От нас зависи да направим промяната, от която се нуждаем
Промяната постоянно е допустима и зависи от нас да създадем смяната, от която се нуждаем.
Това съобщи проф. доктор Уейн Висер по време на диалог на сцената с доцент доктор Марина Стефанова, заместник-декан на Стопанския факултет към Софийския университет. Международният специалист по резистентност бе специфичен гост-лектор на третото издание на бизнес форума ESG & FRIENDS 2024, проведен от първата българска медия за разпространение на ESG в България ESGnews.bg.
Изключително съм щастлива, че имаме опцията да посрещнем в България интернационален академик от равнището, достиженията, водачеството в науката и практиката в лицето на проф. Уейн Висер. Ние би трябвало да се целим допустимо най-високо и през днешния ден имаме един от най-изявените ESG водачи в региона на устойчивото развиване “, съобщи доцент доктор Марина Стефанова при започване на диалога.
Пътешествие по пътя към устойчивостта
Проф. Висер показа, че работи от над 30 години в областта на устойчивото развиване и съгласно него тематиката изобщо не е нова, както мнозина считат. Той описа пред присъстващите в залата, че е почнал да учи тематиката още през 1999 година, когато е бил студент в Кейптаун, Южна Африка.
Още тогава бяхме много дейни по тези въпроси и се притеснявахме за бъдещето. През 1987 година Комисията на Организация на обединените нации с премиера на Норвегия сътвориха дефиницията за стабилно развиване и ние като студенти деятели бяхме доста запалени по тази тематика “, продължи той.
След това взе участие в организация на интернационалните студенти по стопанска система и търговия, която го води на световна среща в Япония.
" Ние бяхме много оптимистично настроени. Знаехме, че проблемите са доста съществени, само че също по този начин виждахме решенията и политици, които бяха доста открити и подготвени да поемат ангажимент, като да вземем за пример този проект до 2030 година ", сподели специалистът.
Интересно е да погледнем обратно във времето, тъй като тогава присъединяване на бизнеса беше доста по-малко в тези тематики. В наши дни бизнесът е в един стадий на зрялост, до момента в който преди години множеството бизнеси бяха много защитно настроени и одобряваха устойчивостта като нещо, обвързвано единствено с опасности. “
Той изясни, че преди време фирмите не са били подготвени да подаряват пари за разнообразни планове, а някои компании, за жалост, са се върнали обратно към тези трендове. Повечето обаче са еволюирали и са на равнището, на което обръщат внимание на всичко, обвързвано с марката, марката и риска от грийнуошинг.
Промяната е доста забавна. Основното, което се случи, е смяната в нашия стопански модел, който ни кара да стигнем до екологичните ограничавания “, уточни той.
Проф. Висер цитира икономиста Кенет Боулдинг, който през 60-те години на XX век в Съединени американски щати приказва за стопанската система на земята като един затворен галактически транспортен съд. Той споделя по този начин: „ Всеки един от нас, който има вяра, че ще продължим да растем на една изчерпаема планета, или е вманиачен, или е икономист “.
Особено във връзка с бизнеса, когато приказваме за нашите проекти за напредък, ние третираме света като че ли е безконечен. А в действителност светът е една затворена финансова система и това, което се случи, е, че ни лиши към 20 – 30 години тези екологични ограничавания да ни дават противоположна връзка и в този момент започваме към този момент да виждаме последствията от това.
Бизнесите към този момент съумяват ненапълно да управляват отделянето на боклуци и да имат малко повече надзор върху замърсяването “, разясни проф. доктор Уейн Висер.
Как да вдъхновим хората да възвръщат природата, обществото и стопанската система?
Доц. доктор Марина Стефанова заключи, че без концепцията за кръгова стопанска система всичко ще се разпадне. Всички желаеме да продължим да живеем и въпросът е по какъв метод можем да вдъхновим хората да търсим решения за възобновяване на природата, обществото и стопанската система.
Проф. Висер съобщи, че в случай че желаеме да имаме високо качество на живот, да имаме обществената система, която да продължи да действа по метода, по който е направена, би трябвало да се оправим с проблемите, само че има голямо значение към какво сме се прицелили.
