Частните съдебни изпълнители са притеснени, че промените в ГПК ще блокират работата им
Промените в Гражданския процесуален кодекс (ГКП) ще доведат до поредност от отрицателни последствия за правосъдното осъществяване. Това е мнението на Камарата на частните правосъдни реализатори (КЧСИ), което беше показано от ръководителя ѝ Георги Дичев.
По думите му законодателят не е потърсил камарата за мнение по плана с промени. Той уточни и някои от отрицателните последствия с влизането им мощ - съдебното осъществяване ще блокира от неефективни процедури; ще се стигне до цялостен отвод от събиране на дребни задължения и „ подаряването “ им на така наречен събирачи на дългове; ще се ликвидира частното правосъдно осъществяване с всички последици за стопанската система, обществените бюджети и гражданската задлъжнялост; правосъдните решения няма да бъдат изпълнявани и ще останат лист хартия.
С предложенията се уголемява кръгът на обжалване на дейностите на ЧСИ, като това е доведено до прекаленост и ще се стигне до блокиране на изпълнителното произвеждане, считат от камарата. Дичев напомни, че поради процедурите на обжалване България е била осъждана неведнъж от Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ).
Според камарата изпълнителният развой, даже по влезнало в действие правосъдно решение, се точи с години и тъкмо това в този момент изненадващо се предлага още веднъж. " Безсмислено е в съда да върви развой, който да дефинира пазарната стойност на движимост, защото до приключването му, цените на пазара към този момент ще са изменени ", се показва още в мнението на камарата. Оттам считат също, че предлагането при подаването на тъжба от трето лице автоматизирано да се стопира осъществяването, както и въвеждането на права на такова лице и на участниците в търговете да ги апелират на съображение позволени нарушавания при уведомяването, разказа или оценката, също ще блокира бързината и успеваемостта на осъществяването. По делата всеобщо ще се появяват близки на длъжниците - „ трети лица “, които ще настояват, че движимостите са техни.
Предложението да се блокира имущество единствено в размер на задължението, е неприложимо, се показва още в мнението. Към момента на налагането на обезпечителна мярка липсва оценка на имуществото, а кредиторът, в чиято изгода са наложени обезпеченията, може най-после да не получи нищо, тъй като с изключение на страната - причислен по право взискател по всяко дело и с привилегия, когато и да е на процеса могат да се причислят и други взискатели. Накрая, в случай че длъжникът има единствено една секвестируема движимост и тя е със забележителна стойност- да вземем за пример първокласен автомобил, той може да го кара без да заплаща задължението си, тъй като е „ малко “.
От камарата считат също, че с въвеждането на ограничаването сборът от всички такси по осъществяването да не надвишава размера на задължението, дребните по мярка задължения стават на практика несъбираеми, а те са най-масовите. Тук влизат отговорностите към общини, съдилища, издръжки на деца, отговорностите на огромна част от жителите и бизнеса. Например - община е наложила санкция от 20 лв., само че разноските по нейното събиране надвишават размера й. В резултат санкцията става на практика несъбираема. Прекият негативен резултат е за бюджета, косвения – длъжниците схващат, че могат да не заплащат. Така ще се стигне до цялостен отвод да бъдат събирани дребните задължения.
Третото следствие ще е очистване на частното правосъдно осъществяване с изцяло неправилно интервениране в правилата за образуване на приходите му.
Предлагат се промени в цената на ЧСИ, които ще доведат до извънредно тежки последствия освен за системата на ЧСИ, които се самоиздържат, само че и за кредиторите и длъжниците. Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е направена въз основа на стопански разбор през 2005 година и за тези близо 12 години освен не беше обновена, за разлика от други специалности, само че и на два пъти беше намалявана. Простата сметка демонстрира, че таксите на ЧСИ (20 % от които постоянно са ДДС) са най-малкото перо от размера на всяко обвързване по изпълнително дело, защото юрисконсултските възнаграждания (дори след последните промени в Граждански процесуален кодекс, и понижени те отново са сред 300 и 1 000 лева.), адвокатските възнаграждения (общо най-малко 650 лева.) и държавните такси пред съда в пъти ги надвишават. С измененията в цената декларираната цел въобще няма да се реализира, само че за сметка на това ще бъде разрушена цялата система на ЧСИ, счита Георги Дичев.
Изменението, предвиждащо върху сумата, погасена в периода за непринудено осъществяване, такса да не се събира е предлагано неведнъж и постоянно е отхвърляно (вкл. и от Върховния административен съд), защото не е в интерес на жителите, които на практика не могат да погасят дълга си в този период, а обслужва корпоративни ползи на мощните стопански субекти - монополисти, застрахователи, финансови институции и други, които могат да си разрешат да погасят целия дълг незабавно след формиране на изпълнително дело. Това изменение ще накара ЧСИ да не подхващат нищо, до момента в който не изтече срокът за непринудено осъществяване, а длъжниците ще укрият парите и имуществото си през това време. В този случай ощетени ще бъдат кредиторите. В другия – ще се подхващат всички вероятни ограничения да се притиснат и блокират длъжниците, тъй че да не могат да платят дълга си толкоз бързо. Тогава пострадали ще са длъжниците.
