Мистерии и самоубийства заради куфарчета с милиони
Прословутите „ куфарчета с пари” от началото на прехода, за които и до момента се носят митове, взеха жертви още в първите години след 10 ноември. Единиците, които тогава се възпротивят против разграбването на страната, се самоубиха мистериозно, написа "Труд ".
Новите богаташи на България, които препират партийните пари и техните настойници са подготвени на убийства, с цел да затворят устата на тези, които желаят да ги спрат. Смъртта им обаче би трябвало да наподобява като персонално решение да се простят с живота.
Първата жертва на „ куфарчетата” е Тинко Воденичаров – консултант на Тодор Живков. Той, както никой различен, е наясно с всички далавери на Българска комунистическа партия, най-много кой раздава милионите и в чии джобове влизат те. А средствата са големи за това време – близо милиард лв. от сметките на Централен комитет.
Негови съратници настояват, че Воденичаров е бил индивидът, който възстава против дивашкия обир на страната и дори заплашва, че ще опише всичко обществено. Не доживява до това. През 1990 година се самоубива мистериозно. Неофициално се приказва, че някой му е затворил устата вечно.
Година по-късно в главата се гръмва частният детектив и бивше ченге Янко Димов. Още през първите месеци на демокрацията той става телевизионна звезда. Непривикналият с сходни излъчвания фен, с внимание следи изявите му в Канал 1, където Димов споделя за специалността си и следствията, които прави.
А те са извънредно настоящи и хората наивно имат вяра, че ще бъдат доведени до дъно. Частният детектив се е захванал да нищи кой изнася куфарчетата с пари зад граница.
Смята, че по този начин оказва помощ на новото демократично държавно управление да се бори с „ аления октопод”. Не единствено някогашните, само че и новите партийни величия от всички цветове не могат да му го разрешат. Намират го прострелян в дома му. Никой от околните му и приятелите му не има вяра във версията за самоубийство.
Генералите също не са пощадени. Бившият началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност ген. Стоян Савов е открит покрай родното му с. Лисичево, Пазарджишко, с патрон главата през януари 1992 година По времето на социализма той дава отговор за задграничните търговски сдружения на партията, които въртят стотици милиони. След 10 ноември парите потъват в неразбираеми сметки.
Савов е почтен болшевик и не може да преглътне ограбването на страната, осъществено от партийните му приятели. Става извънредно деен в желанието си да ги накара да върнат парите, което го прави извънредно рисков. Куршумът не закъснява. В общественото пространство още веднъж е стартирана позната версия – самоубийство с неразбираеми претекстове.
Но най-загадъчната гибел си остава тази на шефа на българското бюро на Интерпол Свилен Панайотов. На 6 юни 1992 година безжизненото му тяло е открито в локва кръв. Въпреки, че на всички е ясно, че не неговата ръка е натиснала спусъка, публично е оповестено, че се е самоубил.
По това време той се занимава с следствие на износа на капитали от България. В стаята, в която е открито тялото му, е стреляно няколко пъти. Единият патрон е пробил лявото му слепоочие, макар, че Панайотов не е левичар. Друг два са открити забити в тавана и в стената.
Предсмъртно писмо не е открито, а в електронното му тефтерче ченгетата „ по невнимание” изтрили записките. От Интерпол също се усъмниха, че самичък е протегнал ръка на живота си. Майка му пък твърдеше, че е бил грубо обичай преди да получи патрон в главата.
Откраднатите милиони отиват освен зад граница. Новите банки у нас никнат като гъби.
Те препират парите и загадъчно банкрутират.
Банкерите, които знаят у кого отиват големите пари, се самоубиват и по този начин следите са заметени. На 4 февруари 1994 година с патрон в главата в тоалетната в дома си е открит някогашният шеф на ловешкия клон на Кредитна банка Михо Михов. Той е отпуснал 5 млн. лева заем без поръчителство на палестинския предприемач с българско поданство Акрам, който финансираше партии с многомилионните заеми, които по този начин и не върна.
Самият той беше открит обесен през 1999 година в килия в испански затвор, до момента в който чака да бъде екстрадиран. Покрай банковите му афери обаче има още една жертва. През април 1994 година в дома си в Павликени се прострелва шефът на Първа частна банка в града Ангел Кабаиванов. Причината още веднъж заем за палестинеца.
Най-стабилната по това време банка – ДСК пък раздава 1 милиарда лева за пускане на частни банки, парите в никакъв случай не са върнати. През август 1994 година от четвъртия етаж на банката в София се хвърля тогавашната шефка на „ Жилищно и настоящо кредитиране” Антония Антонова.
