Българската промишленост потъва в криза, след като през октомври 2025 г. производството отбеляза нов провал. Според прелиминарни данни на Националния статистически институт (НСИ), индексът на промишленото производство падна с 2,1% спрямо септември, на фона на сезонно коригирани показатели. Този спад прекъсна краткотрайното възстановяване от предходния месец, когато секторът се бе покачил с 3,3%. Годишно, спадът достига 7,7% спрямо октомври 2024 г., което подчертава дълбоката рецесия в ключови области на икономиката.
Най-тежко пострадали са добивът на полезни изкопаеми и преработвателната промишленост. В добивния сектор загубите са драматични – 13,3% месечно и 10,7% годишно, което отразява глобални предизвикателства като волатилност на цените на суровините. Преработвателният клон се сви с 3,6% за месеца и 6,5% за годината, с особено тежки удари в хранително-вкусовата промишленост (пад на 22%) и текстилния сектор (почти 21%). Ремонти и инсталации на машини също са в свободно падане – над 22% месечно и близо 25% годишно, което сигнализира за проблеми в инвестициите и поръчките.
Единствен светъл проблясък идва от сектора на електричество, газ и пара, който скочи с 8,6% месечно, макар и с годишен минус от 10,9%. В преработвателната промишленост някои ниши се държат – производството на превозни средства без автомобили нарасна с 7,9% за месеца, мебелите – с над 27% годишно, а автомобилни части и минерални продукти също показват растеж. Тези изключения обаче не компенсират общата тенденция към контракция, която трае почти през цялата 2025 г.
Този срив не е изолиран – той е част от по-широка слабост, където годишният спад в производството надхвърля 8%. Економистите виждат в него отражение на външни шокове като енергийната криза и забавянето на европейския пазар, където България изнася над 70% от промишленото си производство. Липсата на вътрешни стимули допълнително влошава ситуацията, като засяга хиляди работни места в региони, зависими от тези сектори.
В дългосрочен план този тренд може да подкопае целия икономически растеж, който през 2025 г. се очаква да се задържи под 2%. Без бързи мерки като субсидии за иновации или диверсификация, промишлеността рискува дълбока рецесия. НСИ подчертава необходимостта от по-детайлни анализи, за да се предвидят рисковете за експорта и инфлацията. България стои пред тест – ще се адаптира ли към новите реалности, или ще продължи да губи позиции в европейската верига?
