Промените в образователните програми за гимназия са добра първа стъпка

Промените в просветителните стратегии за гимназия са добра първа стъпка към решаването на казуса с дефицита на квалифицирана работна мощ в редица браншове, само че дефицитите в образованието се преодоляват с години.

Така от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) разясняват решението за повече часове по естествени науки, математика, български език и литература. Работодателите поддържат промяната, за която от години упорстват, и оферират подпомагане при търсенето на решение.

Ефектите върху пазара на труда ще се усетят в дълготраен проект при систематична и поредна политика, а напъните ще доведат до образуване на сложни умения и повече пълномощия за професионална реализация, само че и за реализация в живота, изясни пред БНР ръководителят на Асоциацията Румен Радев.

От АИКБ от години упорстват за повишение на качеството на образованието с акцент върху модернизирането на просветителната система и сходство на потребностите на стопанската система и с действителните потребности на живота, сподели той и даде за образец даже увеличението на часовете в процентно изражение по математика с 25%, по БЕЛ – с 12%, и по естествени науки с 22% за целия курс на образованието, което звучи респектиращо, само че изчислено в брой е единствено дребна стъпка в вярната посока.

Въпреки това поддръжката ни е безапелационна към министерството, тъй като това са стъпки в вярната посока, означи Радев в изявление за предаването „ 12+4 “. Той подсети за теста PISA:

„ Имаме отблъскващ спад на резултатите освен по математика и естествени науки, само че и по четене през последните години. Отдавна към този момент не гледаме междинни параметри, а приказваме за сериозни минимуми на познания. 54% от нашите възпитаници са под сериозния най-малко за познания по математика, 48% – по естествени науки, по четене – над 53%. За България постигнатото равнище по PISA от общо 6 равнища е 2-ро равнище, а второ равнище значи, че учениците могат само да разчитат на елементарни тактики, директни заключения, несложен материал, показана информация, задания, които изискват само безусловно пояснение. Това за нас е тревожното “.

По думите му има фрапантен спад на децата със приключено приблизително професионално обучение, което е и устойчива наклонност.

„ Нещата, в които можем да помогнем, са рационализация на професионалното обучение, което става посредством замесване на бизнеса в създаването на образователното наличие, поредна политика към усилване интереса на учениците от ранна детска възраст към естествените, приложните дисциплини, увеличението на броя на математическите паралелки, както и такива с естествени науки. Това са съответни решения. Имаме подготвеност, като бизнес, интензивно да участваме в този развой, включително и да го подкрепяме при нужда – и материално, и финансово, само че и с човешки запаси “, разяснява Румен Радев. Според него всяко изменение на просветителните стратегии носи дълготрайни стопански изгоди на обществото.

„ Деца, които получават инженерни, приложни умения, няма метод да не съумеят дейно, качествено да се осъществят в следствие. Реализацията им е неизбежна, освен това сполучлива. Придобиването на сходни умения и научни познания е мъчно и дълготрайно, коства старания. Много пъти това демотивира и прави внимателни фамилиите. И в България растежите, които имаме в предприятията, ангажирани в инженерните производства, са най-високи – доста по-високи от междинния растеж на възнагражденията в останалите браншове “, безапелационен бе той.