Промените в Конституцията и съдебната реформа са два от ключовите

Промените в Конституцията и правосъдната промяна са два от основните целта, декларирани от ръководещите и аргументиращи съществуването на някакъв вид съдружни взаимоотношения сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС с присъединяване на Движение за права и свободи.

Трите парламентарни групи внесоха общ законопроект за смяна на главния закон и задвижиха процедурата, с помощта на болшинството, което имат в Народното събрание. Проектът срещна рецензии от всички заинтригувани страни, а самите вносителите започнаха да се отхвърлят от част от препоръчаните текстовете. На този декор стана ясно, че второто четене на промените ще се случи преди Коледа, по-малко от две седмици след първото гласоподаване в зала.

Прибързаността и неналичието на задоволителен публичен спор сложи на дневен ред въпроса за задачите, които се преследват и дали те са свързани с готовност за реализиране на същинска промяна или обслужват други ползи.

Промените в Конституцията, предлагани от Движение за права и свободи, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ обгръщат няколко посоки. Сърцевината на плана са промените в правосъдната система, които обаче останаха в периферията на публичното внимание и интерес. Текстовете бяха признати на първо четене от Народното събрание, само че досега няма изясненост дали и по какъв начин ще бъдат изменени преди второто четене. Адв. Емил Георгиев от Инициатива “Правосъдие за всеки ”коментира, че има три съществени направления на измененията в правосъдната система – усилване на правилото на съдийската самостоятелност, понижаване на пълномощията на основния прокурор, тъй че той да не се трансформира в маша в ръцете на прокуратурата и като цяло понижаване на пълномощията на прокуратурата за сметка на усилването на пълномощията на съда.

„ Частично по мощ и степен тези вектори ги виждаме в плана, най-малко както е признат на първо четене. Ще забележим какво ще се случи сред четенията. Може някои от положителните хрумвания да бъдат засилени, има предпоставки за това, само че може и някои от ретроградните хрумвания да бъдат подсилени ”,каза Георгиев.

Срещу всички оферти има рецензии, а самите вносители дадоха поръчка, че ще отдръпват част от концепциите си. Едно от опасенията е, че основния прокурор и прокуратурата като цяло ще станат прекомерно подвластни от политическите сили, защото парламентарната квота ще има превес в бъдещия Прокурорски съвет, който пък ще избира основния прокурор. Опасенията на прокуратурата са, че по този начин основния прокурор ще се избира непосредствено от Народното събрание. Биляна Гяурова от Български институт за правни начинания изясни, че терзанието е, че парламентарната квота ще може непосредствено да се намесва във всички решения за кариерното израстване на прокурорите.

„ Тук идва сериозното терзание, че цялостното превръщане на болшинството нарушава нежния баланс от гаранция за автономността на прокуратурата до цялостното ѝ преодоляване през тази парламентарната квота. Много пъти сме виждали по какъв начин парламентарните политически сили вършат сделки за квотното систематизиране във Висш съдебен съвет и всеки безусловно знае кой член от коя парламентарна група се поддържа и каква политика прокарва посредством кадруване във Висшия правосъден съвет ”

Адвокат Георгиев разяснява, че болшинството на парламентарната квота в Прокурорския съвет не е идеалното решение, само че то нужна стъпка, с цел да има смяна. Той посочи, че болшинство на прокуратурата в прокурорския съвет е потвърдено неработеща процедура и няма да докара до повече отчетност на прокуратурата.

Според специалистите конституционните промени несъмнено са в вярната посока, само че би трябвало да е ясно, че следва още доста работа, с цел да се случи правосъдната промяна, която да подсигурява самостоятелност на съда и безпристрастност при вземането на решения. Напълването със смисъл на конституционните промени минава през попълването на квотите в Съдебния и Прокурорския съвет и през избора на нов основен прокурор.

„ Ние би трябвало да си дадем сметка, че нямаме 100% гаранция, тъй като не знаем самите магистратски среди какви хора ще си изберат, не знаем и Народното събрание какви хора ще избере. И най-хубавите конституционни законови текстове могат да бъдат опорочени, когато бъдат превратно осъществени. Разчитам, че това ще бъдат хора честни, с мисъл за системата, а неконюнктурнис мисъл за своя личен интерес, тъй като тогава отново ще бъдем в обстановка „ Ти си го избра ”,уточни Гяурова.

От Правосъдие за всеки считат, че въпросителните във връзка с членовете на парламентаните квоти в бъдещите правосъден и прокурорски съвет могат да бъдат преодолени, в случай че има необятен и първокласен спор във връзка с претендентите, какъвто до момента липсва и по тази причина следим ясно въздействие и политически напън.

Експертите са единни в мнението си, че тези промени в Конституцията няма да разрешат проблемите в правосъдната система като с магическа пръчка, само че дават опция съдът да стане по-независим и да взема своите решения независимо на база вярно използване на закона, а не под въздействието на обещания за облаги и кариерно развиване.