Проф. Пламен Панайотов пред „Труд“: Няма да преборим корупцията с каучукови закони
Промени в Наказателния кодекс плануват принуда и за уиски от признателен клиент
„ Каучукови “ промени в Наказателния кодекс, оповестени като антикорупционни, слагат под подозрение свободата на договаряне в частния бранш и съществуването на пазарна стопанска система. Заявява го проф. Пламен Панайотов , началник на катедрата по наказателно правни науки в Софийския университет. Ако за него – един от най-изтъкнатите теоретици на правото и откриватели на юриспруденцията у нас, новите разпореждания за закононарушенията по работа в държавните институции и частните сдружения са неразбираеми, какво да кажем за редовите адвокати, които ще ги ползват? Колко ли почтени хора ще попаднат под ударите на наказателната принуда, която с новите законите текстове се уголемява и oжесточава?
– Проф. Панайотов, вие определихте като „ каучукови “ някои от измененията в Наказателния кодекс (НК), които ръководещите популяризират като „ убийствени за корупцията. “ Каучукът при избрани условия е мек и се моделира като пластелин, при други – корав, при трети – нежен и разтворим. Ако са такива новите разпореждания за закононарушенията по работа, които визирате, корумпираните би трябвало да почерпят. Или бъркаме?
– В наказателната област като „ каучукови “ се дефинират разпореждания, които не дават явен аршин по кое време описаното в тях държание ще се третира като закононарушение. Това значи, че се „ размива “ границата сред наказателната и другите типове отговорност – административна, дисциплинарна и гражданска. В подобен случай никой няма причина да почерпи. Разискваният законопроект съдържа нови сформира за длъжностни закононарушения в обществения и частния бранш. В обществения бранш се предлага състав по член 282, алинея 2 Наказателен кодекс, който не съдържа от субективна страна условие за гонене на каквато и да е било цел от страна на дееца. Казва се, че с наказването по алинея първа, т.е. такова каквото в този момент планува Наказателният кодекс за другия главен състав, ще се санкционира и „ длъжностно лице, което наруши или не извърши служебните си отговорности, или надвиши властта или правата си и от това произлязат нездравословни последствия “. Без повече разяснения. Същевременно в частния бранш се предлага аналогична наредба в новия член 221. Според нея „ длъжностно лице, което наруши или не извърши служебните си отговорности, или надвиши правата си и от това произлязат обилни нездравословни последствия за друго физическо или юридическо лице, или обединяване “, се санкционира по углавен ред. Приемането на посочените разпореждания би сложило под въпрос разграничаването на основанията за носене на наказателна отговорност от тези за носене на административна и дисциплинарна отговорност в обществения бранш, и от тези за носене на гражданска отговорност в частния бранш.
– Ако за вас, ръководителя на катедрата по наказателно правни науки в Алма Матер, наредбите за закононарушенията по работа са неразбираеми, какво да кажем за редовите адвокати, които ще ги ползват? Ама в случай че те почнат да афишират за закононарушение всяко нарушаване или несъблюдение на служебните отговорности, даже в случай че е направено несъзнателно или по независещи от нарушителя условия?
– Не, в случай че държанието е несъзнателно. Тук въпросът е различен. Например всяко ли съзнателно нарушаване или несъблюдение на служебните отговорности, довело до нездравословни последствия в обществения бранш, ще се третира като закононарушение? Или пък – да си представим, че има нарушаване или несъблюдение на служебните отговорности от длъжностно лице в частния бранш. Да речем, че такова държание на шеф на ООД или изпълнителен шеф на АД е довело до несъблюдение на даден контракт. При това произтичат и някакви нездравословни последствия, които в ред случаи могат да са и обилни. В гражданското право е известно, че неизпълнението на договорите влече гражданско правни последствия. То не може по принцип да се криминализира.
– Разбира се, че не може неизпълнението на някакъв контракт, получило се демон знае за какво в безредиците из отечеството ни, да се третира като закононарушение!
– А от метода, по който е дефинирана наредбата на член 221, ал 1, ще излезе, че всяко несъблюдение на какъвто и да е цивилен контракт може да сложи въпрос за носене на наказателна отговорност. Едва ли концепцията на вносителите на плана е такава, само че това, което са предложили, води до подобен резултат.
