Промени в технологията на гласуване не трябва да се правят

...
Промени в технологията на гласуване не трябва да се правят
Коментари Харесай

Според доц.Наталия Киселова за предстоящите избори е добре да бъде запазена познатата технология на гласуване

Промени в технологията на гласоподаване не би трябвало да се вършат преди изборите – може да бъде непокътнато хибридното потребление на двете технологии, а използването на оптични сканиращи устройства да се отсрочи за 2027 година. Това сподели в предаването „ Неделя 150 “ на БНР преподавателят по конституционно право и депутат от парламентарната група на „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “ доцент Наталия Киселова.

Така, по думите ѝ, и предварителните парламентарни избори, и президентските ще се проведат по познатата технология.

Неизвестните за изборите са както във връзка с разпоредбите, по този начин и във връзка с субектите и датата им, сподели Киселова, като означи, че в медиите се върти информация, която се разяснява от всички, че е допустимо президентът също да взе участие в изборите.

Според Конституцията, в случай че президентът и вицепрезидентът решат да се отдръпват и Конституционният съд се произнесе по техните оставки, изпълняващ функционалностите президент става ръководителят на Народното събрание, който е и първи в претендент -листата за длъжностен министър. „ Ако ме питате дали е допустимо „ три в едно “, с изключение на като кафе, допустимо е и като заемане на длъжности “, добави тя. Това беше повдигнато като проблем 2023 година, имаше категорично искане от нашата парламентарна група Конституционният съд да го разгласи за противоконституционно, тъй като това не подхожда на разделянето на управляващите, добави доцент Киселова. По думите ѝ с помощта на хората, „ които шумно се развеждаха и си вадеха персонални чатове и други мемоари в предишното в сглобката “, сме в тази обстановка.

Според Конституцията след несполучливо завършилите три проучвателни мандата президентът би трябвало да организира съвещания с парламентарните групи и по предложния на претендент за длъжностен министър- ръководител да назначи служебно държавно управление, като процедурата не е обвързана със период, напомни Киселова. Ако президентът стартира консултациите с претенденти за служебни министър-председатели, защото не всички досега са отказали, в реда на нещата е да организира диалог с всеки един от претендентите поотделно,след това би трябвало да направи диалог с парламентарните групи, изясни Наталия Киселова. След като има изясненост за състава на държавното управление, би трябвало да бъде назначено държавното управление и да бъдат планувани избори.

Конституцията споделя, че президентът, респективно вицепрезидентът, в случай че по едно и също време или поотделно се отдръпват, Конституционният съд би трябвало независимо във връзка с едната и другата оставка да се произнесе. Докато няма решение на Конституционен съд, те извършват функционалностите си. Стана известно, че е теоретично е допустимо да има и обстановка, при която президентът назначава служебния кабинет, а в това време е и претендент в парламентарните избори.

Източник: bta.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР