Александър Дугин: Формулата на руския път
Промяна на съветската формула
Ето и последното нещо, което би трябвало да вземете поради, когато анализирате първата година на CBO. Този път приказваме за теоретична оценка на трансформациите, които войната в Украйна провокира в пространството на интернационалните връзки.
Смяна на съветската формула
Тук имаме следната фотография. Администрациите на Клинтън, неоконсерватора Буш-младши и Обама, сходно на администрацията на Байдън, са твърдо ангажирани с позициите на либерализма в интернационалните връзки. Те виждат света като световен и ръководен от Световно Правителство отпред на всички национални страни.
Дори самите Съединени американски щати в техните очи не са нищо повече от краткотрайно средство в ръцете на космополитния международен хайлайф. Оттук и неприязънта и даже омразата на демократите и глобалистите към всяка форма на американски национализъм и към най-традиционната американска еднаквост.
За либералите в Министерството на защитата всяка национална страна е спънка за Световното държавно управление, а мощна суверенна национална страна, която намерено провокира демократичния хайлайф, е същинският зложелател, който би трябвало да бъде погубен.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики светът престана да бъде двуполюсен и стана еднополюсен, а глобалисткият хайлайф, последователите на либерализма в МО, превзеха лостовете на човешкия надзор.
Победената разчленена Русия от 90-те, като излишък от втория полюс, при Елцин одобри разпоредбите на играта и се съгласи с логиката на либералите в МО.
Москва трябваше единствено да се интегрира в западния свят, да се раздели със суверенитета и да стартира да играе по неговите правила. Целта беше да получи най-малко някакъв статут в бъдещото Световно държавно управление, а новият олигархичен хайлайф направи всичко допустимо да се впише в западния свят непременно - даже и самостоятелно.
Оттогава всички университети и ВУЗ в Русия са заели страната на либерализма по въпроса за интернационалните връзки. Забравиха за реализма (дори и да го знаеха), отъждествявайки го с „ шовинизъм “, а думата „ суверенитет “ въобще не се произнасяше.
Всичко се промени в действителната политика (но не и в образованието) с идването на Путин. От самото начало Путин беше уверен реалист в интернационалните връзки и неотстъпчив покровител на суверенитета. В същото време той изцяло споделя универсалността на западните полезности, неналичието на опция на пазара и демокрацията и счита обществения и научно-техническия напредък на Запада за единствения път за развиване на цивилизацията.
Единственото, за което той настояваше, беше суверенитетът. Оттук и митът за неговото въздействие върху Тръмп. Това, което сближи Путин и Тръмп, беше реализмът. Във всички останали връзки те са много разнообразни. Реализмът на Путин не е против Запада, той е против либерализма в интернационалните връзки, против Световното държавно управление. Такъв е и американският натурализъм, и китайският, и европейският, и всеки различен.
Но еднополярността, която се разви от началото на 90-те години на предишния век, завъртя главите на либералите в интернационалните връзки. Те смятат, че историческият миг е настъпил, историята като борба на идеологически парадигми е завършила (тезата на Фукуяма) и е пристигнало времето да стартира процесът на сливане на човечеството под управлението на Световното държавно управление с нова мощ. Но за това беше належащо да се отстрани остатъчният суверенитет.
Подобна линия беше в остро несъгласие с реализма на Путин. Въпреки това Путин се опита да балансира на ръба и да поддържа връзките със Запада непременно.
Това беше задоволително елементарно да се направи с реалиста Тръмп, който разбираше волята на Путин за суверенитет, само че стана изцяло невероятно с идването на Байдън в Белия дом. Така че Путин, като реалист, се приближи до границата на вероятния компромис.
Колективният Запад, под управлението на либералите в МО, оказва все по-суров напън върху Русия, тъй че тя най-сетне да стартира да демонтира своя суверенитет, а не да го укрепва.
Кулминацията на този спор беше началото на СВО. Глобалистите интензивно подкрепяха милитаризацията и нацификацията на Украйна. Путин се разпалва против това, тъй като разбираше, че груповият Запад се готви за симетрична акция – за „ демилитаризация “ и „ денацификация “ на самата Русия.
Либералите си затваряха очите за бурния подем на русофобския неонацизъм в самата Украйна и също така интензивно спомагаха за това, допринасяйки оптимално за нейната милитаризация, до момента в който самата Русия беше упрекната тъкмо в същото – в „ милитаризъм “. “ и „ нацизъм “, пробвайки се по всевъзможен вероятен метод да приравни Путин към Хитлер.
