Промените в Конституцията преминаха и второ четене и предстои да

Промените в Конституцията минаха и второ четене и следва да бъдат гласуваните в пленарната зала в сряда, 20-и декември.

С измененията Висшият правосъден съвет се разделя на две, мандатът на основния прокурор се понижава, а ръководителите на Висшия касационен съд и Висшия административен съд ще имат право единствено на един мандат за период от 7 години.

Президентът ще бъде с лимитирани пълномощия при избора на длъжностен министър-председател.

Държавният глава ще може да избира за длъжностен министър председател сред 7 длъжностни лица на високи позиции, като от в началото избраните отпадна ръководителят на Върховния касационен съд, взеха решение депутатите със 165 гласа " за ".

Според измененията, в случай че всички посочени в закона откажат да заемат тази служба и президентът не може да назначи длъжностен кабинет, подобен ще бъде избиран от Народното събрание.

Депутатите одобриха също по този начин президентът да има период от 7 дни, с цел да издаде декрет за назначение или освобождение на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор.

Досега подобен период не беше очакван и президентът можеше да бави назначението или освобождението на някои от тримата огромни.

По-рано през днешния ден народните представители взеха решение още бъдещите депутати и министри да могат да имат двойно поданство.

Първоначалният план предвиждаше изискване за депутатите: да са живели последните 18 месеца в страната, което обаче няма да важи за министрите.

Срещу концепцията се оповестиха от Българска социалистическа партия, които този път вземат участие в дебатите.

За разлика от тях, по време на дебатите депутатите от " Възраждане “ и " ИТН " напуснаха пленарната зала и оповестиха, че няма да взе участие в тях и че ще внесат обща тъжба до Конституционния съд за измененията в конституцията.

Без диспути останалите народни представители в залата гласоподаваха още, че избори за ново Народно заседание се създават не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящия парламент.

В измененията е заложено още, че с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно заседание - т.е. Народното събрание няма да прекъсва мандата си, до момента в който не бъде излъчено нов, в това число по време на служебни кабинети.

Ето кои от по-важните промени, които събраха 160 гласа до момента:
пълномощията на служебния кабинет към този момент ще могат да се лимитират със закон;президентът ще бъде задължен да избира длъжностен министър председател всред 4 категории: ръководителя на Народното събраниеуправителя или подуправител на БНБпредседателя на Сметната палата или негов заместникомбудсмана или негов заместител.отпадна първичната концепция за прибавяне на ръководителя на Върховен касационен съд към хората, които биха могли да бъдат назначавани за длъжностен премиер;парламентът се задължава да ползва правила на " неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност " при избора на членове на регулатори или други държавни органи, в които има квота.
Промените в главния закон към този момент бяха обсъждани два пъти - през октомври и при започване на декември.

При първото гласоподаване те не съумяха да получат нужната поддръжка от 3/4 от депутатите, само че събраха повече от минимално нужните 160 гласа, с цел да продължи процедурата.

Гласуването на поправките продължава и сега, то става текст по текст, като за признати се счита тези, които съберат най-малко 160 гласа " за ".

За да бъдат дефинитивно признати промените, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в целокупност.