Крум Зарков: Съдия, избран на случаен принцип, ще осъществява контрола над главния прокурор
Промените, които се оферират, може да се случат на законово равнище, без да има потребност от отваряне на Конституцията, изясни правосъдният министър
Проблемът с механизма за следствие на основния прокурор и свързаната с него неефективна отбрана на правата на потърпевши от закононарушения у нас виси над България към този момент над 15 години.
Това сподели в предаването " Това е България “ на министърът на правораздаването Крум Зарков във връзка новите хрумвания на Министерството на правораздаването за промени в Наказателно-процесуален кодекс и в Закона за правосъдната власт. Според него, главната причина това да провокира необятен публичен интерес е йерархическата конструкция на прокуратурата в този момент и въздействието на основния прокурор над останалите под него. " Затова точно беше създаден този механизъм ", сподели Зарков, като изясни, че този, който ще реализира контрола над основния прокурор ще бъде арбитър, определен на инцидентен принцип.
" Ако този закон бъде признат, съответният арбитър ще придобива качествата на прокурор за времето, до момента в който тече следствието. Ако съдиите биват изтеглени на инцидентен принцип, те стопират да бъдат съдии и стават прокурори за времето на следствието. Това е заложено в законопроекта. Ако съдията е определен, той ще се отдръпна от съдийство и ще извършва функционалностите на прокурор ", съобщи Зарков. След това съдът ще управлява основния прокурор.
При сигнал за осъществено закононарушение от основния прокурор, ще се изтегля арбитър за следствието му. Ако той счете, че има задоволително доказателства за внасяне на обвиняване, ще се притегли и втори арбитър, като последна дума ще има способния съд.
" При несъдържащи се данни за закононарушения, няма да се проверява сигнала по този специфичен ред, а по общия ред. Но той няма да отива в коша ", сподели още Крум Зарков.
От екипа на служебния министър са взели поради и решение номер 7 от 2021 година и са предложили механизъм, който дава отговор на условията на Конституционния съд, съгласно който изключителна контролна фигура би трябвало да се назначава единствено с смяна в Конституцията, а това става със привикване на Велико национално заседание.
" Очевидно е, че Велико национално заседание не може да се събере и в случай че измененията не бъдат признати, явно е, че този въпрос ще остане да виси над страната ни с всичките свои последици ", сподели още Зарков.
Крум Зарков изясни и другото тяхно предложение - съставът на Висш съдебен съвет да бъде от 13, а не 17 члена, както до момента. По думите му, в Конституцията на никое място не се дефинират условия за болшинство на Висш съдебен съвет.
" При разискване на разновидностите на законопроекта по-късно е било преценено, че би трябвало квалифицирано болшинство. Ние считаме, че естественото болшинство от 13 гласа ще направи това болшинство надалеч по-ефективно. Не виждаме причина за друго болшинство. "
Зарков сподели, че измененията които се оферират, може да се случат на законово равнище, без да има потребност от отваряне на Конституцията.
Проблемът с механизма за следствие на основния прокурор и свързаната с него неефективна отбрана на правата на потърпевши от закононарушения у нас виси над България към този момент над 15 години.
Това сподели в предаването " Това е България “ на министърът на правораздаването Крум Зарков във връзка новите хрумвания на Министерството на правораздаването за промени в Наказателно-процесуален кодекс и в Закона за правосъдната власт. Според него, главната причина това да провокира необятен публичен интерес е йерархическата конструкция на прокуратурата в този момент и въздействието на основния прокурор над останалите под него. " Затова точно беше създаден този механизъм ", сподели Зарков, като изясни, че този, който ще реализира контрола над основния прокурор ще бъде арбитър, определен на инцидентен принцип.
" Ако този закон бъде признат, съответният арбитър ще придобива качествата на прокурор за времето, до момента в който тече следствието. Ако съдиите биват изтеглени на инцидентен принцип, те стопират да бъдат съдии и стават прокурори за времето на следствието. Това е заложено в законопроекта. Ако съдията е определен, той ще се отдръпна от съдийство и ще извършва функционалностите на прокурор ", съобщи Зарков. След това съдът ще управлява основния прокурор.
При сигнал за осъществено закононарушение от основния прокурор, ще се изтегля арбитър за следствието му. Ако той счете, че има задоволително доказателства за внасяне на обвиняване, ще се притегли и втори арбитър, като последна дума ще има способния съд.
" При несъдържащи се данни за закононарушения, няма да се проверява сигнала по този специфичен ред, а по общия ред. Но той няма да отива в коша ", сподели още Крум Зарков.
От екипа на служебния министър са взели поради и решение номер 7 от 2021 година и са предложили механизъм, който дава отговор на условията на Конституционния съд, съгласно който изключителна контролна фигура би трябвало да се назначава единствено с смяна в Конституцията, а това става със привикване на Велико национално заседание.
" Очевидно е, че Велико национално заседание не може да се събере и в случай че измененията не бъдат признати, явно е, че този въпрос ще остане да виси над страната ни с всичките свои последици ", сподели още Зарков.
Крум Зарков изясни и другото тяхно предложение - съставът на Висш съдебен съвет да бъде от 13, а не 17 члена, както до момента. По думите му, в Конституцията на никое място не се дефинират условия за болшинство на Висш съдебен съвет.
" При разискване на разновидностите на законопроекта по-късно е било преценено, че би трябвало квалифицирано болшинство. Ние считаме, че естественото болшинство от 13 гласа ще направи това болшинство надалеч по-ефективно. Не виждаме причина за друго болшинство. "
Зарков сподели, че измененията които се оферират, може да се случат на законово равнище, без да има потребност от отваряне на Конституцията.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