10 Неделя след Петдесетница. Начало на Църковната нова година. Преп. Симеон Стълпник. Св. Марта. Св. мчци Айтал и Амун дякони. Правед. Иисус Навин. Св. мчци Калист, Евод и Ермоген
Проповед за Десета неделя след Петдесетница
Библията е цялостна с образци за родители, чиято религия и молитва за техните деца е посилна от вярата и молитвата на самите апостоли. За тези елементарни хора ние не научаваме съвсем нищо. Мнозина родители безусловно стигат " до ръба ", до цялостно обезсърчение, когато усещат, че губят найважното нещо в живота - децата си. Но защото вярата умира последна, особено за множеството от тях е, че не се отхвърлят.
Да вземем бащата на болното момче, за което споделя днешното евангелско четиво (Мат. 17:14-23). След Преображението този трагичен мъж се приближава до Христос и споделя: " Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, тъй като постоянно пада в огън и постоянно във вода; водих го при учениците Ти, но те не можаха да го изцерят " (ст. 15). Болестта на момчето очевидно се дължи на бесовска интервенция. Тя не е епилепсия, тъй като е обвързвана с циклите на луната и момчето търси гибелта си. Древните юдеи не обичат луната, тъй като близките езически нации се покланят на идоли, които са нейно въплъщение. Бащата несъмнено е изчерпал всички благоприятни условия да помогне на детето си. Той моли апостолите, които се оказват безсилни, а най-после разпорежда упованието си на Иисус.
Найинтересната детайлност в тази ситуация е, че момчето не се изцелява заради личната си религия. Напротив, то дотам е обладано от демона, че не желае да бъде излекувано и да се освободи от него. Изцелението не е провокирано и от вярата на апостолите, които не са в положение да извършат знамение. Тук работи вярата на родителя. В какво се показва тя?
Евангелието акцентира, че бащата пада на колене пред Спасителя и Го назовава Господ. Той моли Иисус от все сърце и не може да допусне, че ще му откаже. Когато Христос изгонва беса и излекува момчето, апостолите остават смаяни и питат за какво те са могли да създадат същото. А Той им споделя искрено: " Поради вашето неверие; тъй като, истина ви споделям, в случай че имате религия колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: реалокира се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невероятно. Тоя пък жанр не излиза, с изключение на с молитва и пост " (ст. 20).
Каква религия изисква Господ? Тя може да е привидно незначителна и дребна - като синаповото зърно, което едвам се вижда. Сравнението на Христос с това зърно не е инцидентно. След като бъде смачкано и смляно, то отделя огън, който се усеща при вкусване. Такова е и сърцето на този татко - смачкано, сломено, раздирано от болежка за сина си. При това положение молитвата му съдържа " огън ", излъчва жаркост, която предава неговата религия. Той не споделя за своя наследник празните безучастни клишета, които чуваме всеки ден: " Карма ли е, какво е, по този начин ще си почине ", " Абе пробвай, пък каквото стане " или даже жестокото " До гуша ми пристигна от това дете ".
Този роман би трябвало да се добави с една забавна детайлност, съхранена от евангелист Марк. Бащата има смирението да осъзнае и признае, че вярата му в Бога не е съвършена. Той се провиква пред събралата се навалица: " Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми " (Марк 9:24). Този татко взема всичките си недостатъци, душевните си недостатъци, сърдечните си съмнения и и ги стоварва пред нозете на Иисус. Желанието на родителя става предпочитание и на Спасителя, който изцелява момчето. Бог постоянно чува безкористните молебствия на майките и бащите, които не се отхвърлят да се борят за найскъпото си притежание - децата.
Но днешното евангелско четиво съдържа и различен значителен урок. Ние не би трябвало да чакаме Христос да се моли постоянно, когато прави знамение, тъй като Той черпи директно от силата на Бога. Причината, заради която апостолите не могат да изцелят момчето е, че те възприемат благодатта като нещо обещано един път вечно, а не като нещо, което би трябвало да се поддържа непрекъснато с пост и молитва. Тази поука е за всички свещенослужители и вярващи. Без молитва, която е демонстрация на вярата, богослужението ни е общ брой от празни ритуали, които граничат с магия. То по този начин се и възприема от хората, които не имат никаква религия. Но в религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматизирано. От една страна ние подвластен напълно от Бога, а въпреки това Бог условно казано зависи от нашето доверие, нашата вяра, нашите старания. Каквото и да вършим, каквито и проекти да вършим, първо би трябвало да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, с цел да се радваме на триумф.Св. преподобни Симеон Стълпник
Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област сред Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора небогати и елементарни. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял непознати стада.
