Хиперзвуковата ракета на Пхенян зададе голяма загадка
Пропагандата на КНДР може да отпразнува огромна победа - тя получи съображение да твърди, че Северна Корея е влезнала в доста стеснен клуб от страни с хиперзвукови оръжия.
Поне това се потвърждава от неотдавнашното тестване на нова севернокорейска ракета. Редица знаци обаче демонстрират, че тази ракета не е толкоз елементарна - в това число от позиция на съветските ползи, пишат медии.
Официалният вестник на Трудовата партия на КНДР, вестник „ Нодон Симун “ разгласи сполучливото незабавното тестване на ракетата „ Хвасон-8 “ с хиперзвукова бойна глава. „ Хвасон-8 “ е балистична ракета със междинен обхват. Като потребен товар носи следената бойна глава, която се назовава "хиперзвукова ".
"Хвасон-8 "
Според „ Нодон Симун “, ракетата употребява ампутирана гориво и окислител, сходно на руските ракетни мотори с течно гориво. Това е забележителна крачка напред за севернокорейците, защото такава ракета, зареждана в завода, по-късно резервира бойна подготвеност за дълго време, не изисква зареждане с гориво и окислител на мястото на изстрелване и е по-безопасна за персоналния състав.
Снимката, оповестена от КНДР, дава най-малко информация, само че ни демонстрира моторите на тази ракета (вижда се от ауспуха). Те са конфигурирани там, сходно на ракетите „ Хвасон-12 “ и междуконтиненталните ракети „ Хвасон-14 “. "Хвасон-12 " балистична ракета, която американците назовават "убиецът на Гуам ", защото "приближава " този остров от територията на КНДР.
Обхватът на "Хвасон-12 ", съгласно разнообразни оценки, е от 4500 до 6000 километра, а в последния случай той "достига " северната част на Австралия и част от Аляска. Между другото, Русия се обгръща съвсем цялата. Ако това подобие се удостовери, това би означавало, че „ Хвасон-8 “ би могъл да има сравнима далекобойност както с първата ракета, по този начин и с втората.
Много по-малко се знае за бойната глава - тази, наречена хиперзвукова част. Публикуваната фотография демонстрира контур с ясно забележими аеродинамични равнини.
Но е невероятно да се разбере тъкмо какво е това: елементарна бойна глава крилата ракета, или това е пълностоен планер - планираща хиперзвукова бойна глава, способна да ръководи полета и да маневрира с хиперзвукова скорост. Възможностите на ракетата в този случай ще бъдат доста разнообразни.
Хиперзвук или звук?
Темата за хиперзвуковото оръжие е съвременна. Трябва обаче да разберете защо става въпрос. Преди 10 години в инженерната и конструкторска общественост се смяташе, че това е единствено хиперзвукова ракета, която може да извършва водоравен полет с хиперзвукови (повече от пет „ звука “) скорости.
Днес това пояснение е доста по-широко. В допълнение към описаните нагоре ракети, които включват съветската ракета "Циркон " и американския пробен X-51 и неотдавна полетялата пробна ракета HAWC, имаше и ракети с ускоряване при втурване, да вземем за пример съветският „ Кинжал “ или бъдещата американска ракета AGM-183.
А също и планери без мотор - плъзгащи блокове, способни да правят следен полет и да маневрират в атмосферата с хиперзвукови скорости. Те включват съветския „ Авангард “, китайската система „ Дълъг поход-17 “ и американската хиперзвукова единица C-HGB.
Севернокорейците обявиха, че техният артикул принадлежи към последната група. Ами в случай че е правилно? Планерът може да се "плъзне " сред зоните на заличаване на тактически системи за противовъздушна защита и театрална противоракетна защита. Друго преимущество на планера е опцията да се отклонява от балистичната траектория, което прави хода му непредсказуем.
И, несъмнено, има и политически миг - КНДР към този момент може да се похвали, че при основаването на нови военни технологии върви един до друг със Съединени американски щати и е единствено малко по -ниско от Китай. Е, той също принадлежи на същия клуб като Русия, макар че, несъмнено, към момента е доста надалеч от Русия.
Способността на КНДР да сътвори подобен планер обаче поражда доста въпроси. На първо място, планерът не се отнася единствено за ръководещите аеродинамични равнини. Това са да вземем за пример материалите, които би трябвало да устоят на рискови температури и да са задоволително леки за летателен уред.
Второ, поражда въпросът за насочването. "Големите " играчи имат опция да употребяват инерционни навигационни системи, които не зависят по никакъв метод от външни източници на информация, има опция да се употребява астрокорекция, допустимо е да се комбинират едни с други. И КНДР е способна на това.