– Преувеличено ли е опасението ни, че в случай че измененията влязат в действие, голям брой хора може да се окажат подложени на наказателно гонене? Нали, който не работи, той не бърка?
– Опасението е, че разпореждания от вида на посочените крият риск от недоразумения и несъгласия в практиката по използването им. А това би могло да докара и до произвол при реализирането на наказателната принуда.
– По закон и в визията на елементарния човек до момента „ длъжностните закононарушения “ бяха дело на хора, работещи в държавно институция, дружество или социална организация. Малцината упрекнати за длъжностно заграбване бяха големци, по този начин да се каже, от някой орган на властта. За пръв път в този момент се регламентира „ длъжностно закононарушение в частния бранш “. Защо е належащо това и какво следва от него?
– Категорично няма нужда от сходен текст в Наказателния кодекс. Наказателното право няма място при решаването на гражданско правни разногласия.
– Четох през вчерашния ден ваш коментар в правния портал „ Iex “ и си подчертах едно изречение – че има „ текст, който слага под подозрение свободата на договаряне в частния бранш и изобщо съществуването на пазарна стопанска система “. Обяснете ни с думи елементарни или с образци, в случай че може – от кое място е вашата паника?
– Чл. 221 е умислен като огледален текст на член 282, единствено че относим към частния бранш. Самата концепция за това е неоснователна. Тя слага изобщо под подозрение смисъла от съществуването на свободен цивилен оборот в изискванията на пазарно стопанство, респективно смисъла от това да има регламентирана гражданска отговорност за несъблюдение на гражданско правни отговорности. Защото виждате, че нездравословните последствия съгласно плана могат да настъпят за което и да е друго физическо или юридическо лице или консорциум. Не е явен даже механизмът, по който настъпват тези нездравословни последствия. Това е неприемливо и значи на процедура да криминализираме целия цивилен оборот.
– Корупцията стъпва с единия си крайник в държавната власт, а с другия – в частната компания, нали по този начин? Авторите на плана за промени в Наказателен кодекс афишират, че желаят да приравнят стандартите за наказателното й гонене в държавния и частния бранш. Звучи добре?
– Напротив, такова приравняване е надълбоко неправилно. В частния, за разлика от обществения бранш, пазарното стопанство не допуска нормиране на връзките по метода, по който те са нормирани при реализиране на обществени функционалности. Затова самата концепция, която е декларирана категорично в този смисъл, би довела до извънредно неприемливи, изключително от наказателно правна позиция, последствия.
– В претекстовете за плана написа, че са взети поради рекомендациите на европейските прокурори? Вие рекомендациите ли не приемате, или метода, по който са разчетени?
– Тези рекомендации не са съображение за сходни промени. Колегите специалисти са дали мнение по въпросите, свързани с наказателното законодателство и слагат акцент в битката с корупцията и проведената престъпност. Никой от тях обаче не си е разрешил да дава рекомендации в несъгласие, както с минималните, по този начин и с оптималните стандарти при образуване на наказателното законодателство, възприети в правото на Европейски Съюз, в интернационалното право, а и в националното право на страните членки на Европейски Съюз. Често се не помни, че наред с минимални наложителни стандарти за криминализиране на един или различен вид държание, актовете, които са да речем източници на правото на Европейски Съюз, залагат и оптимални стандарти. Те се предопределят от главните правила на наказателното законодателство на Европейски Съюз и от приравнените със значителност на тях съществени права на индивида, дефинирани посредством Хартата на главните права на Европейски Съюз. С други думи, не е допустимо всяка от страните членки да смята, че като съобрази минималните наложителни стандарти, от там насетне би могла да дефинира каквото є хрумне.
– „ Ако удовлетворен клиент даде на чиновник в комерсиална компания бутилка уиски, според нововъведените стандарти, е осъществена корупция “, казвате вие. Надявам се, че леко сте преувеличили?
