Пророк Малахия е един от така наречените 12 малки пророци,

Пророк Малахия е един от по този начин наречените 12 дребни пророци, написал последната пророческа книга на Стария Завет. Той пророчествал в Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от ръководството на Неемия (416-400 година преди Христос). 

През това време се породили огромни вълнения измежду евреите и техните свещеници, които Малахия остро изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите измежду целия израилски народ по това време. Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа знамение за изпращането на Господния Предтеча, с цел да приготви пътя на идващия Месия – Христос, Когото пророкът назовава “Слънце на правдата ”. С книгата на оракул Малахия в действителност завършват старозаветните пророчества и стартира плодородната история на тяхното осъществяване.

Мъченикът Гордий бил родом от град Кесария в област Кападокия. В началото на IV век източният император Лициний, въпреки да преподписал Миланския едикт за независимост на християнството, траял враждебното си отношение към християните. 

Жертва на гоненията станал и младият боец Гордий . Заедно с други християни той изначало напуснал родния си град и се скрил в пусто място, до момента в който се приключи гонението. Но когато разбрал за бедствията на християните, Гордий решил, че не е добре да се крие, когато неговите братя страдат и умират поради вярата си в Христос. 

Прибрал се в Кесария, когато там шумно чествали езическо провидение. Неочаквано измежду глъчта на народа се разнесла възторжена възхвала на единия същински Бог. Мнозина уговаряли Гордий да млъкне и да се скрие, обаче стражите съумели да го заловят. Управителят положил старания да го убеди да се отхвърли от вярата си, само че не съумял. Също и мъченията не пречупили доблестния християнин. Затова Гордий бил наказан на гибел и посечен с меч в 314 г.