Но КНДР няма нужните системи за радарно ориентиране, лични военни навигационни спътници.
Всичко това затруднява потреблението на севернокорейския планер - Русия, Китай и Съединените щати имат в пъти повече разнообразни принадлежности, които могат да се употребяват за ориентиране към цел в последния сектор от траекторията.
Отново това допуска, че планерът (ако е планер) ще се употребява единствено във версията с нуклеарна бойна глава - тогава качествата му за превъзмогване на противоракетната защита са значими, а релативно ниската акуратност не е от такова значение.
И даже без тези фактори основаването на подобен артикул е мъчно. Същият "Авангард " стартира да се прави още в Съюз на съветските социалистически републики. Хиперзвуковите стратегии на водещите страни по света стоят на голяма научна и техническа база, която се основава от десетилетия. КНДР има ли такава? По -вероятно не, в сравнение с да.
Ако приемем, че КНДР не е овладяла планера, тогава можем да приемем следното. Може да не е планер, а помощна система за ръководство на изцяло елементарна балистична бойна глава. Грубо казано, просто „ глава с крила “, с помощта на която бойната глава може да ръководи, компенсирайки отклонението от задачата.
Подобни системи не са нови в страните от третия свят, „ главата с крила “ беше изпитана преди доста години от иранците, които си взаимодействат тясно с КНДР в тяхната ракетна стратегия. Но тогава даже не е публично хиперзвук.
Просто тъй като, макар че бойната глава пада върху задачата с хиперзвукови скорости, това не е хиперзвуково оръжие, в противоположен случай всички балистични ракети би трябвало да бъдат наречени по този начин.
Освен това, в случай че кормилното ръководство се прави под контрола на някаква система за ориентиране, тогава устройството също ще би трябвало да забави темпото, както и бойната глава на ракетата „ Пършинг-2 “, с цел да има време да разпознава задачата и да поправя несъмнено. Тогава скоростта на втурване в последните километри няма да бъде хиперзвукова, а свръхзвукова и дребна - два или три „ звука “.
Това също не е неприятно, защото е обезпечена най-малко висока акуратност, само че това даже не е покрай хиперзвуковото. И в този случай новата севернокорейска ракета може да се употребява за неядрени „ хирургически “ удари, което може да бъде доста потребно в някои случаи. И на това отклонение си коства да се повдигне въпрос, който се отнася до самата КНДР доста индиректно.
Мистериозен пробив
КНДР е бедна страна със слаба стопанска система, изцяло откъсната от опциите за продан на научна и техническа информация с други страни и е под наказания безусловно за всичко. Дълго време техническото им равнище в ракетната техника беше доста ниско.
Но през последните десетилетия те направиха свръхестествен скок напред. Севернокорейският аналог на зенитния комплекс С-300, техният аналог на ракетната система „ Искандер “, тяхната междуконтинентална балистична ракета, цяло семейство ракети със междинен обхват.
При крилатите ракети същият напредък-наскоро КНДР изпита крилата ракета с огромен обхват и нейното разположение ясно демонстрира, че е аналог на „ Томахоук “ или „ Калибър “, т.е. дребна ракета с турбореактивен мотор. Но даже и преди пет години техните крилати ракети бяха основани на руските технологии, в най -добрия случай от 60-те години. И в този момент - ракетата „ Хвасон-8 “.
Възниква въпросът: от кое място идва всичко това? Къде в бедната КНДР, където гладът беше норма преди петнадесет години, такива технологии в региона на строителните материали? Откъде взеха турбореактивен мотор за крилата ракета? От Украйна? Е, добре, само че останалото? Откъде идват радарите за ръководство на зенитно-ракетни системи и технологията им на произвеждане?
Има чувство, че някой помпа КНДР с технология. Важното е, технологии, сходни на съветските. И в случай че планерът се окаже в действителност планер, това е доста сериозен мотив за размисъл. Всъщност в този случай има признаци, че в КНДР са „ откраднали “ основи от тематиката „ Авангард “, най-малко във връзка с строителните материали.
Ако приемем, че тези неща са разследване от някаква съветска интервенция за издигане на „ войник “ в Азия за някои цели на съветската външна политика, тогава няма проблеми – неразпространението е неразпространение, само че ризата ни е по-близо до тялото ни, съжаляваме. Но в случай че няма такава интервенция, значи е време съветските специфични служби да помислят какво се случва.
Може би си коства да потърсим теч. Или най-малко да получим солидни доказателства, че Китай е източникът на севернокорейското знамение, а не неоторизиран достъп до съветските разработки.