Още от това време той бил свикан от Бога за подвижнически живот.
Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка утрин той влизал в храма на молитва. Силно схватлив по природа, той слушал с изключително внимание и вдъхновение църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се старателно. Душата му взела участие в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.
Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник. Руска икона от ср. на XVI в. Източник: wco.ru
Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник.
Руска икона от ср. на XVI в
В един празничен ден той чул думите на Господа Иисуса Христа: „ Блажени бедните духом... Блажени кротките... Блажени гладните и жадните за истина... " Силно се разтресло сърцето му.
Юношата се замислил. Сладостното неспокойствие не го оставяло. До него стоял дъртак, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и безшумно го запитал:
- Дали мога и аз да стигна до такова самодоволство, за което Спасителят приказва?
Старецът се усмихнал добродушно, помилвал го с погледа си и също безшумно му дал отговор:
- Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова самодоволство!
- Но по какъв начин? - запитал свенливо Симеон.
- Като се отдадеш на пост и молитва, на примирение и беднотия. Като се отдалечиш от греховния свят в непрестанен диалог с Бога...
Тия думи залегнали надълбоко в душата на благочестивия младеж. Пламнало у него мощно предпочитание да се отдаде всецяло на работа на Бога.
Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил уважително на тоя умен дъртак и му споделил:
- Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на положително. Ти ми уточни пътя на спасението. Аз с наслада ще потегли по него!...
Вместо да се върне вкъщи си, умислен дъблоко и разчувствуван мощно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху това, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи на очи да се моли на Бога:
- Господи, упъти ме, научи ме какво да направя...
Дълго се молил и от отмалялост задремал. Сънувал, че копае основа за изграждане на някаква постройка. Чул глас:
- Копай по-дълбоко!
Тия думи се повторили:
- Копай по-дълбоко!
Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:
- Копай по-дълбоко!
След това гласът траял:
- Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма удача!
Тия думи, чути насън, станали главно предписание за целия по-нататъшен живот на Симеон. Върнал се вкъщи си, той почнал да учи старателно Свещеното Писание.
Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено умрял на 103-годишна възраст - в 460 година
Уведомен за гибелта му, антиохийският патриарх пристигнал при стълпа с епископи, свещеници, дякони и огромно голям брой народ да вземе тялото на светеца. С пение на псалми тялото било пренесено в Антиохия.
Сред народа имало човек, който бил глух и ням от 14-годишна възраст. Когато внесли тялото на преподобния в храма, нещастният човек се излекувал незабавно. Като коленичил пред тялото на преподобния, възрадван той извикал:
- За положително си пристигнал, Божи рабе! Твоето дохождане ме изцери!
Чудото мощно развълнувало целия народ. Църквата тържествувала и славела Бога.
Св. Марта
Църквата уважава паметта на св. Марта. Тя е сестра на Лазар, на чието Възкресение става очевидец, както и на Мария (при католиците се приема, че става въпрос за Мария Магдалена).
По време на пътуванията си до Йерусалим Исус постоянно се стопира в гостоприемния дом на св. Марта. След гибелта на Лазар тя посреща Спасителя и изповядва вярата си в Него: „ Ти си Христос, Сънът Божи, Който идва в света " (Йоан 11, 27). „ Аз съм възкресението и животът " (Йоан 11, 25), споделя й Исус и възкресява мъртвия й брат.
Марта е една и от светите дами мироносици - тези, които първи виждат и Възкресението на Исус.
Името й от арменски значи и благородна.
Св. мчци Айтал и Амун дякони
св. Амон
Вавд призовал Амон и девиците да принесат жертва на езическите богове. Той обаче срещнал безапелационния отвод на всички, а дякон Амон смело изобличил служението на идоли. Това разгневило ужасно Вавд и той заповядал да повесят св. Амон на дърво, а след това да стържат тялото му с стоманени остриета, както и да го горят със запалени свещи. Мъченията обаче ни минимум не сломили дякона, което още повече разгневило Вавд, който заповядал да сложат на главата му нагорещен до алено шлем (в пространнато житие безусловно е написано „ меден щит " - ασπίδα χαλκην).[29] На подигравките и подмятанията на Вавд, в случай че Бога на св. Амон е същински, да го избави от страданията, светецът дал отговор с молитва: „ Господи, Иисусе Христе, същинска светлина, извор на живота, изпрати своите ангели и избави раба си от това изтезание и го разпореди на тиранина, с цел да стане очевидно за всички, че Ти си единственият и същински Бог ".[ И незабавно шлемът слязъл от главата на св. Амон и се преместил на главата на Вавд и огнени ангели издигат тиранина във въздуха. Скован от боязън и болежка, Вавд почнал да моли светеца за благосклонност. Св. Амон се смилил над него по застъпничеството на светите девици и ангелите Божии го оставили на земята.
