Предлагат промени при работата от вкъщи
Промени в Кодекса на труда (КТ) по отношение на работата от разстояние са публикувани .
Вносител на законопроекта е Министерството на труда и обществената политика (МТСП).
С предложенията се цели „ по-голяма еластичност и сигурност при работата от разстояние “.
Това включва организацията на здравословните и безвредните условия на труд,
отчитането на работата и контрола на работното време, излиза наяве от показания план.
В законопроекта се показва, че измененията касаят и по-широкото внедряване на „ алгоритмичното ръководство (и така наречен неестествен интелект) “.
„ Право на изключване “ при почивките
С измененията се регламентира така наречен право на изключване, показват вносителите.
Уточнява се, че това е „ правото на служащия или служителя да не реализира електронна връзка с работодателя по време на регламентираните почивки “.
Идеята е да се избегне нарушение на откритите в закона почивки, от една страна,
и от друга – за възстановяване на опциите за съчетаването на професионалния и персоналния живот.
Предлага се основаването на текст в Кодекса на труда, който гласи:
„ Работникът или служителят, който прави работа от разстояние,
не е задължен да реализира електронна връзка с работодателя по време на междудневната и седмична отмора,
с изключение на когато в самостоятелния и/или в груповия трудов контракт са уговорени условия, при които това е възможно “.
Друго предложение касае регламентирането на отговорност за погашение на трудови хонорари на служащи и чиновници на изпълнителя при веригите от подизпълнители.
„ С измененията се обезпечава и сходство на националното законодателство с условията на Директива 2014/67/ЕС,
като се плануват недискриминационни ограничения при регламентиране на отговорност за погашение
на трудовото заплащане на служащите и чиновниците при веригите от подизпълнители “, разясняват от МТСП.
В претекстовете към предложенията се напомня, че в Кодекса на труда са
регламентирани условията при организация на работата от разстояние.
От МТСП показват, че пандемията от COVID-19,
както и бързото развиване на телекомуникационните технологии, са довели до необятно приложение на работата отвън пространствата на работодателя.
Изследвания по тематиката обаче сочат,
че в България работата от разстояние е най-слабо публикувана спрямо другите страни членки на Европейския съюз, изясняват вносителите.
Според частична предварителна оценка на въздействието на оферти законопроект предложенията касаят 2 307 357 служащи и чиновници.
Позицията на обществените сътрудници
Предложените промени разясниха за Българска телеграфна агенция Ваня Григорова от Конфедерацията на труда (КТ) „ Подкрепа “ и Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Добавен е текст, който споделя, че, да, служащият или служителят на работа от разстояние не е задължен да реализира електронна връзка по време на почивката си,
само че има изключение – когато това е контрактувано в самостоятелния или груповия трудов контракт, сподели Григорова.
По думите ѝ се „ отваря опция “ продължителността на работното време при работа от разстояние да се усили спрямо тази на чиновниците и служащите,
които реализират своите отговорности в пространствата на работодателя .
„ Това е извънредно порочно и се прави под маската точно на противоположната цел – за ограничение употребата “, разяснява специалистът.
Според Григорова проблематичен е и препоръчаният текст, съгласно който служащият и служителят, който прави работа от разстояние,
би трябвало да изпрати на работодателя писмена информация за характерностите на обезпеченото от него работно място.
Според нея има несъгласие сред Кодекса на труда и Закона за здравословни и безвредни условия на труд.
По отношение на предлагането по отношение на регламентирането на отговорност за погашение на
трудовото заплащане на служащите и чиновниците при веригите от подизпълнители,
Григорова сподели, че има повсеместен проблем в Кодекса на труда относно опцията работодателят да изплаща едвам 60% от контрактуваното трудово заплащане и не по-малко от минималната работна заплата.
Дава се опция в тежки периоди работодателят да не изплаща цялостното заплащане , като по-късно е длъжен да изплати разликата с рента, само че на никое място не е подложен период.
