Прощавайте, може ли нещо да кажа? Цензурата на медиите е

Прощавайте, може ли нещо да кажа?
Цензурата на медиите е неразрешена у нас, при все това, както Бисмарк отбелязва, по целия свят най-вече се лъже преди избори, след лов и по време на война.

Пази Боже, като е по този начин, да ми пристигна на мозъка, че Съвет за електронни медии анулира от завчера член 40 от Конституцията на България! Но позволете ми да го изтъквам единствено:
Чл. 40

1) Печатът и другите средства за всеобща информация са свободни и не подлежат на цензура.

(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на различен притежател на информация се позволяват единствено въз основа на акт на правосъдната власт(!), когато се накърняват положителните нрави или се съдържат апели за насилствена смяна на конституционния ред, за осъществяване на закононарушение или за принуждение над личността.

Цитирам тъкмо и прибавям, че съгласно мен прекъсването на два телевизионни канала без правосъдна глоба (!) от четири дами – въпреки и уважавани от мен и назначени в съвет – е рисков казус. И се надявам цензурата у нас да не се върне отново, каквато я помним от времето преди демокрацията – през днешния ден съветски медии да спрат по нечие предпочитание, а на следващия ден – украински, български, американски.

Така мисля аз като публицист и го споделям – амнистия е, ще ме простите. Останете си със здраве и, в случай че желаете, дано Бог да ви пази от всяко подозрение в правата религия.

Анна Заркова