Правед. Иисус Навин
Иисус Навин („ Иахве оказва помощ " ) е водач и пълководец на еврейския народ, асистент и правоприемник на св. оракул Мойсей Боговидец, живял в XIII в. преди Христос. Иисус Навин е завоювал Обетованата земя и в нея въвел еврейския народ.
Чрез него Господ е явил велики чудеса.
Свещеното Писание на Стария Завет споделя, че Иисус Навин е минал с целия народ река Йордан като по изсъхнало, тъй като реката „ спря и стана като стена " - по този начин както прочие Мойсей минал Червено море (Нав. 3:14-17; Изх. 14).
Иисус Навин е видял лице в лице вожда на безплътните сили Архистратиг Михаил (Нав. 5:13-16) и със звука на тръба е разрушил стените на обсадения от израилтяните град Йерихон (Нав. 6).
По време на стълкновение с неприятеля, по Божия воля „ слънцето се спря и месецът заставам, докле народът отмъстяваше на враговете си (Нав. 10:12-14).
Като въвел народа си в Обетованата земя, Иисус Навин я разделил по чоп сред дванадесетте израилски колена и спокойно умрял в 1256 година на 110 годишна възраст (Иоан. 24:1; 28 и следв.), като заповядал на народа си да пази Мойсеевия закон. Всички тези събития са изложени в Книгата Иисус Навин (глави 3, 5, 6 и 10), която влиза в състава на Библията
Библията е цялостна с образци за родители, чиято религия и молитва за техните деца е посилна от вярата и молитвата на самите апостоли. За тези елементарни хора ние не научаваме съвсем нищо. Мнозина родители безусловно стигат " до ръба ", до цялостно обезсърчение, когато усещат, че губят найважното нещо в живота - децата си. Но защото вярата умира последна, особено за множеството от тях е, че не се отхвърлят.
Да вземем бащата на болното момче, за което споделя днешното евангелско четиво (Мат. 17:14-23). След Преображението този трагичен мъж се приближава до Христос и споделя: " Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, тъй като постоянно пада в огън и постоянно във вода; водих го при учениците Ти, но те не можаха да го изцерят " (ст. 15). Болестта на момчето очевидно се дължи на бесовска интервенция. Тя не е епилепсия, тъй като е обвързвана с циклите на луната и момчето търси гибелта си. Древните юдеи не обичат луната, тъй като близките езически нации се покланят на идоли, които са нейно въплъщение. Бащата несъмнено е изчерпал всички благоприятни условия да помогне на детето си. Той моли апостолите, които се оказват безсилни, а най-после разпорежда упованието си на Иисус.
Найинтересната детайлност в тази ситуация е, че момчето не се изцелява заради личната си религия. Напротив, то дотам е обладано от демона, че не желае да бъде излекувано и да се освободи от него. Изцелението не е провокирано и от вярата на апостолите, които не са в положение да извършат знамение. Тук работи вярата на родителя. В какво се показва тя?
Евангелието акцентира, че бащата пада на колене пред Спасителя и Го назовава Господ. Той моли Иисус от все сърце и не може да допусне, че ще му откаже. Когато Христос изгонва беса и излекува момчето, апостолите остават смаяни и питат за какво те са могли да създадат същото. А Той им споделя искрено: " Поради вашето неверие; тъй като, истина ви споделям, в случай че имате религия колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: реалокира се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невероятно. Тоя пък жанр не излиза, с изключение на с молитва и пост " (ст. 20).
Каква религия изисква Господ? Тя може да е привидно незначителна и дребна - като синаповото зърно, което едвам се вижда. Сравнението на Христос с това зърно не е инцидентно. След като бъде смачкано и смляно, то отделя огън, който се усеща при вкусване. Такова е и сърцето на този татко - смачкано, сломено, раздирано от болежка за сина си. При това положение молитвата му съдържа " огън ", излъчва жаркост, която предава неговата религия. Той не споделя за своя наследник празните безучастни клишета, които чуваме всеки ден: " Карма ли е, какво е, по този начин ще си почине ", " Абе пробвай, пък каквото стане " или даже жестокото " До гуша ми пристигна от това дете ".