През ноември същата година е открит прострелян шефът на Врачанския клон на Кредитна банка Александър Банков. Според подчинените му, ден преди гибелта той провел ядосан телефонен диалог, взел директория с документи, с която тръгнал на среща и повече никой от тях не го видял жив.Документите изчезнали безследно.
Година по-късно в Габрово в дома му е открит обесен екс-шефът на Балканска известна банка в града Николай Колев.
Две години по-късно банкрутират по едно и също време 15 банки, а невижданата инфлация стопява задълженията на кредитните милионери.
Депутат от Българска социалистическа партия открит прострелян в главата
Тодор Тодоров написал отчет за далаверите в селското стопанство
През февруари 1996 година България се тресе от невиждана за страната зърнена рецесия. Фалира следващата банка – Добруджанската. Добричкият народен представител от Българска социалистическа партия и началник на Земеделската комисия в Народното събрание Тодор Тодоров е в родното си село Малина. През нощта оповестява на жена си, че в 4 ч. ще пътува за София, би трябвало да се види с някого в Народното събрание.
Тя го моли да отсрочи до сутринта пътуването. Малко преди 6 ч. проечава изстрел. Той не е чут от никого в дома, въпреки че съгласно полицията депутатът се е прострелял с револвера си без заглушител.
По-късно сутринта Тодоров е открит с рана в главата, само че към момента жив. Откаран е в Добричката болница, където близо месец лекари се борят за живота му. Той по този начин и не идва в схващане.
Близките му не имат вяра на версията на полицията за самоубийство. Смъртта му съответствува с аферата „ Орион” и борбата междудвете крила в Българска социалистическа партия – едното на Андрей Луканов.
Тодор Тодоров беше индивидът, който още през 1994 година пръв се опита да спре някогашните шефове на Добруджанска комерсиална банка да влязат в зърнените бази в Генерал Тошево, Кардами Спасово, поради просрочие на заемите, които банката беше отпуснала. Веднага след гибелта на депутата Добруджанската банка е източена.
Приживе той е написал отчет за далаверите в селското стопанство и по-конкретно за зърнената рецесия по времето на Жан Виденов. В него попадат много известни в обществото имена, като това на зърнения необут Иван Иванов. Малко по-късно той е разстрелян и следите към аферата заметени.
Смъртта на депутата Тодоров затваря устата и на други недоволни от далаверите, вършени от Виденови хора. Близките на Тодоров обаче не имат вяра, че самичък е протегнал ръка на живота си. Никой не ги среща с доказателствата по делото. Предсмъртно писмо не е открито.
Новите богаташи на България, които препират партийните пари и техните настойници са подготвени на убийства, с цел да затворят устата на тези, които желаят да ги спрат. Смъртта им обаче би трябвало да наподобява като персонално решение да се простят с живота.
Първата жертва на „ куфарчетата” е Тинко Воденичаров – консултант на Тодор Живков. Той, както никой различен, е наясно с всички далавери на Българска комунистическа партия, най-много кой раздава милионите и в чии джобове влизат те. А средствата са големи за това време – близо милиард лв. от сметките на Централен комитет.
Негови съратници настояват, че Воденичаров е бил индивидът, който възстава против дивашкия обир на страната и дори заплашва, че ще опише всичко обществено. Не доживява до това. През 1990 година се самоубива мистериозно. Неофициално се приказва, че някой му е затворил устата вечно.
Година по-късно в главата се гръмва частният детектив и бивше ченге Янко Димов. Още през първите месеци на демокрацията той става телевизионна звезда. Непривикналият с сходни излъчвания фен, с внимание следи изявите му в Канал 1, където Димов споделя за специалността си и следствията, които прави.
А те са извънредно настоящи и хората наивно имат вяра, че ще бъдат доведени до дъно. Частният детектив се е захванал да нищи кой изнася куфарчетата с пари зад граница.
Смята, че по този начин оказва помощ на новото демократично държавно управление да се бори с „ аления октопод”. Не единствено някогашните, само че и новите партийни величия от всички цветове не могат да му го разрешат. Намират го прострелян в дома му. Никой от околните му и приятелите му не има вяра във версията за самоубийство.
Генералите също не са пощадени. Бившият началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност ген. Стоян Савов е открит покрай родното му с. Лисичево, Пазарджишко, с патрон главата през януари 1992 година По времето на социализма той дава отговор за задграничните търговски сдружения на партията, които въртят стотици милиони. След 10 ноември парите потъват в неразбираеми сметки.
Савов е почтен болшевик и не може да преглътне ограбването на страната, осъществено от партийните му приятели. Става извънредно деен в желанието си да ги накара да върнат парите, което го прави извънредно рисков. Куршумът не закъснява. В общественото пространство още веднъж е стартирана позната версия – самоубийство с неразбираеми претекстове.
