Калешдар, Индия – Ом Пракаш, на 42 години, беше открит жив в отломките на срутена къща след свлачище, предизвикано от безмилостен дъжд в това отдалечено село в Химачал Прадеш.
Семейството на Пракаш, принадлежащо към местна земеделска общност, се беше събрало на 14 август, за да отдаде почит на боговете на дъжда, традиция по време на мусонните месеци.
Продължете да четете < /h2>списък от 4 елементаКлиматичната криза на Запада е лоша новина и за Глобалния ЮгДесетки загинали при наводнения и свлачища, ударили хималайския регион на ИндияСнимки: Стотици евакуирани в индийския хималайски щат на фона на хаос от мусонСвлачище унищожи няколко сгради в индийския щат Химачал Прадешкрай на списъка
„Валя интензивен дъжд. Около 4 сутринта чух оглушителен трясък. Точно зад къщата целият хълм се срути и отприщи порой от вода и кал, който унищожи всичко. Аз оцелях, но дъщеря ми, съпругата ми и майка ми умряха в съня си“, каза Пракаш.
От 18 души, които се събраха да отпразнуват мусонните дъждове в дома, седем починаха тази сутрин.
Освен семейството на Пракаш, свлачищата и наводненията убиха още над 400 души в северния индийски щат, като 38 души все още са в неизвестност. Рекордно големите поройни валежи оставиха следа от безпрецедентни разрушения и струваха на държавата около 1 милиард долара.
Химачал Прадеш е сгушен в прегръдките на Хималаите със заснежени върхове и тучни зелени долини. Често е наричан Dev Bhoomi или Земята на боговете.
Но точно този красив пейзаж прави екстремното време толкова коварно, каза Дерикс П. Шукла, доцент в Индийския технологичен институт Манди.
„Тази геоложка структура, подобна на купа, често улавя натоварени с влага мусонни облаци, което води до спукване на облаци, когато се натъкнат на стръмните склонове на Хималаите. Виждали сме този феномен в долината Прашар, където живее Пракаш“, каза Шукла пред Ал Джазира.
Химачал стана свидетел на осем периода на екстремни валежи от средата на юли до края на август, счупвайки 100-годишни рекорди в някои области, според метеорологичното бюро на щата.
„Поради глобалното затопляне мусонните ветрове сега носят повече влага от морето заедно с прах и замърсяване от равнините. Подобната на купа топография на Химачал улавя тези натоварени с влага облаци. Това води до излишни мусонни валежи за по-малко периоди. Резултатът е наводнение“, обясни Шукла.
След като прекара месец в болницата, Пракаш сега живее при роднини в село Каутала в област Манди. С лицето си с белези и силно натъртени ребра, той изрази разочарованието си от променящото се време и хаоса, който причинява.
„В миналото дъждовете в моето село продължаваха цяла седмица, придружени от леки капчици, които оставяха въздуха освежаващо хладен. Но сега вече не може да се разчита на метеорологичните модели. Климатичните промени убиха семейството ми“, каза Пракаш.
През юни семейството на Балуиндер Сингх, 53-годишен, пазач на крематориум в област Манди, избяга на косъм от бушуващите наводнения, които прекъснаха бреговете на река Бийс. Синг каза, че не е бил свидетел на нещо подобно през 20-те си години в района.
„Съпругата ми се събуди рано сутринта, когато чу силния шум на агресивната река. Тя беше шокирана да види колко близо е реката. Семейството ми имаше време само да се спасим. Ами ако реката ни погълне през нощта, докато спим? каза той.
Спирането на потока на реките чрез язовири в Химачал Прадеш доведе до сериозни смущения в реките, каза Манши Ашер, съосновател на екологичната група Himdhara.
„Когато водата се увеличи над капацитета за задържане на язовира, те отварят шлюзовете без предупреждение. Въздействието е видимо под формата на свлачища и наводнения“, каза тя.
Липсата на изчерпателни данни за околната среда в региона също направи ситуацията по-опасна.
„Поради сериозна липса на данни инфраструктурата е изградена върху заливни низини и потоци. По време на периоди на по-високи валежи или избухвания на облаци се причиняват щети на живота и имуществото, когато тези водни обекти възстановят своите пътища“, каза Ашер.
Тя отбеляза, че тези с най-малко ресурси плащат най-високата цена по време на климатичните катастрофи.
„Ето как подобни бедствия разширяват пропастта между богати и бедни. Химачал, който иначе е беден, затънал в дългове щат, успя да извърши спасителни операции, но няма останали пари за облекчение, рехабилитация и превенция“, каза Ашер.
За Сингх и семейството му това е особено вярно.
„В Химачал днес бедните и бездомните са най-засегнати. Не беше първият ми избор да живея край реката. Живеех там, защото нямах пари да купя земя. Сега всичките ми спестявания – пари, дрехи, електроника, документи – са изгубени в наводненията. Отново съм бездомен“, каза той.
Източник: Ал Джазира