– С предлаганите промени в член 225в се планува само разширение на обсега на наказателната принуда и ожесточаване на същата. Няма никакъв стандарт даже за маловажни случаи на закононарушение. Да не приказваме за стандарт сходно държание да се преследва по гражданско юридически или най-малко по административен ред – няма подобен. Следователно съгласно предлаганите стандарти би трябвало да приемем, че в случай че удовлетворен клиент даде един нормален подарък на чиновник в комерсиално сдружение, включително и бутилка скъпо уиски, е осъществена корупция в частния бранш.
– Под вашия коментар, че „ планът за промени ще докара до криминализиране на целия цивилен оборот “, един четец написа: „ Връзките на маститите предприемачи с властта и размяната на услуги сред тях – това е същинската корупция. Тях не са ли ги криминализирали? “ Това по какъв начин ще го коментирате?
– Посоченото от читателя държание е закононарушение и по в този момент настоящото наказателно законодателство. То е с висока степен на социална заплаха и основателно е криминализирано.
– Но кажете ни, професор Панайотов, кой съгласно вас е ефикасният път за битка с корупцията?
– Ефективността на битката против корупцията не следва да се обвързва на първо място с непрекъснати промени и допълнения на наказателното законодателство, пък били те и такива, които водят до неговото възстановяване. Дори прецизното и еднообразно използване на това законодателство, въпреки и да е значимо, не е панацеята за решаването на този проблем. С други думи наказателната принуда сама по себе си не е задоволителна с цел да се води ефикасна битка с корупцията. Основният инструмент за противопоставяне на корупцията са превантивните ограничения и дейности. А стратегическият – смяната в метода на мислене на болшинството от жителите. Промяна, нуждата от която е намерила, коства ми се, успешен израз в заглавието на една от многото отдадени на тази тематика резолюции на Европейския парламент, а точно: „ Преодоляване на разликите сред законодателството в региона на битката против корупцията и действителността “!
Нашият посетител
Пламен Панайотов е роден през 1958 година в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ (1983) и става там помощник (1985), доцент (1998), лекар (1998) и професор (2012) по наказателно право. Специализирал в Австрия и Германия.
Депутат в 39-о и 40-о Народно заседание (2001-2009).
Вицепремиер в държавното управление на Симеон Сакскобургготски.
В момента е началник на катедрата по наказателно правни науки в СУ.
„ Каучукови “ промени в Наказателния кодекс, оповестени като антикорупционни, слагат под подозрение свободата на договаряне в частния бранш и съществуването на пазарна стопанска система. Заявява го проф. Пламен Панайотов , началник на катедрата по наказателно правни науки в Софийския университет. Ако за него – един от най-изтъкнатите теоретици на правото и откриватели на юриспруденцията у нас, новите разпореждания за закононарушенията по работа в държавните институции и частните сдружения са неразбираеми, какво да кажем за редовите адвокати, които ще ги ползват? Колко ли почтени хора ще попаднат под ударите на наказателната принуда, която с новите законите текстове се уголемява и oжесточава?
– Проф. Панайотов, вие определихте като „ каучукови “ някои от измененията в Наказателния кодекс (НК), които ръководещите популяризират като „ убийствени за корупцията. “ Каучукът при избрани условия е мек и се моделира като пластелин, при други – корав, при трети – нежен и разтворим. Ако са такива новите разпореждания за закононарушенията по работа, които визирате, корумпираните би трябвало да почерпят. Или бъркаме?
– В наказателната област като „ каучукови “ се дефинират разпореждания, които не дават явен аршин по кое време описаното в тях държание ще се третира като закононарушение. Това значи, че се „ размива “ границата сред наказателната и другите типове отговорност – административна, дисциплинарна и гражданска. В подобен случай никой няма причина да почерпи. Разискваният законопроект съдържа нови сформира за длъжностни закононарушения в обществения и частния бранш. В обществения бранш се предлага състав по член 282, алинея 2 Наказателен кодекс, който не съдържа от субективна страна условие за гонене на каквато и да е било цел от страна на дееца. Казва се, че с наказването по алинея първа, т.е. такова каквото в този момент планува Наказателният кодекс за другия главен състав, ще се санкционира и „ длъжностно лице, което наруши или не извърши служебните си отговорности, или надвиши властта или правата си и от това произлязат нездравословни последствия “. Без повече разяснения. Същевременно в частния бранш се предлага аналогична наредба в новия член 221. Според нея „ длъжностно лице, което наруши или не извърши служебните си отговорности, или надвиши правата си и от това произлязат обилни нездравословни последствия за друго физическо или юридическо лице, или обединяване “, се санкционира по углавен ред. Приемането на посочените разпореждания би сложило под въпрос разграничаването на основанията за носене на наказателна отговорност от тези за носене на административна и дисциплинарна отговорност в обществения бранш, и от тези за носене на гражданска отговорност в частния бранш.
