Промените целят по-добра доходност и реални допълващи средства след края

Промените целят по-добра рентабилност и действителни допълващи средства след края на кариерата

Европейската комисия сложи пенсионната сигурност на европейците в центъра на нов пакет от ограничения, ориентиран към по-добър достъп до спомагателни пенсионни схеми. Амбицията на Брюксел е жителите на Европейски Съюз да получават по-адекватен приход в старостта, без да се подкопава ролята на държавните пенсии като гръбнак на системата. Във фокуса попадат автоматизираното включване във фондове, по-ясната информация за бъдещите права и по-силното присъединяване на семействата на финансовите пазари.

Новият пакет - включване, следене и повече избор

Пакетът, показан от еврокомисаря по финансовите услуги и Съюза на спестяванията и вложенията Мария Луиш Албукерк, цели да помогне на жителите да обезпечат задоволителен приход при пенсиониране посредством по-ефективни спомагателни схеми, които да допълват, а не да заменят държавните пенсии.

Европейската комисия предлага на държавите-членки да вкарат автоматизирано включване на служащите в спомагателни пенсионни фондове, като оставят опция за отвод по тяхно предпочитание. Този метод е ориентиран към увеличение на обсега на спомагателните пенсии, изключително измежду уязвимите групи и дамите, при които сега пенсиите са приблизително с към една четвърт по-ниски от тези на мъжете.

Пакетът включва и мощен акцент върху осведомителната бистрота посредством създаване на пенсионни проследяващи системи и национални пенсионни табла, които да разрешат на всеки жител да вижда на едно място какви права натрупа във всички схеми и какъв приход може да чака.

По този метод се нападна един от най-големите проблеми съгласно Европейска комисия - ниската осведоменост, която води до едва присъединяване в спомагателните форми на обезпечаване. Мерките се вписват в по-широкия план за Съюз на спестяванията и вложенията, в границите на който Брюксел желае повече дълготрайни спестявания да бъдат ориентирани към продуктивни вложения, без да се визира правото на всяка страна сама да провежда пенсионната си система.

По-силни фондове, по-малко спънки

За да направи спомагателните пенсии по-достъпни и ефикасни, Европейска комисия предлага промени в директивата за институциите за професионално пенсионно обезпечаване IORP II и в регламента за Паневропейския личен пенсионен артикул ПЕПП. При професионалните фондове задачата е да се насърчи консолидацията и повишението на успеваемостта, тъй че по-малки и разпокъсани структури да се сплотяват и да употребяват по-добре икономиите от мащаба в интерес на обезпечените. Очаква се фондовете по-ясно да изясняват на жителите аргументите за възможна по-слаба рентабилност и да подобрят ръководството на риска. При ПЕПП се предлага въвеждане на по-опростен и по-евтин „ Базов ПЕПП “, който да се предлага без наложителна консултация, с цел да се смъкват разноските и да се насърчи присъединяване на жителите в този паневропейски артикул. Разяснява се и правилото на внимателния вложител, не с цел да се ограничи рискът до най-малко, а с цел да се вкара рационална независимост за инвестиции в по-рискови, само че доходоносни активи като акции и инфраструктурни планове. Така пенсионните спестявания ще могат да се трансфорат в по-активен източник на напредък и да поддържат стратегическите цели на Европейски Съюз.

Последни в Европейски Съюз и огромна взаимозависимост от първия дирек

На този декор България посреща европейските начинания от позицията на страна с най- ниски междинни пенсии в Европейски Съюз. По данни на Националния застрахователен институт междинният месечен размер на пенсията за юли 2025 година е 1015,22 лева, като по отношение на същия месец на 2024 година това съставлява нарастване с 81,28 лева, или 8,7%, с помощта на актуализацията по така наречен швейцарско предписание.

Въпреки това разноските за пенсии порастват бързо. За юли 2025 година нарастването надвишава 12%, а единствено за първите седем месеца на годината Национален осигурителен институт регистрира спомагателни към 1,5 милиарда лева по отношение на предходния интервал. На процедура това значи, че все по-голяма част от бюджета отива за пенсионни заплащания. Ако през идната година бъде приложено нарастване от 7% по швейцарското предписание, междинната пенсия би достигнала почти 1086 лева, а при 8% - към 1096 лева, което отново остава надалеч под междинното за Европейски Съюз.

На този декор спомагателното пенсионно обезпечаване се трансформира в нужда за всеки, който желае да резервира минимално естествен стандарт на живот след края на дейната си кариера.