Путин стартира СВО като реалист. Нищо повече. Но година по-късно обстановката се промени. Стана ясно, че Русия е във война против актуалната западна демократична цивилизация като цяло, против глобализма и полезностите, които Западът постанова на всички останали. Този поврат в разбирането на Русия за международната обстановка е може би най-важният резултат от цялата СВО.
От отбраната на суверенитета войната прераства в конфликт на цивилизации. И оттук насетне Русия не просто упорства за без значение ръководство, споделяйки западните настройки, критерии, правила, правила и полезности, а работи като самостоятелна цивилизация – със свои настройки, критерии, правила, правила и полезности. Русия към този момент въобще не е Запад. Не европейска страна, а евразийска православна цивилизация.
Това прогласи Путин в речта си на 30 септември във връзка приемането на 4 нови субекта в състава на Руската федерация, по-късно във Валдайската тирада и повтори неведнъж в другите си речи.
И най-после, в Указ 809 Путин утвърди основите на държавната политика за отбрана на съветските обичайни полезности, чийто набор освен се разграничава доста от либерализма, само че в някои точки е непосредствено противопоставен на него.
Русия промени своята парадигма от натурализъм към Теорията за многополюсния свят, непосредствено отхвърли либерализма във всичките му форми и непосредствено провокира актуалната западна цивилизация – намерено й отхвърли правото на повсеместност.
Путин към този момент не има вяра на Запада. И назовава актуалната западна цивилизация „ сатанинска “. Това елементарно може да се разпознае като директно послание към православната есхатология и богословие, както и като намек за борбата сред капиталистическата и социалистическата системи от сталинската ера.
Днес обаче Русия не е социалистическа страна. Но това е резултат от провалянето, което Съюз на съветските социалистически републики претърпя при започване на 90-те години, до момента в който Русия и други постсъветски страни се оказаха в ситуацията на идеологически и стопански колонии на световния Запад.
Цялото ръководство на Путин до 24 февруари 2022 година беше подготовка за този решителен миг. Но по-рано тя остава в границите на реализма. Тоест западният път на развиване + суверенитет. Сега, след година на тежки тествания и ужасни жертви, които Русия понесе, формулата се промени: суверенитет + цивилизационна еднаквост. Руски път.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Ето и последното нещо, което би трябвало да вземете поради, когато анализирате първата година на CBO. Този път приказваме за теоретична оценка на трансформациите, които войната в Украйна провокира в пространството на интернационалните връзки.
Смяна на съветската формула
Тук имаме следната фотография. Администрациите на Клинтън, неоконсерватора Буш-младши и Обама, сходно на администрацията на Байдън, са твърдо ангажирани с позициите на либерализма в интернационалните връзки. Те виждат света като световен и ръководен от Световно Правителство отпред на всички национални страни.
Дори самите Съединени американски щати в техните очи не са нищо повече от краткотрайно средство в ръцете на космополитния международен хайлайф. Оттук и неприязънта и даже омразата на демократите и глобалистите към всяка форма на американски национализъм и към най-традиционната американска еднаквост.
За либералите в Министерството на защитата всяка национална страна е спънка за Световното държавно управление, а мощна суверенна национална страна, която намерено провокира демократичния хайлайф, е същинският зложелател, който би трябвало да бъде погубен.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики светът престана да бъде двуполюсен и стана еднополюсен, а глобалисткият хайлайф, последователите на либерализма в МО, превзеха лостовете на човешкия надзор.
Победената разчленена Русия от 90-те, като излишък от втория полюс, при Елцин одобри разпоредбите на играта и се съгласи с логиката на либералите в МО.
Москва трябваше единствено да се интегрира в западния свят, да се раздели със суверенитета и да стартира да играе по неговите правила. Целта беше да получи най-малко някакъв статут в бъдещото Световно държавно управление, а новият олигархичен хайлайф направи всичко допустимо да се впише в западния свят непременно - даже и самостоятелно.
Оттогава всички университети и ВУЗ в Русия са заели страната на либерализма по въпроса за интернационалните връзки. Забравиха за реализма (дори и да го знаеха), отъждествявайки го с „ шовинизъм “, а думата „ суверенитет “ въобще не се произнасяше.
Всичко се промени в действителната политика (но не и в образованието) с идването на Путин. От самото начало Путин беше уверен реалист в интернационалните връзки и неотстъпчив покровител на суверенитета. В същото време той изцяло споделя универсалността на западните полезности, неналичието на опция на пазара и демокрацията и счита обществения и научно-техническия напредък на Запада за единствения път за развиване на цивилизацията.