– Ако за вас, ръководителя на катедрата по наказателно правни науки в Алма Матер, наредбите за закононарушенията по работа са неразбираеми, какво да кажем за редовите адвокати, които ще ги ползват? Ама в случай че те почнат да афишират за закононарушение всяко нарушаване или несъблюдение на служебните отговорности, даже в случай че е направено несъзнателно или по независещи от нарушителя условия?
– Не, в случай че държанието е несъзнателно. Тук въпросът е различен. Например всяко ли съзнателно нарушаване или несъблюдение на служебните отговорности, довело до нездравословни последствия в обществения бранш, ще се третира като закононарушение? Или пък – да си представим, че има нарушаване или несъблюдение на служебните отговорности от длъжностно лице в частния бранш. Да речем, че такова държание на шеф на ООД или изпълнителен шеф на АД е довело до несъблюдение на даден контракт. При това произтичат и някакви нездравословни последствия, които в ред случаи могат да са и обилни. В гражданското право е известно, че неизпълнението на договорите влече гражданско правни последствия. То не може по принцип да се криминализира.
– Разбира се, че не може неизпълнението на някакъв контракт, получило се демон знае за какво в безредиците из отечеството ни, да се третира като закононарушение!
– А от метода, по който е дефинирана наредбата на член 221, ал 1, ще излезе, че всяко несъблюдение на какъвто и да е цивилен контракт може да сложи въпрос за носене на наказателна отговорност. Едва ли концепцията на вносителите на плана е такава, само че това, което са предложили, води до подобен резултат.
– Преувеличено ли е опасението ни, че в случай че измененията влязат в действие, голям брой хора може да се окажат подложени на наказателно гонене? Нали, който не работи, той не бърка?
– Опасението е, че разпореждания от вида на посочените крият риск от недоразумения и несъгласия в практиката по използването им. А това би могло да докара и до произвол при реализирането на наказателната принуда.
– По закон и в визията на елементарния човек до момента „ длъжностните закононарушения “ бяха дело на хора, работещи в държавно институция, дружество или социална организация. Малцината упрекнати за длъжностно заграбване бяха големци, по този начин да се каже, от някой орган на властта. За пръв път в този момент се регламентира „ длъжностно закононарушение в частния бранш “. Защо е належащо това и какво следва от него?
– Категорично няма нужда от сходен текст в Наказателния кодекс. Наказателното право няма място при решаването на гражданско правни разногласия.
– Четох през вчерашния ден ваш коментар в правния портал „ Iex “ и си подчертах едно изречение – че има „ текст, който слага под подозрение свободата на договаряне в частния бранш и изобщо съществуването на пазарна стопанска система “. Обяснете ни с думи елементарни или с образци, в случай че може – от кое място е вашата паника?
– Чл. 221 е умислен като огледален текст на член 282, единствено че относим към частния бранш. Самата концепция за това е неоснователна. Тя слага изобщо под подозрение смисъла от съществуването на свободен цивилен оборот в изискванията на пазарно стопанство, респективно смисъла от това да има регламентирана гражданска отговорност за несъблюдение на гражданско правни отговорности. Защото виждате, че нездравословните последствия съгласно плана могат да настъпят за което и да е друго физическо или юридическо лице или консорциум. Не е явен даже механизмът, по който настъпват тези нездравословни последствия. Това е неприемливо и значи на процедура да криминализираме целия цивилен оборот.
– Корупцията стъпва с единия си крайник в държавната власт, а с другия – в частната компания, нали по този начин? Авторите на плана за промени в Наказателен кодекс афишират, че желаят да приравнят стандартите за наказателното й гонене в държавния и частния бранш. Звучи добре?