Целта е да имаме позитивен резултат и аз считам, че вероятността да успеем е доста по-висока. Когато сме амбициозни, ние въодушевяваме нововъведенията, а те са това, което ще ни движи напред ”, акцентира той.
Според доцент доктор Марина Стефанова новата граница, която желаеме да реализираме, е фирмите да не вършат единствено отметки поради регулациите, а в действителност да имат позитивно влияние.
Имаме потребност да достигнем до тази повратна точка и в избран смисъл имаме чувството, че се намираме в обстановка, в която не съумяваме да извървим пътя, за който приказваме. Някои от нас съумяват да го извървят. Но по какъв начин можем да сме сигурни, че сме на прав път? “, попита тя.
Проф. Висер изясни, че за задачата би трябвало да се върнем назад обратно към концепцията и даде образец с неговата родна страна Южна Африка.
" Това е една сложна жива система, от която ние сме част. Аз съм от Южна Африка и този преход към демокрацията, който имахме в продължение на 40 години, се промени за 5 години и всички започнаха да одобряват демокрацията. По отношение на ESG също има доста отрицателно отношение. Някои промишлености се пробват от ден на ден да запазят статуквото, само че измененията идват извънредно бързо и се случват на момента “, споделя той.
През 1907 година е имало една улица в Ню Йорк, на която е имало доста файтони, теглени от коне и единствено един автомобил. Шест или седем години по-късно тази същата улица е снимана още веднъж и на нея има единствено една карета, теглена от кон, а всичко останало са коли. Само за няколко години новите технологии са възприети от всички и смяната се случва бързо “, уточни Висер.
Според него има три повратни точки, върху които би трябвало да се работи предпочитано, с цел да се случи смяната – оказване на въздействие върху системите за чиста сила, реализиране на нулеви излъчвания в селското стопанство и промени в режима ни на хранене и метода ни на живот.
" Ако успеем да свържем опазването на околната среда и в случай че всички автопаркове от камиони станат електрически, то това ще бъде значима повратна точка. В бранша на селското стопанство, в случай че стигнем до това изкуствените торове да стигнат до амоняк с нулеви чисти излъчвания, ще бъде доста значимо. Третото е обвързвано с режима на хранене. Ако можем да накараме хората да възприемат в обществото режими, в които консумираме повече плодове и по-малко месо, би било доста по-добре “, уточни проф. Висер.
Как да намерим вярната посока?
Доц. доктор Марина Стефанова попита дали сме пропуснали в границите на това пътешестване вярната посока и къде проф. Висер намира своя вътрешен компас.
Според него това е основано на науката, която е извънредно ясна по отношение на това, което би трябвало да реализираме за едно стабилно общество.
Имаме планетарните граници, които са количествено избрани. Ако създадем крачка обратно и погледнем, ще забележим ясно посоката, в която би трябвало да вървим. Ясно е, че моделирането е методът да реализираме тази смяна. На самостоятелно ниво имаме един набор от полезности. Винаги за мен е било извънредно забавно по какъв начин комплексните неща действат ", сподели специалистът.
Проф. Висер изясни, че когато приказваме за изборите, които вършим независимо, е много просто – от кое място получаваме силата и 100% възобновима ли е? По какъв метод транспортираме себе си и по какъв метод се движим – вървим пешком, използваме градски превоз, усилваме авто парка от електрически автомобили...
По думите му Китай е доста напред в това отношение. Миналата година страната е конфигурирала повече възобновима сила, в сравнение с останалият свят. Държавата е водеща в технологиите за акумулатори, в електрическата енергия, във вятърната сила.
Ние имаме най-голямо влияние и се движим по-бавно от други разрастващи се страни. Как се храним, по какъв начин се движим, къде работим? Важно е да работим на място и в компания с полезности, в които ние самите имаме вяра. Що се отнася до водачите, те би трябвало да имат по-голяма отговорност и да бъдат по-смели. "
Той описа, че в Кеймбридж са създали проучване по тематиката и са открити шест съществени характерности, които водачите би трябвало да имат – куражът е една от тях. " Важно е водачът да има етиката да се изправи пред проблемите изключително когато пазарът се пробва да ни избута назад и имаме потребност от вложения. Тя е опция за възвръщаемост в бъдещето. Но въпреки това, бих желал да отстъпим малко от концепцията, че нашата вяра би трябвало да бъде ориентирана към водачите в организацията. Това е доста остаряло схващане. Ако погледнем към природата, в една колония от мравки, да вземем за пример, някои от тях бранят, други събират храна. Кралицата не е водач, тя просто снася яйца. В комплексните системи всички ние сме водачи без значение дали се намираме в общността или в границите на организацията. Наше изследване демонстрира, че с цел да трансформират една система, към 20-25% от водачите би трябвало да вървят в една посока “, разясни създателят на бестселъра „ Thriving ”.
