Пеканов за завода за батерии: Имаше интензивни опити да бъде включен още през юни
Прорктът лишава 1/10 от целия запас на Плана за възобновяване
Бившият вицепремиер Атанас Пеканов с забавни разкрития във връзка с завода за акумулатори, който стана част от Плана за възобновяване.
Ето какво буквално споделя той:
„ Радвам се, че българският План за възобновяване и резистентност наподобява скоро ще бъде признат и ще стартира да се осъществя. Силно имам вяра, че страната ни има потребност от този значим европейски запас и заложените в него планове. От изключително значение са и промените, за които се надявам, че остават основна част от него. Именно заложените промени ще подсигуряват дълготрайното развиване на България, като огромна част от тях изискват законодателни промени и считам, че е значимо изпълнителната, както и законодателната власт, да стартират в най-бърз порядък да се концентрират върху тях. Същото важи и за плановете.
В последните дни получавам медийни запитвания във връзка с моята оценка за настоящата версия на Плана за възобновяване и резистентност. С оглед на коректността, преднамерено се въздържах да върша изявления и да давам оценки - главно тъй като измененията по Плана по този начин и не бяха обществено разисквани в подробност, като и до през днешния ден към момента не може да се открие нова цялостна и детайлна версия на Плана, която да се дискутира.
В общественото пространство огромен интерес провокира една тематика - мега планът за създаване на цех за акумулатори на стойност 1,6 милиарда лв. (над 10% от общия запас по ПВУ), който е главното изобретение в новата версия, контрактувана от кабинета. Бях осведомен с концепциите за подобен план още в границите на първия длъжностен кабинет. По голям брой разнообразни канали и способи имаше интензивни опити този план да бъде включен в Плана на България още през юни предходната година. За страдание, съществени причини в негова изгода по този начин и не бяха показани, по тази причина нямаше по какъв начин с чиста съвест той да бъде включен в предходната версия.
С екипа ми говорихме с голям брой специалисти, както български, по този начин и професори от университети в Щатите и Европа, дискутирах и с водещи европейски специалисти от неправителствения бранш в областта на енергетиката. В своя метод постоянно съм се опитвал да държа високо ниво на университетските и механически причини и взимане на решения на база на тях. Силно преобладаващите отзиви за този план бяха, че той е високорисков и не изключително логичен от икономическа, както и от софтуерна позиция.
В този смисъл залагането на над 10% от целия български План в план, който е авангарден и нереалистичен, не беше нещо, което с моя екип можехме да одобрим. Надявам се този план да се осъществя в неговата целокупност, само че резервирам професионален песимизъм. Програмирането и планирането на потреблението на европейски средства е развой, към който би трябвало да се отнасяме оптимално отговорно, а не рисковано, защото това в последна сметка са пари на европейските, в това число български, данъкоплатци. Разбира се, залагането на подобен мегапроект значи рекалибриране и понижаване на средствата по други планове в Плана. Моята вяра е, че това не е станало за сметка на планове в опазването на здравето, обществената сфера и икономическата среда, от които имаме сериозна потребност.
По тематиката, която постоянно се разисква предвид на трагичните събития от последните седмици, аз като цяло съм склонен, че България би трябвало съществено да понижи своята газова взаимозависимост от Русия. Това не може да се случи за седмици, а е дългогодишен развой и може би е вярно да започва. В Австрия и Германия, на чисто академично равнище, в последните седмици водим дейни полемики какви биха били краткосрочните и дълготрайните резултати върху стопанската система, подобен спор е необходим и в България. В предходната версия на Плана, заради слагането на експлицитни условия за заместващи мощности от страна на Европейската комисия, беше заложен план за парогазови централи. По всички планове по Плана отрасловите министерства отговаряха за своите планове и промени и в този смисъл този план беше предпазен тогава от Министерство на енергетиката, в това число и в доста срещи с Европейска комисия. В това отношение очевидно е имало преосмисляне на предходните позиции на МЕ, което, несъмнено, е допустимо предвид на променената геополитическа обстановка.
Както евентуално си спомняте, за показания и изпратен на 15-ти октомври План ние се опитахме да бъдем оптимално открити, провеждахме безусловно ежеседмични срещи със обществените сътрудници, бизнес организации, специалисти, НПО-та. Критики може и да не са липсвали, само че ръководството на една страна е длъжно да бъде транспарантно и в връзка с значимите елементи на обществото, когато става въпрос за такива огромни суми европейско финансиране. Тези полемики от време на време могат и да забавят процеса и да основават компликации, само че са значима част от търсенето и постигането на консенсус и способстват за малко повече успокоение в нашето общество. Макар това да не се случи в последните месеци, България към този момент ще би трябвало да се концентрира и да извършва заложените планове в Плана, да реализира значимите цели и обещаните периоди в идните години.
Доколкото разбирам, огромната част от безспорните планове и промени остават. Радвам се, че страната ни ще се възползва от тях и се надявам, че значимите планове, които заложи служебният кабинет, ще се осъществят скоро - планът за система за въздушна помощ HEMS, плановете за ВЕИ за бизнеса и семействата за лични потребности, значими вложения в областта на опазването на здравето, като въвеждането на протонна терапия, построяването на така наречен строук центрове и доста други.
Лично аз не преставам да имам вяра, че голямата част от измененията, които заложихме в границите на усилената работа по Плана в интервала на двата служебни кабинета, бяха значими и нужни. Надявам се, че те ще бъдат осъществени и ще донесат усъвършенстване за страната ни във всички браншове, в които имаме толкоз доста насъбрани проблеми. “
Бившият вицепремиер Атанас Пеканов с забавни разкрития във връзка с завода за акумулатори, който стана част от Плана за възобновяване.
