Промените в закона за Българската народна банка (ЗБНБ, по-специално в

Промените в закона за Българската национална банка (ЗБНБ, по-специално в член 29, в който е закрепен курс от 1.95583 лв. за 1 евро), инициирани от ръководещите, будят паника. Мнозина считат, че с тях се отваря опция за напън за обезценяването на българския лев от страна на други членки на Европейски Съюз. Според държавното управление, промените в закона са належащо изискване за присъединението на България към европейския валутно-обменен механизъм (ERM II), така наречен чакалня на еврозоната. Очаква се България да влезе в нея след броени седмици - през април 2020 година. По създание измененията значат, че след влизането на страната в чакалнята курсът сред лв. и еврото ще стане обект на договаряния c ocтaнaлитe страни в ЕRM II и EЦБ.

Има ли учредения за паника?

И да, и не. Да стартираме с позитивните образци. Преди влизането си в еврозоната Естония и Литва се намират в режим на валутен съвет, при който националните им валути са обвързани с европейската. При присъединението на Естония към еврото на 1.01.2011 година, обезценяването на естонската крона е нищожно (с по-малко от 0.001%); резервира се и цената на литовския литас, до момента в който той не е изцяло сменен от еврото на 1.01.2015 година.

Тогава какъв е казусът? Първо, България не е нито Естония, нито Литва. Трудно можем да съпоставяме въздействието на Прибалтийските републики и това на най-бедната страна в Европейски Съюз. Следователно не можем да изключим (успешен) напън за неизгодна за България смяна на закрепения курс на лв. по отношение на еврото. Освен това самото присъединяване в ERM II разрешава разменният курс по отношение на еврото да се колебае в граници ±15% от " централния курс ", който е контрактуван сред ЕЦБ и включилата се страна.

Второ, настоящето решение на Народното събрание е политическо. То няма силата на закон и може да бъде променено - да вземем за пример от друго болшинство в идващ парламент. Такъв наподобява ще има през 2021 година, в случай че няма предварителен избор. Били сме очевидци и на това по какъв начин актуалните депутати трансформират радикално позициите си - от време на време сред две поредни съвещания. В кръга на шегата: какво вършим, в случай че инцидентно от ЕЦБ ни предложат сменен курс, който е по-изгоден за нас от настоящия? Пак ли ще държим на решението на Народното събрание?

За разлика от упоменатото политическо решение на Народното събрание, в закон ще се трансформира - най-вероятно другата седмица - поправката на Менда Стоянова на ЗБНБ.

Трето, не би трябвало да забравяме по какъв начин се стигна до въвеждането на паричен съвет в България. Това се случи по гледище на МВФ на 1.07.1997 година - с цел да успее страната да се оправи с " Виденовата зима " и тоталния колапс на банковата система. Някои считат, че така наречен валутен ръб е обвързван с известна загуба на народен суверенитет, най-малко що се касае до паричната политика. Но с помощта на паричния съвет банковата система в България се стабилизира и започнаха да идват непознати вложения.

Катаклизмът, предшестващ въвеждането на валутния съвет, сподели недвусмислено заплахите от поверяването на паричната политика напълно в ръцете на родните финансисти и държавници. Въпросът е дали десетилетия по-късно те са научили своите уроци? Някои биха дали отговор позитивно, само че пресният образец с банкрута на КТБ охлажда оптимистичните оценки.

Добрата вест е, че участието в банковия съюз е изискване за влизането на България в така наречен чакалня. Това значи, че евентуалните проблеми в банковата система ще бъдат осветени и, при нужда, ще се пристъпи към излекуване на бранша преди въобще страната да бъде позволена до еврозоната.

Четвърто, има ли въобще социална поддръжка за въвеждането на еврото? Изследване на " Тренд " демонстрира, че едвам 19% от българите утвърждават курса на държавното управление към ERM II, а най-малко 54% са тези, които желаят референдум по отношение на премахването на българския лев като национална валута.

Къде е огромният проблем?

Един от " плюсовете " на участието в еврозоната е, че България би получила помощ от ЕЦБ в изискванията на ликвидна рецесия. По-бедните страни в Европейски Съюз са заинтригувани от въвеждането на еврото, тъй като са облагодетелствани от механизмите на преразпределение.

Но дали новата икономическа рецесия към този момент не дебне зад ъгъла? Какво ще прави България, в случай че би трябвало да запретва ръкави, с цел да избавя, примерно, стопанска система с мащабите на италианската (в която все по-често банкрутират банки)? Според проф. Стив Ханке, присъединението на България към еврозоната е " безспорна нелепост ", тъй като бързо ще докара до загуба на всякаква парична дисциплинираност.

Проблемът, съгласно мен, не е в механизмите и методите на работа на Европейски Съюз, а в качеството на елита. От него зависи фискалната дисциплинираност, а по този начин също дали признатите политически решения и закони са добре премислени и отстоявани поредно.

Петър Чолаков, " Дойче веле "