Този роман би трябвало да се добави с една забавна детайлност, съхранена от евангелист Марк. Бащата има смирението да осъзнае и признае, че вярата му в Бога не е съвършена. Той се провиква пред събралата се навалица: " Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми " (Марк 9:24). Този татко взема всичките си недостатъци, душевните си недостатъци, сърдечните си съмнения и и ги стоварва пред нозете на Иисус. Желанието на родителя става предпочитание и на Спасителя, който изцелява момчето. Бог постоянно чува безкористните молебствия на майките и бащите, които не се отхвърлят да се борят за найскъпото си притежание - децата.
Но днешното евангелско четиво съдържа и различен значителен урок. Ние не би трябвало да чакаме Христос да се моли постоянно, когато прави знамение, тъй като Той черпи директно от силата на Бога. Причината, заради която апостолите не могат да изцелят момчето е, че те възприемат благодатта като нещо обещано един път вечно, а не като нещо, което би трябвало да се поддържа непрекъснато с пост и молитва. Тази поука е за всички свещенослужители и вярващи. Без молитва, която е демонстрация на вярата, богослужението ни е общ брой от празни ритуали, които граничат с магия. То по този начин се и възприема от хората, които не имат никаква религия. Но в религията, както и в живота, няма нищо магическо или автоматизирано. От една страна ние подвластен напълно от Бога, а въпреки това Бог условно казано зависи от нашето доверие, нашата вяра, нашите старания. Каквото и да вършим, каквито и проекти да вършим, първо би трябвало да ги съобразяваме с Божия закон и да молим за Божието благословение, с цел да се радваме на триумф.Св. преподобни Симеон Стълпник
Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област сред Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора небогати и елементарни. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял непознати стада.
Още от това време той бил свикан от Бога за подвижнически живот.
Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка утрин той влизал в храма на молитва. Силно схватлив по природа, той слушал с изключително внимание и вдъхновение църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се старателно. Душата му взела участие в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.
Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник. Руска икона от ср. на XVI в. Източник: wco.ru
Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник.
Руска икона от ср. на XVI в
В един празничен ден той чул думите на Господа Иисуса Христа: „ Блажени бедните духом... Блажени кротките... Блажени гладните и жадните за истина... " Силно се разтресло сърцето му.
Юношата се замислил. Сладостното неспокойствие не го оставяло. До него стоял дъртак, който също благоговейно се молел. Симеон го погледнал в очите и безшумно го запитал:
- Дали мога и аз да стигна до такова самодоволство, за което Спасителят приказва?
Старецът се усмихнал добродушно, помилвал го с погледа си и също безшумно му дал отговор:
- Можеш! Да, също и ти можеш да стигнеш до такова самодоволство!
- Но по какъв начин? - запитал свенливо Симеон.
- Като се отдадеш на пост и молитва, на примирение и беднотия. Като се отдалечиш от греховния свят в непрестанен диалог с Бога...
Тия думи залегнали надълбоко в душата на благочестивия младеж. Пламнало у него мощно предпочитание да се отдаде всецяло на работа на Бога.
Когато богослужението свършило и хората тръгнали по домовете си, Симеон се поклонил уважително на тоя умен дъртак и му споделил:
- Благодаря ти за съвета, който ми даде. Ти ме научи на положително. Ти ми уточни пътя на спасението. Аз с наслада ще потегли по него!...
Вместо да се върне вкъщи си, умислен дъблоко и разчувствуван мощно, Симеон излязъл вън от селището и се отдалечил в пустинно място. Тук той се отдал на размисъл върху това, което чул в храма. Коленичил, свел глава до земята и почнал със сълзи на очи да се моли на Бога:
- Господи, упъти ме, научи ме какво да направя...
Дълго се молил и от отмалялост задремал. Сънувал, че копае основа за изграждане на някаква постройка. Чул глас:
- Копай по-дълбоко!
Тия думи се повторили:
- Копай по-дълбоко!
Симеон копаел все по-дълбоко. Чул ги трети път:
- Копай по-дълбоко!
След това гласът траял:
- Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма удача!