Той описа пред аудиторията на форума ESG & FRIENDS 2024, че чете доста и се въодушевява от забавни хрумвания и предложи книгите на Паул Полман и Андрю Уинстън Net Positive, Regeneration на Пол Хоукен и книгата It’s Not the End of the World на Джуди Блум.
Според него сега се намираме в средата на трансформацията.
Не би трябвало да се фокусираме толкоз върху всекидневието, а да гледаме главните трендове. В момента се намираме в средата на трансформацията и в случай че знаем това, тогава нямаме потребност да се предаваме, тъй като ние се променяме. Ние се намираме от вярната страна на историята “, уточни проф. Висер.
По думите му за доста хора смяна значи безпорядък.
Затова аз обичам да употребявам думи като промяна, преуспяване. Ние би трябвало да променим метода, по който се възприема тази история и да преформулираме всичко към по-добро. Всичко опира до основаването на по-добро качество за живот за нашите деца и идващите генерации ”.
Той разясни, че е вегетарианец от 35 години, а от 5 години е веган.
Чувствам се добре, тъй като знам, че по този метод способствам за общото богатство. Ако ние проектираме една кръгова стопанска система, тогава става все по-малко значимо какво ще консумираме. Трябва да можем да използван решенията в по-голям мащаб и да понижим проблемите, неприятните детайли в системата. Говорим за смяна на нещата, които можем да изберем, не да се отхвърляме от всичко, а да понижаваме непотребното похабяване на запаси. Интелигентните решения ще ни оказват помощ доста в тази задача ”, безапелационен е проф. доктор Уейн Висер.
Това съобщи проф. доктор Уейн Висер по време на диалог на сцената с доцент доктор Марина Стефанова, заместник-декан на Стопанския факултет към Софийския университет. Международният специалист по резистентност бе специфичен гост-лектор на третото издание на бизнес форума ESG & FRIENDS 2024, проведен от първата българска медия за разпространение на ESG в България ESGnews.bg.
Изключително съм щастлива, че имаме опцията да посрещнем в България интернационален академик от равнището, достиженията, водачеството в науката и практиката в лицето на проф. Уейн Висер. Ние би трябвало да се целим допустимо най-високо и през днешния ден имаме един от най-изявените ESG водачи в региона на устойчивото развиване “, съобщи доцент доктор Марина Стефанова при започване на диалога.
Пътешествие по пътя към устойчивостта
Проф. Висер показа, че работи от над 30 години в областта на устойчивото развиване и съгласно него тематиката изобщо не е нова, както мнозина считат. Той описа пред присъстващите в залата, че е почнал да учи тематиката още през 1999 година, когато е бил студент в Кейптаун, Южна Африка.
Още тогава бяхме много дейни по тези въпроси и се притеснявахме за бъдещето. През 1987 година Комисията на Организация на обединените нации с премиера на Норвегия сътвориха дефиницията за стабилно развиване и ние като студенти деятели бяхме доста запалени по тази тематика “, продължи той.
След това взе участие в организация на интернационалните студенти по стопанска система и търговия, която го води на световна среща в Япония.
" Ние бяхме много оптимистично настроени. Знаехме, че проблемите са доста съществени, само че също по този начин виждахме решенията и политици, които бяха доста открити и подготвени да поемат ангажимент, като да вземем за пример този проект до 2030 година ", сподели специалистът.