Дори в последна сметка да се окаже, че не е планер, а „ глава с крила “.
Поне това се потвърждава от неотдавнашното тестване на нова севернокорейска ракета. Редица знаци обаче демонстрират, че тази ракета не е толкоз елементарна - в това число от позиция на съветските ползи, пишат медии.
Официалният вестник на Трудовата партия на КНДР, вестник „ Нодон Симун “ разгласи сполучливото незабавното тестване на ракетата „ Хвасон-8 “ с хиперзвукова бойна глава. „ Хвасон-8 “ е балистична ракета със междинен обхват. Като потребен товар носи следената бойна глава, която се назовава "хиперзвукова ".
"Хвасон-8 "
Според „ Нодон Симун “, ракетата употребява ампутирана гориво и окислител, сходно на руските ракетни мотори с течно гориво. Това е забележителна крачка напред за севернокорейците, защото такава ракета, зареждана в завода, по-късно резервира бойна подготвеност за дълго време, не изисква зареждане с гориво и окислител на мястото на изстрелване и е по-безопасна за персоналния състав.
Снимката, оповестена от КНДР, дава най-малко информация, само че ни демонстрира моторите на тази ракета (вижда се от ауспуха). Те са конфигурирани там, сходно на ракетите „ Хвасон-12 “ и междуконтиненталните ракети „ Хвасон-14 “. "Хвасон-12 " балистична ракета, която американците назовават "убиецът на Гуам ", защото "приближава " този остров от територията на КНДР.
Обхватът на "Хвасон-12 ", съгласно разнообразни оценки, е от 4500 до 6000 километра, а в последния случай той "достига " северната част на Австралия и част от Аляска. Между другото, Русия се обгръща съвсем цялата. Ако това подобие се удостовери, това би означавало, че „ Хвасон-8 “ би могъл да има сравнима далекобойност както с първата ракета, по този начин и с втората.
Много по-малко се знае за бойната глава - тази, наречена хиперзвукова част. Публикуваната фотография демонстрира контур с ясно забележими аеродинамични равнини.
Но е невероятно да се разбере тъкмо какво е това: елементарна бойна глава крилата ракета, или това е пълностоен планер - планираща хиперзвукова бойна глава, способна да ръководи полета и да маневрира с хиперзвукова скорост. Възможностите на ракетата в този случай ще бъдат доста разнообразни.
Хиперзвук или звук?
Темата за хиперзвуковото оръжие е съвременна. Трябва обаче да разберете защо става въпрос. Преди 10 години в инженерната и конструкторска общественост се смяташе, че това е единствено хиперзвукова ракета, която може да извършва водоравен полет с хиперзвукови (повече от пет „ звука “) скорости.
Днес това пояснение е доста по-широко. В допълнение към описаните нагоре ракети, които включват съветската ракета "Циркон " и американския пробен X-51 и неотдавна полетялата пробна ракета HAWC, имаше и ракети с ускоряване при втурване, да вземем за пример съветският „ Кинжал “ или бъдещата американска ракета AGM-183.
А също и планери без мотор - плъзгащи блокове, способни да правят следен полет и да маневрират в атмосферата с хиперзвукови скорости. Те включват съветския „ Авангард “, китайската система „ Дълъг поход-17 “ и американската хиперзвукова единица C-HGB.
Севернокорейците обявиха, че техният артикул принадлежи към последната група. Ами в случай че е правилно? Планерът може да се "плъзне " сред зоните на заличаване на тактически системи за противовъздушна защита и театрална противоракетна защита. Друго преимущество на планера е опцията да се отклонява от балистичната траектория, което прави хода му непредсказуем.
И, несъмнено, има и политически миг - КНДР към този момент може да се похвали, че при основаването на нови военни технологии върви един до друг със Съединени американски щати и е единствено малко по -ниско от Китай. Е, той също принадлежи на същия клуб като Русия, макар че, несъмнено, към момента е доста надалеч от Русия.
Способността на КНДР да сътвори подобен планер обаче поражда доста въпроси. На първо място, планерът не се отнася единствено за ръководещите аеродинамични равнини. Това са да вземем за пример материалите, които би трябвало да устоят на рискови температури и да са задоволително леки за летателен уред.
Второ, поражда въпросът за насочването. "Големите " играчи имат опция да употребяват инерционни навигационни системи, които не зависят по никакъв метод от външни източници на информация, има опция да се употребява астрокорекция, допустимо е да се комбинират едни с други. И КНДР е способна на това.
Но КНДР няма нужните системи за радарно ориентиране, лични военни навигационни спътници.