Тия думи, чути насън, станали главно предписание за целия по-нататъшен живот на Симеон. Върнал се вкъщи си, той почнал да учи старателно Свещеното Писание.
Свети Симеон прекарал на стълпа няколко десетки години. Блажено умрял на 103-годишна възраст - в 460 година
Уведомен за гибелта му, антиохийският патриарх пристигнал при стълпа с епископи, свещеници, дякони и огромно голям брой народ да вземе тялото на светеца. С пение на псалми тялото било пренесено в Антиохия.
Сред народа имало човек, който бил глух и ням от 14-годишна възраст. Когато внесли тялото на преподобния в храма, нещастният човек се излекувал незабавно. Като коленичил пред тялото на преподобния, възрадван той извикал:
- За положително си пристигнал, Божи рабе! Твоето дохождане ме изцери!
Чудото мощно развълнувало целия народ. Църквата тържествувала и славела Бога.
Св. Марта
Църквата уважава паметта на св. Марта. Тя е сестра на Лазар, на чието Възкресение става очевидец, както и на Мария (при католиците се приема, че става въпрос за Мария Магдалена).
По време на пътуванията си до Йерусалим Исус постоянно се стопира в гостоприемния дом на св. Марта. След гибелта на Лазар тя посреща Спасителя и изповядва вярата си в Него: „ Ти си Христос, Сънът Божи, Който идва в света " (Йоан 11, 27). „ Аз съм възкресението и животът " (Йоан 11, 25), споделя й Исус и възкресява мъртвия й брат.
Марта е една и от светите дами мироносици - тези, които първи виждат и Възкресението на Исус.
Името й от арменски значи и благородна.
Св. мчци Айтал и Амун дякони
св. Амон
Вавд призовал Амон и девиците да принесат жертва на езическите богове. Той обаче срещнал безапелационния отвод на всички, а дякон Амон смело изобличил служението на идоли. Това разгневило ужасно Вавд и той заповядал да повесят св. Амон на дърво, а след това да стържат тялото му с стоманени остриета, както и да го горят със запалени свещи. Мъченията обаче ни минимум не сломили дякона, което още повече разгневило Вавд, който заповядал да сложат на главата му нагорещен до алено шлем (в пространнато житие безусловно е написано „ меден щит " - ασπίδα χαλκην).[29] На подигравките и подмятанията на Вавд, в случай че Бога на св. Амон е същински, да го избави от страданията, светецът дал отговор с молитва: „ Господи, Иисусе Христе, същинска светлина, извор на живота, изпрати своите ангели и избави раба си от това изтезание и го разпореди на тиранина, с цел да стане очевидно за всички, че Ти си единственият и същински Бог ".[ И незабавно шлемът слязъл от главата на св. Амон и се преместил на главата на Вавд и огнени ангели издигат тиранина във въздуха. Скован от боязън и болежка, Вавд почнал да моли светеца за благосклонност. Св. Амон се смилил над него по застъпничеството на светите девици и ангелите Божии го оставили на земята.
Правед. Иисус Навин
Иисус Навин („ Иахве оказва помощ " ) е водач и пълководец на еврейския народ, асистент и правоприемник на св. оракул Мойсей Боговидец, живял в XIII в. преди Христос. Иисус Навин е завоювал Обетованата земя и в нея въвел еврейския народ.
Чрез него Господ е явил велики чудеса.
Свещеното Писание на Стария Завет споделя, че Иисус Навин е минал с целия народ река Йордан като по изсъхнало, тъй като реката „ спря и стана като стена " - по този начин както прочие Мойсей минал Червено море (Нав. 3:14-17; Изх. 14).
Иисус Навин е видял лице в лице вожда на безплътните сили Архистратиг Михаил (Нав. 5:13-16) и със звука на тръба е разрушил стените на обсадения от израилтяните град Йерихон (Нав. 6).
По време на стълкновение с неприятеля, по Божия воля „ слънцето се спря и месецът заставам, докле народът отмъстяваше на враговете си (Нав. 10:12-14).
Като въвел народа си в Обетованата земя, Иисус Навин я разделил по чоп сред дванадесетте израилски колена и спокойно умрял в 1256 година на 110 годишна възраст (Иоан. 24:1; 28 и следв.), като заповядал на народа си да пази Мойсеевия закон. Всички тези събития са изложени в Книгата Иисус Навин (глави 3, 5, 6 и 10), която влиза в състава на Библията
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