Интересно е да погледнем обратно във времето, тъй като тогава присъединяване на бизнеса беше доста по-малко в тези тематики. В наши дни бизнесът е в един стадий на зрялост, до момента в който преди години множеството бизнеси бяха много защитно настроени и одобряваха устойчивостта като нещо, обвързвано единствено с опасности. “
Той изясни, че преди време фирмите не са били подготвени да подаряват пари за разнообразни планове, а някои компании, за жалост, са се върнали обратно към тези трендове. Повечето обаче са еволюирали и са на равнището, на което обръщат внимание на всичко, обвързвано с марката, марката и риска от грийнуошинг.
Промяната е доста забавна. Основното, което се случи, е смяната в нашия стопански модел, който ни кара да стигнем до екологичните ограничавания “, уточни той.
Проф. Висер цитира икономиста Кенет Боулдинг, който през 60-те години на XX век в Съединени американски щати приказва за стопанската система на земята като един затворен галактически транспортен съд. Той споделя по този начин: „ Всеки един от нас, който има вяра, че ще продължим да растем на една изчерпаема планета, или е вманиачен, или е икономист “.
Особено във връзка с бизнеса, когато приказваме за нашите проекти за напредък, ние третираме света като че ли е безконечен. А в действителност светът е една затворена финансова система и това, което се случи, е, че ни лиши към 20 – 30 години тези екологични ограничавания да ни дават противоположна връзка и в този момент започваме към този момент да виждаме последствията от това.
Бизнесите към този момент съумяват ненапълно да управляват отделянето на боклуци и да имат малко повече надзор върху замърсяването “, разясни проф. доктор Уейн Висер.
Как да вдъхновим хората да възвръщат природата, обществото и стопанската система?
Доц. доктор Марина Стефанова заключи, че без концепцията за кръгова стопанска система всичко ще се разпадне. Всички желаеме да продължим да живеем и въпросът е по какъв метод можем да вдъхновим хората да търсим решения за възобновяване на природата, обществото и стопанската система.
Проф. Висер съобщи, че в случай че желаеме да имаме високо качество на живот, да имаме обществената система, която да продължи да действа по метода, по който е направена, би трябвало да се оправим с проблемите, само че има голямо значение към какво сме се прицелили.
Целта е да имаме позитивен резултат и аз считам, че вероятността да успеем е доста по-висока. Когато сме амбициозни, ние въодушевяваме нововъведенията, а те са това, което ще ни движи напред ”, акцентира той.
Според доцент доктор Марина Стефанова новата граница, която желаеме да реализираме, е фирмите да не вършат единствено отметки поради регулациите, а в действителност да имат позитивно влияние.
Имаме потребност да достигнем до тази повратна точка и в избран смисъл имаме чувството, че се намираме в обстановка, в която не съумяваме да извървим пътя, за който приказваме. Някои от нас съумяват да го извървят. Но по какъв начин можем да сме сигурни, че сме на прав път? “, попита тя.
Проф. Висер изясни, че за задачата би трябвало да се върнем назад обратно към концепцията и даде образец с неговата родна страна Южна Африка.
" Това е една сложна жива система, от която ние сме част. Аз съм от Южна Африка и този преход към демокрацията, който имахме в продължение на 40 години, се промени за 5 години и всички започнаха да одобряват демокрацията. По отношение на ESG също има доста отрицателно отношение. Някои промишлености се пробват от ден на ден да запазят статуквото, само че измененията идват извънредно бързо и се случват на момента “, споделя той.
През 1907 година е имало една улица в Ню Йорк, на която е имало доста файтони, теглени от коне и единствено един автомобил. Шест или седем години по-късно тази същата улица е снимана още веднъж и на нея има единствено една карета, теглена от кон, а всичко останало са коли. Само за няколко години новите технологии са възприети от всички и смяната се случва бързо “, уточни Висер.
Според него има три повратни точки, върху които би трябвало да се работи предпочитано, с цел да се случи смяната – оказване на въздействие върху системите за чиста сила, реализиране на нулеви излъчвания в селското стопанство и промени в режима ни на хранене и метода ни на живот.
" Ако успеем да свържем опазването на околната среда и в случай че всички автопаркове от камиони станат електрически, то това ще бъде значима повратна точка. В бранша на селското стопанство, в случай че стигнем до това изкуствените торове да стигнат до амоняк с нулеви чисти излъчвания, ще бъде доста значимо. Третото е обвързвано с режима на хранене. Ако можем да накараме хората да възприемат в обществото режими, в които консумираме повече плодове и по-малко месо, би било доста по-добре “, уточни проф. Висер.
Как да намерим вярната посока?
Доц. доктор Марина Стефанова попита дали сме пропуснали в границите на това пътешестване вярната посока и къде проф. Висер намира своя вътрешен компас.
Според него това е основано на науката, която е извънредно ясна по отношение на това, което би трябвало да реализираме за едно стабилно общество.
Имаме планетарните граници, които са количествено избрани. Ако създадем крачка обратно и погледнем, ще забележим ясно посоката, в която би трябвало да вървим. Ясно е, че моделирането е методът да реализираме тази смяна. На самостоятелно ниво имаме един набор от полезности. Винаги за мен е било извънредно забавно по какъв начин комплексните неща действат ", сподели специалистът.
Проф. Висер изясни, че когато приказваме за изборите, които вършим независимо, е много просто – от кое място получаваме силата и 100% възобновима ли е? По какъв метод транспортираме себе си и по какъв метод се движим – вървим пешком, използваме градски превоз, усилваме авто парка от електрически автомобили...
По думите му Китай е доста напред в това отношение. Миналата година страната е конфигурирала повече възобновима сила, в сравнение с останалият свят. Държавата е водеща в технологиите за акумулатори, в електрическата енергия, във вятърната сила.
Ние имаме най-голямо влияние и се движим по-бавно от други разрастващи се страни. Как се храним, по какъв начин се движим, къде работим? Важно е да работим на място и в компания с полезности, в които ние самите имаме вяра. Що се отнася до водачите, те би трябвало да имат по-голяма отговорност и да бъдат по-смели. "
Той описа, че в Кеймбридж са създали проучване по тематиката и са открити шест съществени характерности, които водачите би трябвало да имат – куражът е една от тях. " Важно е водачът да има етиката да се изправи пред проблемите изключително когато пазарът се пробва да ни избута назад и имаме потребност от вложения. Тя е опция за възвръщаемост в бъдещето. Но въпреки това, бих желал да отстъпим малко от концепцията, че нашата вяра би трябвало да бъде ориентирана към водачите в организацията. Това е доста остаряло схващане. Ако погледнем към природата, в една колония от мравки, да вземем за пример, някои от тях бранят, други събират храна. Кралицата не е водач, тя просто снася яйца. В комплексните системи всички ние сме водачи без значение дали се намираме в общността или в границите на организацията. Наше изследване демонстрира, че с цел да трансформират една система, към 20-25% от водачите би трябвало да вървят в една посока “, разясни създателят на бестселъра „ Thriving ”.
Той описа пред аудиторията на форума ESG & FRIENDS 2024, че чете доста и се въодушевява от забавни хрумвания и предложи книгите на Паул Полман и Андрю Уинстън Net Positive, Regeneration на Пол Хоукен и книгата It’s Not the End of the World на Джуди Блум.
Според него сега се намираме в средата на трансформацията.
Не би трябвало да се фокусираме толкоз върху всекидневието, а да гледаме главните трендове. В момента се намираме в средата на трансформацията и в случай че знаем това, тогава нямаме потребност да се предаваме, тъй като ние се променяме. Ние се намираме от вярната страна на историята “, уточни проф. Висер.
По думите му за доста хора смяна значи безпорядък.
Затова аз обичам да употребявам думи като промяна, преуспяване. Ние би трябвало да променим метода, по който се възприема тази история и да преформулираме всичко към по-добро. Всичко опира до основаването на по-добро качество за живот за нашите деца и идващите генерации ”.
Той разясни, че е вегетарианец от 35 години, а от 5 години е веган.
Чувствам се добре, тъй като знам, че по този метод способствам за общото богатство. Ако ние проектираме една кръгова стопанска система, тогава става все по-малко значимо какво ще консумираме. Трябва да можем да използван решенията в по-голям мащаб и да понижим проблемите, неприятните детайли в системата. Говорим за смяна на нещата, които можем да изберем, не да се отхвърляме от всичко, а да понижаваме непотребното похабяване на запаси. Интелигентните решения ще ни оказват помощ доста в тази задача ”, безапелационен е проф. доктор Уейн Висер.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