Капиталовите фондове като постоянен източник

Българският трисекторен модел с държавен първи дирек и финансово в допълнение обезпечаване във втория и третия дирек беше построен по рекомендации на Световната банка още в края на 90-те години с концепцията да ускори устойчивостта на системата в дълготраен проект и да показа отговорността за бъдещите приходи сред страната, работодателите и самите обезпечени. Универсалните пенсионни фондове, които обгръщат всички родени след 1959 година с приходи от труд, и професионалните фондове за работещите при първа и второкласен труд, към този момент действат над 20 години като спомагателен дирек към държавната пенсия.

За това време салдото на активите в системата доближи над 30 милиарда лева, а единствено през последните три години пенсионните сдружения са осъществили към 5 милиарда лева рентабилност, разпределена по самостоятелните партиди на обезпечените.

По думите на ръководителя на Българската асоциация на сдруженията за в допълнение пенсионно обезпечаване Евелина Милтенова това е чиста облага за хората, а не за фирмите, тъй като увеличените суми по партидите са тяхно персонално и наследяемо имущество. Досега наследници към този момент са получили към 500 млн. лева, което потвърждава, че финансовите спестявания имат действителна стойност и остават част от фамилното благосъстояние. От старта на системата доходността на фондовете е над инфлацията, което значи, че спестяванията резервират покупателната си мощ.

Само универсалните фондове имат впечатляващ приръст на активите от над 240% през последното десетилетие, което демонстрира капацитет за дълготраен напредък. Обхватът на системата е постоянен - над 4,1 млн. българи са обезпечени във втория дирек, което съставлява повече от 80% от всички работещи. Под 1% от тях са избрали да трансферират средствата си назад към държавния първи дирек, което специалистите поясняват като знак за високо доверие към финансовия модел. Следващата огромна стъпка е въвеждането на мултифондов модел с разнообразни рискови профили съгласно възрастта на обезпечения.

По-младите ще имат опция за по- дейна тактика с по-висока рентабилност, до момента в който за лицата, наближаващи пенсиониране, ще се обезпечат консервативни вложения за опазване на насъбраните средства. От Комисията за финансов контрол (КФН) чакат след въвеждането на модела доходността на системата да се увеличи значимо и да приближи опциите в най-развитите европейски схеми.

Спестяванията като мотор за българската стопанска система

Третият дирек, включващ доброволните пенсионни фондове, последователно се трансформира в най-гъвкавия инструмент за персонално обмисляне на старините.

При него няма предел за размера на вноските, човек може да избира сред разнообразни сдружения и артикули, да разпределя спестяванията си в няколко фонда и да трансформира тактиката съгласно приходите си и финансовите цели. Това прави доброволното обезпечаване уместно както за хора с високи приходи, които целят по-сериозна инвестиция в бъдещето си, по този начин и за младите, които стартират да заделят дребни суми, само че постоянно.

Допълнителен тласък са данъчните облекчения - до 10% от годишния застрахователен приход могат да бъдат приспаднати при вноски в непринуден фонд, капиталовият приход в тези схеми не се полза, а при погашение на пенсия средствата също не подлежат на налог. Възможно е още и изтегляне на спестяванията когато и да е без наказателни такси, както и започване на погашение на трета пенсия пет години преди общата пенсионна възраст, което дава спомагателна независимост при планирането на прехода от работа към пенсия.

Паралелно с това се приготвят промени, които да разрешат на пенсионните сдружения да влагат част от активите си в инфраструктурни планове у нас - транспортни, енергийни, цифрови и обществени. Заместник-председателят на КФН Диана Йорданова акцентира, че сега към две трети от активите на пенсионните фондове се влагат в чужбина заради лимитираните благоприятни условия на българския финансов пазар.

Ако бъде позволено присъединяване във значими инфраструктурни планове, ще се реализира по едно и също време по-добра диверсификация на портфейлите и задържане на повече капитал в страната. В същото време страната ще освободи запас от бюджета за други обществени цели, а спестяванията на жителите ще работят за развиването на районите и основаването на работни места.

Пенсионните фондове към този момент са измежду главните вложители в инфраструктурни планове в редица развити стопански системи, по тази причина специалистите считат, че тази посока е не просто допустима, а стратегически нужна за модернизирането на България. Всички тези промени дават обещание третият дирек да се трансформира в естествена част от финансовата просвета на българите и в поръчител за по-спокойни години след края на дейната кариера.