Христо Иванов: Промените в Конституцията са истинското начало на съдебната реформа
Промените в Конституцията демонстрират, че в България е допустимо да се реализира единодушие към национални цели . Това съобщи съпредседателят на „ Демократична България “ Христо Иванов , откакто промените в главния закон на страната бяха утвърдени със 165 гласа на трето четене в Народното събрание.
Според него това е доста значима крачка, която ще даде опция с последващите промени в Закона за правосъдната власт и процесуалните закони и най-много с идните кадрови решения да се доизградят и реализиран задачите , които ръководещите са си сложили.
Депутатът очерта за следващ път главните цели на промяната, която би трябвало да докара до същинска самостоятелност на българския съд по европейски стандарт, отчетна, ефикасна и съвременна прокуратура, която служи на закона, и заслужено правораздаване . Иванов добави, че българската политическа система би трябвало да употребява постигнатия консенсус като платформа за бъдещи единодушия, с цел да продължи институционалното разграждане на корупционния модел в страната.
“Този корупционен модел в разнообразни интервали е олицетворяван от разнообразни облици, само че неговото разграждане е въпрос на институционално деяние. Важното на измененията е, че успяхме да изградим политически консенсус, без значение от взаимните обвинявания през годините. Важното е, че можахме да фокусираме политическия спор и политическото деяние върху институционалните решения, а не персоналните офанзиви ”.
Народният представител посочи, че е значимо да се знае, че след конституционните промени следва сериозна работа с смяна в устройствените и процесуалните закони, както и с значими кадрови решения, засягащи двата нови съвета във Висш съдебен съвет и инспектората към него, прокуратурата и Върховен административен съд .
По думите му от корупционния модел губи цялото общество и битката против него би трябвало да продължи. Той изрази мнение, че резултатът може да бъде резистентен, единствено в случай че отсреща бъде показани същински институционални ограничения .