Имаме случаи, в които работодатели години наред бавят трудовите хонорари,
изясни специалистът.
Нека се промени това в този момент, откакто се поправят текстове, съгласно законопроекта, в този член от КТ, и да се отстранен съществуващите недъзи, прикани тя.
Според Теодор Дечев би трябвало да се уточнят някои термини в законопроекта, като това какво е „ осведомителна система за алгоритмично ръководство “ и „ автоматизирана система за отчитане на работното време “.
Промените основават техническа тежест, счита специалистът, която обаче няма да е проблем за работодателските организации да поддържат законопроекта „ в името на положителния звук в обществения разговор “.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) кардинално поддържа концепцията за промени и
допълнения на Кодекса на труда за рационализиране на нормативната уредба на работата от разстояние,
се показва в мнение на работодателската организация до министъра на труда и обществената политика, предоставено на Българска телеграфна агенция.
„ БТПП кардинално е съгласна, че е належащо да бъде препоръчана дефиниция на дефиницията
на „ работно място “ за задачите на доброволната работа от разстояние, както и относимата уредба на
безвредни и здравословни условия на труд “, пишат от работодателската организация.
Според БТПП понятието „ работно място “ би трябвало да отразява опциите то да се намира в помещение по желание на служащия и в съгласие с работодателя,
което е авансово несъмнено.
„ Поради обстоятелството, че това място не е под контрола на работодателя, неговата отговорност по реда на Закона за здравословни и безвредни условия на труд би следвало да бъде лимитирана “, написа още в мнение.
От БТПП смятат още, че служащият няма по какъв начин да направи преценка дали помещението, в което е работното място, би трябвало да е с задоволителна повърхност, позволяваща му да прави работата от разстояние без риск за здравето и сигурността му.
„ Тази преценка би трябвало да е основана на някакви справедливи експертни критерии, с каквито нормално служащия не разполага. Още по безпричинно е работодателят да се довери на тази преценка и да понесе цялата отговорност по смисъла на закона “, разясняват от организацията.
Срокът за публично разискване на предлагането промени в Кодекса на труда е до 11 септември.
Вносител на законопроекта е Министерството на труда и обществената политика (МТСП).
С предложенията се цели „ по-голяма еластичност и сигурност при работата от разстояние “.
Това включва организацията на здравословните и безвредните условия на труд,
отчитането на работата и контрола на работното време, излиза наяве от показания план.
В законопроекта се показва, че измененията касаят и по-широкото внедряване на „ алгоритмичното ръководство (и така наречен неестествен интелект) “.
„ Право на изключване “ при почивките
С измененията се регламентира така наречен право на изключване, показват вносителите.
Уточнява се, че това е „ правото на служащия или служителя да не реализира електронна връзка с работодателя по време на регламентираните почивки “.
Идеята е да се избегне нарушение на откритите в закона почивки, от една страна,
и от друга – за възстановяване на опциите за съчетаването на професионалния и персоналния живот.
Предлага се основаването на текст в Кодекса на труда, който гласи:
„ Работникът или служителят, който прави работа от разстояние,
не е задължен да реализира електронна връзка с работодателя по време на междудневната и седмична отмора,
с изключение на когато в самостоятелния и/или в груповия трудов контракт са уговорени условия, при които това е възможно “.
Друго предложение касае регламентирането на отговорност за погашение на трудови хонорари на служащи и чиновници на изпълнителя при веригите от подизпълнители.
„ С измененията се обезпечава и сходство на националното законодателство с условията на Директива 2014/67/ЕС,
като се плануват недискриминационни ограничения при регламентиране на отговорност за погашение
на трудовото заплащане на служащите и чиновниците при веригите от подизпълнители “, разясняват от МТСП.
В претекстовете към предложенията се напомня, че в Кодекса на труда са
регламентирани условията при организация на работата от разстояние.
От МТСП показват, че пандемията от COVID-19,
както и бързото развиване на телекомуникационните технологии, са довели до необятно приложение на работата отвън пространствата на работодателя.