Всичко това затруднява потреблението на севернокорейския планер - Русия, Китай и Съединените щати имат в пъти повече разнообразни принадлежности, които могат да се употребяват за ориентиране към цел в последния сектор от траекторията.
Отново това допуска, че планерът (ако е планер) ще се употребява единствено във версията с нуклеарна бойна глава - тогава качествата му за превъзмогване на противоракетната защита са значими, а релативно ниската акуратност не е от такова значение.
И даже без тези фактори основаването на подобен артикул е мъчно. Същият "Авангард " стартира да се прави още в Съюз на съветските социалистически републики. Хиперзвуковите стратегии на водещите страни по света стоят на голяма научна и техническа база, която се основава от десетилетия. КНДР има ли такава? По -вероятно не, в сравнение с да.
Ако приемем, че КНДР не е овладяла планера, тогава можем да приемем следното. Може да не е планер, а помощна система за ръководство на изцяло елементарна балистична бойна глава. Грубо казано, просто „ глава с крила “, с помощта на която бойната глава може да ръководи, компенсирайки отклонението от задачата.
Подобни системи не са нови в страните от третия свят, „ главата с крила “ беше изпитана преди доста години от иранците, които си взаимодействат тясно с КНДР в тяхната ракетна стратегия. Но тогава даже не е публично хиперзвук.
Просто тъй като, макар че бойната глава пада върху задачата с хиперзвукови скорости, това не е хиперзвуково оръжие, в противоположен случай всички балистични ракети би трябвало да бъдат наречени по този начин.
Освен това, в случай че кормилното ръководство се прави под контрола на някаква система за ориентиране, тогава устройството също ще би трябвало да забави темпото, както и бойната глава на ракетата „ Пършинг-2 “, с цел да има време да разпознава задачата и да поправя несъмнено. Тогава скоростта на втурване в последните километри няма да бъде хиперзвукова, а свръхзвукова и дребна - два или три „ звука “.
Това също не е неприятно, защото е обезпечена най-малко висока акуратност, само че това даже не е покрай хиперзвуковото. И в този случай новата севернокорейска ракета може да се употребява за неядрени „ хирургически “ удари, което може да бъде доста потребно в някои случаи. И на това отклонение си коства да се повдигне въпрос, който се отнася до самата КНДР доста индиректно.
Мистериозен пробив
КНДР е бедна страна със слаба стопанска система, изцяло откъсната от опциите за продан на научна и техническа информация с други страни и е под наказания безусловно за всичко. Дълго време техническото им равнище в ракетната техника беше доста ниско.
Но през последните десетилетия те направиха свръхестествен скок напред. Севернокорейският аналог на зенитния комплекс С-300, техният аналог на ракетната система „ Искандер “, тяхната междуконтинентална балистична ракета, цяло семейство ракети със междинен обхват.
При крилатите ракети същият напредък-наскоро КНДР изпита крилата ракета с огромен обхват и нейното разположение ясно демонстрира, че е аналог на „ Томахоук “ или „ Калибър “, т.е. дребна ракета с турбореактивен мотор. Но даже и преди пет години техните крилати ракети бяха основани на руските технологии, в най -добрия случай от 60-те години. И в този момент - ракетата „ Хвасон-8 “.
Възниква въпросът: от кое място идва всичко това? Къде в бедната КНДР, където гладът беше норма преди петнадесет години, такива технологии в региона на строителните материали? Откъде взеха турбореактивен мотор за крилата ракета? От Украйна? Е, добре, само че останалото? Откъде идват радарите за ръководство на зенитно-ракетни системи и технологията им на произвеждане?
Има чувство, че някой помпа КНДР с технология. Важното е, технологии, сходни на съветските. И в случай че планерът се окаже в действителност планер, това е доста сериозен мотив за размисъл. Всъщност в този случай има признаци, че в КНДР са „ откраднали “ основи от тематиката „ Авангард “, най-малко във връзка с строителните материали.
Ако приемем, че тези неща са разследване от някаква съветска интервенция за издигане на „ войник “ в Азия за някои цели на съветската външна политика, тогава няма проблеми – неразпространението е неразпространение, само че ризата ни е по-близо до тялото ни, съжаляваме. Но в случай че няма такава интервенция, значи е време съветските специфични служби да помислят какво се случва.
Може би си коства да потърсим теч. Или най-малко да получим солидни доказателства, че Китай е източникът на севернокорейското знамение, а не неоторизиран достъп до съветските разработки.
Дори в последна сметка да се окаже, че не е планер, а „ глава с крила “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