Публично се насочат и оферти от създателите на горните текстове за въвеждане на таван върху таксите на ЧСИ. Но сходна смяна ще засегне 0.5 % от делата, по които отговорностите са в размер на стотици хиляди и милиони левове. Което слага въпроса кои са тези длъжници и за какво тъкмо те би трябвало да употребяват привилегии по отношение на останалите 99 %, които ще заплащат таксите в цялостен размер? Въвеждането на таван на таксите е отбрана за кредитните милионери и мощните финансови структури, които като се изключи че ще заплащат по-малко, на процедура мъчно ще получат действително осъществяване на постановените против тях правосъдни решения. ЧСИ за разлика от други с изключение на наказателна и дисциплинарна, носи и неограничена имуществена отговорност, а точно делата с огромен веществен интерес основават най-вече опасности и проблеми. По този метод ще се създадат огромните вземания несъбираеми.
На четвърто място функционалностите на правосъдната система при контролиране на задлъжнялостта ще бъдат изцяло обезсмислени, т.е. правото няма да има отношение при решение на разногласието сред заемодател и дебитор, което ще подтиква нерегламентираното и силово споразумяване на разногласията и задлъжнялостта и е напълно в полза на кредитните милионери, монополистите и така наречен компании за събиране на задължения, в чиято активност „ права на длъжника “ не съществуват.
От друга страна се отваря необятна врата за интервенция на изпълнителната в правосъдната власт, защото няма да има значение какво написа в правосъдното решение, а какво, по кое време и по какъв начин ще се извърши от него. Предлаганите промени в състава на дисциплинарната комисия нарушават главния принцип за самостоятелност на правосъдните реализатори („ ЧСИ е самостоятелен и при своите функционалности се подчинява единствено на закона “ – член 14 ЗЧСИ), като ги трансформира в чиновници на министъра на правораздаването. Тази самостоятелност не е самоцел, а гаранция за това, че всяко едно правосъдно решение ще бъде изпълнено, и то навреме, тъкмо и по реда, постановен в закона. По този метод ще се сътвори опция за интервенция в работата на самостоятелния съд посредством намеса при осъществяването на неговите актове.
По думите му законодателят не е потърсил камарата за мнение по плана с промени. Той уточни и някои от отрицателните последствия с влизането им мощ - съдебното осъществяване ще блокира от неефективни процедури; ще се стигне до цялостен отвод от събиране на дребни задължения и „ подаряването “ им на така наречен събирачи на дългове; ще се ликвидира частното правосъдно осъществяване с всички последици за стопанската система, обществените бюджети и гражданската задлъжнялост; правосъдните решения няма да бъдат изпълнявани и ще останат лист хартия.
С предложенията се уголемява кръгът на обжалване на дейностите на ЧСИ, като това е доведено до прекаленост и ще се стигне до блокиране на изпълнителното произвеждане, считат от камарата. Дичев напомни, че поради процедурите на обжалване България е била осъждана неведнъж от Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ).
Според камарата изпълнителният развой, даже по влезнало в действие правосъдно решение, се точи с години и тъкмо това в този момент изненадващо се предлага още веднъж. " Безсмислено е в съда да върви развой, който да дефинира пазарната стойност на движимост, защото до приключването му, цените на пазара към този момент ще са изменени ", се показва още в мнението на камарата. Оттам считат също, че предлагането при подаването на тъжба от трето лице автоматизирано да се стопира осъществяването, както и въвеждането на права на такова лице и на участниците в търговете да ги апелират на съображение позволени нарушавания при уведомяването, разказа или оценката, също ще блокира бързината и успеваемостта на осъществяването. По делата всеобщо ще се появяват близки на длъжниците - „ трети лица “, които ще настояват, че движимостите са техни.
Предложението да се блокира имущество единствено в размер на задължението, е неприложимо, се показва още в мнението. Към момента на налагането на обезпечителна мярка липсва оценка на имуществото, а кредиторът, в чиято изгода са наложени обезпеченията, може най-после да не получи нищо, тъй като с изключение на страната - причислен по право взискател по всяко дело и с привилегия, когато и да е на процеса могат да се причислят и други взискатели. Накрая, в случай че длъжникът има единствено една секвестируема движимост и тя е със забележителна стойност- да вземем за пример първокласен автомобил, той може да го кара без да заплаща задължението си, тъй като е „ малко “.