Изследвания по тематиката обаче сочат,
че в България работата от разстояние е най-слабо публикувана спрямо другите страни членки на Европейския съюз, изясняват вносителите.
Според частична предварителна оценка на въздействието на оферти законопроект предложенията касаят 2 307 357 служащи и чиновници.
Позицията на обществените сътрудници
Предложените промени разясниха за Българска телеграфна агенция Ваня Григорова от Конфедерацията на труда (КТ) „ Подкрепа “ и Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Добавен е текст, който споделя, че, да, служащият или служителят на работа от разстояние не е задължен да реализира електронна връзка по време на почивката си,
само че има изключение – когато това е контрактувано в самостоятелния или груповия трудов контракт, сподели Григорова.
По думите ѝ се „ отваря опция “ продължителността на работното време при работа от разстояние да се усили спрямо тази на чиновниците и служащите,
които реализират своите отговорности в пространствата на работодателя .
„ Това е извънредно порочно и се прави под маската точно на противоположната цел – за ограничение употребата “, разяснява специалистът.
Според Григорова проблематичен е и препоръчаният текст, съгласно който служащият и служителят, който прави работа от разстояние,
би трябвало да изпрати на работодателя писмена информация за характерностите на обезпеченото от него работно място.
Според нея има несъгласие сред Кодекса на труда и Закона за здравословни и безвредни условия на труд.
По отношение на предлагането по отношение на регламентирането на отговорност за погашение на
трудовото заплащане на служащите и чиновниците при веригите от подизпълнители,
Григорова сподели, че има повсеместен проблем в Кодекса на труда относно опцията работодателят да изплаща едвам 60% от контрактуваното трудово заплащане и не по-малко от минималната работна заплата.
Дава се опция в тежки периоди работодателят да не изплаща цялостното заплащане , като по-късно е длъжен да изплати разликата с рента, само че на никое място не е подложен период.
Имаме случаи, в които работодатели години наред бавят трудовите хонорари,
изясни специалистът.
Нека се промени това в този момент, откакто се поправят текстове, съгласно законопроекта, в този член от КТ, и да се отстранен съществуващите недъзи, прикани тя.
Според Теодор Дечев би трябвало да се уточнят някои термини в законопроекта, като това какво е „ осведомителна система за алгоритмично ръководство “ и „ автоматизирана система за отчитане на работното време “.
Промените основават техническа тежест, счита специалистът, която обаче няма да е проблем за работодателските организации да поддържат законопроекта „ в името на положителния звук в обществения разговор “.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) кардинално поддържа концепцията за промени и
допълнения на Кодекса на труда за рационализиране на нормативната уредба на работата от разстояние,
се показва в мнение на работодателската организация до министъра на труда и обществената политика, предоставено на Българска телеграфна агенция.
„ БТПП кардинално е съгласна, че е належащо да бъде препоръчана дефиниция на дефиницията
на „ работно място “ за задачите на доброволната работа от разстояние, както и относимата уредба на
безвредни и здравословни условия на труд “, пишат от работодателската организация.
Според БТПП понятието „ работно място “ би трябвало да отразява опциите то да се намира в помещение по желание на служащия и в съгласие с работодателя,
което е авансово несъмнено.
„ Поради обстоятелството, че това място не е под контрола на работодателя, неговата отговорност по реда на Закона за здравословни и безвредни условия на труд би следвало да бъде лимитирана “, написа още в мнение.
От БТПП смятат още, че служащият няма по какъв начин да направи преценка дали помещението, в което е работното място, би трябвало да е с задоволителна повърхност, позволяваща му да прави работата от разстояние без риск за здравето и сигурността му.
„ Тази преценка би трябвало да е основана на някакви справедливи експертни критерии, с каквито нормално служащия не разполага. Още по безпричинно е работодателят да се довери на тази преценка и да понесе цялата отговорност по смисъла на закона “, разясняват от организацията.
Срокът за публично разискване на предлагането промени в Кодекса на труда е до 11 септември.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