– Напротив, такова приравняване е надълбоко неправилно. В частния, за разлика от обществения бранш, пазарното стопанство не допуска нормиране на връзките по метода, по който те са нормирани при реализиране на обществени функционалности. Затова самата концепция, която е декларирана категорично в този смисъл, би довела до извънредно неприемливи, изключително от наказателно правна позиция, последствия.
– В претекстовете за плана написа, че са взети поради рекомендациите на европейските прокурори? Вие рекомендациите ли не приемате, или метода, по който са разчетени?
– Тези рекомендации не са съображение за сходни промени. Колегите специалисти са дали мнение по въпросите, свързани с наказателното законодателство и слагат акцент в битката с корупцията и проведената престъпност. Никой от тях обаче не си е разрешил да дава рекомендации в несъгласие, както с минималните, по този начин и с оптималните стандарти при образуване на наказателното законодателство, възприети в правото на Европейски Съюз, в интернационалното право, а и в националното право на страните членки на Европейски Съюз. Често се не помни, че наред с минимални наложителни стандарти за криминализиране на един или различен вид държание, актовете, които са да речем източници на правото на Европейски Съюз, залагат и оптимални стандарти. Те се предопределят от главните правила на наказателното законодателство на Европейски Съюз и от приравнените със значителност на тях съществени права на индивида, дефинирани посредством Хартата на главните права на Европейски Съюз. С други думи, не е допустимо всяка от страните членки да смята, че като съобрази минималните наложителни стандарти, от там насетне би могла да дефинира каквото є хрумне.
– „ Ако удовлетворен клиент даде на чиновник в комерсиална компания бутилка уиски, според нововъведените стандарти, е осъществена корупция “, казвате вие. Надявам се, че леко сте преувеличили?
– С предлаганите промени в член 225в се планува само разширение на обсега на наказателната принуда и ожесточаване на същата. Няма никакъв стандарт даже за маловажни случаи на закононарушение. Да не приказваме за стандарт сходно държание да се преследва по гражданско юридически или най-малко по административен ред – няма подобен. Следователно съгласно предлаганите стандарти би трябвало да приемем, че в случай че удовлетворен клиент даде един нормален подарък на чиновник в комерсиално сдружение, включително и бутилка скъпо уиски, е осъществена корупция в частния бранш.
– Под вашия коментар, че „ планът за промени ще докара до криминализиране на целия цивилен оборот “, един четец написа: „ Връзките на маститите предприемачи с властта и размяната на услуги сред тях – това е същинската корупция. Тях не са ли ги криминализирали? “ Това по какъв начин ще го коментирате?
– Посоченото от читателя държание е закононарушение и по в този момент настоящото наказателно законодателство. То е с висока степен на социална заплаха и основателно е криминализирано.
– Но кажете ни, професор Панайотов, кой съгласно вас е ефикасният път за битка с корупцията?
– Ефективността на битката против корупцията не следва да се обвързва на първо място с непрекъснати промени и допълнения на наказателното законодателство, пък били те и такива, които водят до неговото възстановяване. Дори прецизното и еднообразно използване на това законодателство, въпреки и да е значимо, не е панацеята за решаването на този проблем. С други думи наказателната принуда сама по себе си не е задоволителна с цел да се води ефикасна битка с корупцията. Основният инструмент за противопоставяне на корупцията са превантивните ограничения и дейности. А стратегическият – смяната в метода на мислене на болшинството от жителите. Промяна, нуждата от която е намерила, коства ми се, успешен израз в заглавието на една от многото отдадени на тази тематика резолюции на Европейския парламент, а точно: „ Преодоляване на разликите сред законодателството в региона на битката против корупцията и действителността “!
Нашият посетител
Пламен Панайотов е роден през 1958 година в Сливен. Завършва Юридическия факултет на СУ (1983) и става там помощник (1985), доцент (1998), лекар (1998) и професор (2012) по наказателно право. Специализирал в Австрия и Германия.
Депутат в 39-о и 40-о Народно заседание (2001-2009).
Вицепремиер в държавното управление на Симеон Сакскобургготски.
В момента е началник на катедрата по наказателно правни науки в СУ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