Единственото, за което той настояваше, беше суверенитетът. Оттук и митът за неговото въздействие върху Тръмп. Това, което сближи Путин и Тръмп, беше реализмът. Във всички останали връзки те са много разнообразни. Реализмът на Путин не е против Запада, той е против либерализма в интернационалните връзки, против Световното държавно управление. Такъв е и американският натурализъм, и китайският, и европейският, и всеки различен.
Но еднополярността, която се разви от началото на 90-те години на предишния век, завъртя главите на либералите в интернационалните връзки. Те смятат, че историческият миг е настъпил, историята като борба на идеологически парадигми е завършила (тезата на Фукуяма) и е пристигнало времето да стартира процесът на сливане на човечеството под управлението на Световното държавно управление с нова мощ. Но за това беше належащо да се отстрани остатъчният суверенитет.
Подобна линия беше в остро несъгласие с реализма на Путин. Въпреки това Путин се опита да балансира на ръба и да поддържа връзките със Запада непременно.
Това беше задоволително елементарно да се направи с реалиста Тръмп, който разбираше волята на Путин за суверенитет, само че стана изцяло невероятно с идването на Байдън в Белия дом. Така че Путин, като реалист, се приближи до границата на вероятния компромис.
Колективният Запад, под управлението на либералите в МО, оказва все по-суров напън върху Русия, тъй че тя най-сетне да стартира да демонтира своя суверенитет, а не да го укрепва.
Кулминацията на този спор беше началото на СВО. Глобалистите интензивно подкрепяха милитаризацията и нацификацията на Украйна. Путин се разпалва против това, тъй като разбираше, че груповият Запад се готви за симетрична акция – за „ демилитаризация “ и „ денацификация “ на самата Русия.
Либералите си затваряха очите за бурния подем на русофобския неонацизъм в самата Украйна и също така интензивно спомагаха за това, допринасяйки оптимално за нейната милитаризация, до момента в който самата Русия беше упрекната тъкмо в същото – в „ милитаризъм “. “ и „ нацизъм “, пробвайки се по всевъзможен вероятен метод да приравни Путин към Хитлер.
Путин стартира СВО като реалист. Нищо повече. Но година по-късно обстановката се промени. Стана ясно, че Русия е във война против актуалната западна демократична цивилизация като цяло, против глобализма и полезностите, които Западът постанова на всички останали. Този поврат в разбирането на Русия за международната обстановка е може би най-важният резултат от цялата СВО.
От отбраната на суверенитета войната прераства в конфликт на цивилизации. И оттук насетне Русия не просто упорства за без значение ръководство, споделяйки западните настройки, критерии, правила, правила и полезности, а работи като самостоятелна цивилизация – със свои настройки, критерии, правила, правила и полезности. Русия към този момент въобще не е Запад. Не европейска страна, а евразийска православна цивилизация.
Това прогласи Путин в речта си на 30 септември във връзка приемането на 4 нови субекта в състава на Руската федерация, по-късно във Валдайската тирада и повтори неведнъж в другите си речи.
И най-после, в Указ 809 Путин утвърди основите на държавната политика за отбрана на съветските обичайни полезности, чийто набор освен се разграничава доста от либерализма, само че в някои точки е непосредствено противопоставен на него.
Русия промени своята парадигма от натурализъм към Теорията за многополюсния свят, непосредствено отхвърли либерализма във всичките му форми и непосредствено провокира актуалната западна цивилизация – намерено й отхвърли правото на повсеместност.
Путин към този момент не има вяра на Запада. И назовава актуалната западна цивилизация „ сатанинска “. Това елементарно може да се разпознае като директно послание към православната есхатология и богословие, както и като намек за борбата сред капиталистическата и социалистическата системи от сталинската ера.
Днес обаче Русия не е социалистическа страна. Но това е резултат от провалянето, което Съюз на съветските социалистически републики претърпя при започване на 90-те години, до момента в който Русия и други постсъветски страни се оказаха в ситуацията на идеологически и стопански колонии на световния Запад.
Цялото ръководство на Путин до 24 февруари 2022 година беше подготовка за този решителен миг. Но по-рано тя остава в границите на реализма. Тоест западният път на развиване + суверенитет. Сега, след година на тежки тествания и ужасни жертви, които Русия понесе, формулата се промени: суверенитет + цивилизационна еднаквост. Руски път.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