Ето какво буквално споделя той:
„ Радвам се, че българският План за възобновяване и резистентност наподобява скоро ще бъде признат и ще стартира да се осъществя. Силно имам вяра, че страната ни има потребност от този значим европейски запас и заложените в него планове. От изключително значение са и промените, за които се надявам, че остават основна част от него. Именно заложените промени ще подсигуряват дълготрайното развиване на България, като огромна част от тях изискват законодателни промени и считам, че е значимо изпълнителната, както и законодателната власт, да стартират в най-бърз порядък да се концентрират върху тях. Същото важи и за плановете.
В последните дни получавам медийни запитвания във връзка с моята оценка за настоящата версия на Плана за възобновяване и резистентност. С оглед на коректността, преднамерено се въздържах да върша изявления и да давам оценки - главно тъй като измененията по Плана по този начин и не бяха обществено разисквани в подробност, като и до през днешния ден към момента не може да се открие нова цялостна и детайлна версия на Плана, която да се дискутира.
В общественото пространство огромен интерес провокира една тематика - мега планът за създаване на цех за акумулатори на стойност 1,6 милиарда лв. (над 10% от общия запас по ПВУ), който е главното изобретение в новата версия, контрактувана от кабинета. Бях осведомен с концепциите за подобен план още в границите на първия длъжностен кабинет. По голям брой разнообразни канали и способи имаше интензивни опити този план да бъде включен в Плана на България още през юни предходната година. За страдание, съществени причини в негова изгода по този начин и не бяха показани, по тази причина нямаше по какъв начин с чиста съвест той да бъде включен в предходната версия.
С екипа ми говорихме с голям брой специалисти, както български, по този начин и професори от университети в Щатите и Европа, дискутирах и с водещи европейски специалисти от неправителствения бранш в областта на енергетиката. В своя метод постоянно съм се опитвал да държа високо ниво на университетските и механически причини и взимане на решения на база на тях. Силно преобладаващите отзиви за този план бяха, че той е високорисков и не изключително логичен от икономическа, както и от софтуерна позиция.
В този смисъл залагането на над 10% от целия български План в план, който е авангарден и нереалистичен, не беше нещо, което с моя екип можехме да одобрим. Надявам се този план да се осъществя в неговата целокупност, само че резервирам професионален песимизъм. Програмирането и планирането на потреблението на европейски средства е развой, към който би трябвало да се отнасяме оптимално отговорно, а не рисковано, защото това в последна сметка са пари на европейските, в това число български, данъкоплатци. Разбира се, залагането на подобен мегапроект значи рекалибриране и понижаване на средствата по други планове в Плана. Моята вяра е, че това не е станало за сметка на планове в опазването на здравето, обществената сфера и икономическата среда, от които имаме сериозна потребност.
По тематиката, която постоянно се разисква предвид на трагичните събития от последните седмици, аз като цяло съм склонен, че България би трябвало съществено да понижи своята газова взаимозависимост от Русия. Това не може да се случи за седмици, а е дългогодишен развой и може би е вярно да започва. В Австрия и Германия, на чисто академично равнище, в последните седмици водим дейни полемики какви биха били краткосрочните и дълготрайните резултати върху стопанската система, подобен спор е необходим и в България. В предходната версия на Плана, заради слагането на експлицитни условия за заместващи мощности от страна на Европейската комисия, беше заложен план за парогазови централи. По всички планове по Плана отрасловите министерства отговаряха за своите планове и промени и в този смисъл този план беше предпазен тогава от Министерство на енергетиката, в това число и в доста срещи с Европейска комисия. В това отношение очевидно е имало преосмисляне на предходните позиции на МЕ, което, несъмнено, е допустимо предвид на променената геополитическа обстановка.
Както евентуално си спомняте, за показания и изпратен на 15-ти октомври План ние се опитахме да бъдем оптимално открити, провеждахме безусловно ежеседмични срещи със обществените сътрудници, бизнес организации, специалисти, НПО-та. Критики може и да не са липсвали, само че ръководството на една страна е длъжно да бъде транспарантно и в връзка с значимите елементи на обществото, когато става въпрос за такива огромни суми европейско финансиране. Тези полемики от време на време могат и да забавят процеса и да основават компликации, само че са значима част от търсенето и постигането на консенсус и способстват за малко повече успокоение в нашето общество. Макар това да не се случи в последните месеци, България към този момент ще би трябвало да се концентрира и да извършва заложените планове в Плана, да реализира значимите цели и обещаните периоди в идните години.
Доколкото разбирам, огромната част от безспорните планове и промени остават. Радвам се, че страната ни ще се възползва от тях и се надявам, че значимите планове, които заложи служебният кабинет, ще се осъществят скоро - планът за система за въздушна помощ HEMS, плановете за ВЕИ за бизнеса и семействата за лични потребности, значими вложения в областта на опазването на здравето, като въвеждането на протонна терапия, построяването на така наречен строук центрове и доста други.
Лично аз не преставам да имам вяра, че голямата част от измененията, които заложихме в границите на усилената работа по Плана в интервала на двата служебни кабинета, бяха значими и нужни. Надявам се, че те ще бъдат осъществени и ще донесат усъвършенстване за страната ни във всички браншове, в които имаме толкоз доста насъбрани проблеми. “
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