Но най-загадъчната гибел си остава тази на шефа на българското бюро на Интерпол Свилен Панайотов. На 6 юни 1992 година безжизненото му тяло е открито в локва кръв. Въпреки, че на всички е ясно, че не неговата ръка е натиснала спусъка, публично е оповестено, че се е самоубил.
По това време той се занимава с следствие на износа на капитали от България. В стаята, в която е открито тялото му, е стреляно няколко пъти. Единият патрон е пробил лявото му слепоочие, макар, че Панайотов не е левичар. Друг два са открити забити в тавана и в стената.
Предсмъртно писмо не е открито, а в електронното му тефтерче ченгетата „ по невнимание” изтрили записките. От Интерпол също се усъмниха, че самичък е протегнал ръка на живота си. Майка му пък твърдеше, че е бил грубо обичай преди да получи патрон в главата.
Откраднатите милиони отиват освен зад граница. Новите банки у нас никнат като гъби.
Те препират парите и загадъчно банкрутират.
Банкерите, които знаят у кого отиват големите пари, се самоубиват и по този начин следите са заметени. На 4 февруари 1994 година с патрон в главата в тоалетната в дома си е открит някогашният шеф на ловешкия клон на Кредитна банка Михо Михов. Той е отпуснал 5 млн. лева заем без поръчителство на палестинския предприемач с българско поданство Акрам, който финансираше партии с многомилионните заеми, които по този начин и не върна.
Самият той беше открит обесен през 1999 година в килия в испански затвор, до момента в който чака да бъде екстрадиран. Покрай банковите му афери обаче има още една жертва. През април 1994 година в дома си в Павликени се прострелва шефът на Първа частна банка в града Ангел Кабаиванов. Причината още веднъж заем за палестинеца.
Най-стабилната по това време банка – ДСК пък раздава 1 милиарда лева за пускане на частни банки, парите в никакъв случай не са върнати. През август 1994 година от четвъртия етаж на банката в София се хвърля тогавашната шефка на „ Жилищно и настоящо кредитиране” Антония Антонова.
През ноември същата година е открит прострелян шефът на Врачанския клон на Кредитна банка Александър Банков. Според подчинените му, ден преди гибелта той провел ядосан телефонен диалог, взел директория с документи, с която тръгнал на среща и повече никой от тях не го видял жив.Документите изчезнали безследно.
Година по-късно в Габрово в дома му е открит обесен екс-шефът на Балканска известна банка в града Николай Колев.
Две години по-късно банкрутират по едно и също време 15 банки, а невижданата инфлация стопява задълженията на кредитните милионери.
Депутат от Българска социалистическа партия открит прострелян в главата
Тодор Тодоров написал отчет за далаверите в селското стопанство
През февруари 1996 година България се тресе от невиждана за страната зърнена рецесия. Фалира следващата банка – Добруджанската. Добричкият народен представител от Българска социалистическа партия и началник на Земеделската комисия в Народното събрание Тодор Тодоров е в родното си село Малина. През нощта оповестява на жена си, че в 4 ч. ще пътува за София, би трябвало да се види с някого в Народното събрание.
Тя го моли да отсрочи до сутринта пътуването. Малко преди 6 ч. проечава изстрел. Той не е чут от никого в дома, въпреки че съгласно полицията депутатът се е прострелял с револвера си без заглушител.
По-късно сутринта Тодоров е открит с рана в главата, само че към момента жив. Откаран е в Добричката болница, където близо месец лекари се борят за живота му. Той по този начин и не идва в схващане.
Близките му не имат вяра на версията на полицията за самоубийство. Смъртта му съответствува с аферата „ Орион” и борбата междудвете крила в Българска социалистическа партия – едното на Андрей Луканов.
Тодор Тодоров беше индивидът, който още през 1994 година пръв се опита да спре някогашните шефове на Добруджанска комерсиална банка да влязат в зърнените бази в Генерал Тошево, Кардами Спасово, поради просрочие на заемите, които банката беше отпуснала. Веднага след гибелта на депутата Добруджанската банка е източена.
Приживе той е написал отчет за далаверите в селското стопанство и по-конкретно за зърнената рецесия по времето на Жан Виденов. В него попадат много известни в обществото имена, като това на зърнения необут Иван Иванов. Малко по-късно той е разстрелян и следите към аферата заметени.
Смъртта на депутата Тодоров затваря устата и на други недоволни от далаверите, вършени от Виденови хора. Близките на Тодоров обаче не имат вяра, че самичък е протегнал ръка на живота си. Никой не ги среща с доказателствата по делото. Предсмъртно писмо не е открито.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