От камарата считат също, че с въвеждането на ограничаването сборът от всички такси по осъществяването да не надвишава размера на задължението, дребните по мярка задължения стават на практика несъбираеми, а те са най-масовите. Тук влизат отговорностите към общини, съдилища, издръжки на деца, отговорностите на огромна част от жителите и бизнеса. Например - община е наложила санкция от 20 лв., само че разноските по нейното събиране надвишават размера й. В резултат санкцията става на практика несъбираема. Прекият негативен резултат е за бюджета, косвения – длъжниците схващат, че могат да не заплащат. Така ще се стигне до цялостен отвод да бъдат събирани дребните задължения.
Третото следствие ще е очистване на частното правосъдно осъществяване с изцяло неправилно интервениране в правилата за образуване на приходите му.
Предлагат се промени в цената на ЧСИ, които ще доведат до извънредно тежки последствия освен за системата на ЧСИ, които се самоиздържат, само че и за кредиторите и длъжниците. Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е направена въз основа на стопански разбор през 2005 година и за тези близо 12 години освен не беше обновена, за разлика от други специалности, само че и на два пъти беше намалявана. Простата сметка демонстрира, че таксите на ЧСИ (20 % от които постоянно са ДДС) са най-малкото перо от размера на всяко обвързване по изпълнително дело, защото юрисконсултските възнаграждания (дори след последните промени в Граждански процесуален кодекс, и понижени те отново са сред 300 и 1 000 лева.), адвокатските възнаграждения (общо най-малко 650 лева.) и държавните такси пред съда в пъти ги надвишават. С измененията в цената декларираната цел въобще няма да се реализира, само че за сметка на това ще бъде разрушена цялата система на ЧСИ, счита Георги Дичев.
Изменението, предвиждащо върху сумата, погасена в периода за непринудено осъществяване, такса да не се събира е предлагано неведнъж и постоянно е отхвърляно (вкл. и от Върховния административен съд), защото не е в интерес на жителите, които на практика не могат да погасят дълга си в този период, а обслужва корпоративни ползи на мощните стопански субекти - монополисти, застрахователи, финансови институции и други, които могат да си разрешат да погасят целия дълг незабавно след формиране на изпълнително дело. Това изменение ще накара ЧСИ да не подхващат нищо, до момента в който не изтече срокът за непринудено осъществяване, а длъжниците ще укрият парите и имуществото си през това време. В този случай ощетени ще бъдат кредиторите. В другия – ще се подхващат всички вероятни ограничения да се притиснат и блокират длъжниците, тъй че да не могат да платят дълга си толкоз бързо. Тогава пострадали ще са длъжниците.
Публично се насочат и оферти от създателите на горните текстове за въвеждане на таван върху таксите на ЧСИ. Но сходна смяна ще засегне 0.5 % от делата, по които отговорностите са в размер на стотици хиляди и милиони левове. Което слага въпроса кои са тези длъжници и за какво тъкмо те би трябвало да употребяват привилегии по отношение на останалите 99 %, които ще заплащат таксите в цялостен размер? Въвеждането на таван на таксите е отбрана за кредитните милионери и мощните финансови структури, които като се изключи че ще заплащат по-малко, на процедура мъчно ще получат действително осъществяване на постановените против тях правосъдни решения. ЧСИ за разлика от други с изключение на наказателна и дисциплинарна, носи и неограничена имуществена отговорност, а точно делата с огромен веществен интерес основават най-вече опасности и проблеми. По този метод ще се създадат огромните вземания несъбираеми.
На четвърто място функционалностите на правосъдната система при контролиране на задлъжнялостта ще бъдат изцяло обезсмислени, т.е. правото няма да има отношение при решение на разногласието сред заемодател и дебитор, което ще подтиква нерегламентираното и силово споразумяване на разногласията и задлъжнялостта и е напълно в полза на кредитните милионери, монополистите и така наречен компании за събиране на задължения, в чиято активност „ права на длъжника “ не съществуват.
От друга страна се отваря необятна врата за интервенция на изпълнителната в правосъдната власт, защото няма да има значение какво написа в правосъдното решение, а какво, по кое време и по какъв начин ще се извърши от него. Предлаганите промени в състава на дисциплинарната комисия нарушават главния принцип за самостоятелност на правосъдните реализатори („ ЧСИ е самостоятелен и при своите функционалности се подчинява единствено на закона “ – член 14 ЗЧСИ), като ги трансформира в чиновници на министъра на правораздаването. Тази самостоятелност не е самоцел, а гаранция за това, че всяко едно правосъдно решение ще бъде изпълнено, и то навреме, тъкмо и по реда, постановен в закона. По този метод ще се сътвори опция за интервенция в работата на самостоятелния съд посредством намеса при осъществяването на неговите актове.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