Ахладова: Промени в Изборния кодекс два месеца преди изборите е неудачен вариант
Промени в Изборния кодекс два месеца преди изборите е безусловно несполучлив вид. Това съобщи в ефира на министърът на правораздаването Десислава Ахладова. Според нея, това няма да бъде оценено позитивно от европейските ни сътрудници по отношение на изборния развой.
По думите ѝ, правосъдното министерство е създало и внесло в Народното събрание законодателни промени, с които се предалага да отпадне поданството против краткосрочни вложения. " В момента в Народното събрание тези оферти се разискват, както и направените от депутатите промени за увеличение на контрола върху даването на такива вложения. България ще предприеме съответните стъпки за унищожаване или по-голям надзор на приемането на поданство срещи вложения ", съобщи Ахладова.
Според министърът на правораздаването, доверието е правосъдната система ще се върне постепенно и поетапно. " Електронното правораздаване и въвеждането на Единната система за съдилищата, както и внедряването на Единния портал за електронно правораздаване, всичко това ще увеличи прозрачността и доверието на жителите. Във всеки един миг жителят ще може да отвори на компютъра си делото си и може да види дали и за какво се бави делото му. Това би повишило доверието му и няма да има подозрения в съда, а ще знае какво се случва. Другото нещо, което ще увеличи доверието, е електронното връчване на известия, призовки и бумаги ", уточни министърът.
Ахладова коментира още, че България работи интензивно за въвеждане на механизъм за следствие на основния прокурор. " Главният прокурор в България се назначава от Пленума на Висш съдебен съвет. С последните промени в Закона за правосъдната власт беше планувана процедура, с която със 17 гласа се назначават освен основният прокурор, само че и ръководителите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд. Това е болшинството във Висш съдебен съвет, което дефинира тримата огромни в правосъдната система. Тази система на избор беше доста добре обсъждана с Венецианската комисия и доста европейски организации и беше утвърдена. Не знам какви са терзанията на Екологичен потенциал във връзка с избора на тримата огромни, само че в някои страни това не се реализира от самостоятелен орган, а България е една от дребното страни, където това става от самостоятелен орган, какъвто е Висш съдебен съвет ", уточни тя.
Според нея, казусът е в това, че в Европа няма аналог на такава фигура. " В никоя европейска страна не е очакван подобен механизъм – да има проверяващ прокурор на основния прокурор. Другият проблем е парламентарен и по тази причина този проблем не е решен толкоз години. Съветът на Европа е безапелационен, че подобен механизъм следва да бъде направен в границите на Конституцията ", разясни министър Ахладова.
По думите ѝ, правосъдното министерство е създало и внесло в Народното събрание законодателни промени, с които се предалага да отпадне поданството против краткосрочни вложения. " В момента в Народното събрание тези оферти се разискват, както и направените от депутатите промени за увеличение на контрола върху даването на такива вложения. България ще предприеме съответните стъпки за унищожаване или по-голям надзор на приемането на поданство срещи вложения ", съобщи Ахладова.
Според министърът на правораздаването, доверието е правосъдната система ще се върне постепенно и поетапно. " Електронното правораздаване и въвеждането на Единната система за съдилищата, както и внедряването на Единния портал за електронно правораздаване, всичко това ще увеличи прозрачността и доверието на жителите. Във всеки един миг жителят ще може да отвори на компютъра си делото си и може да види дали и за какво се бави делото му. Това би повишило доверието му и няма да има подозрения в съда, а ще знае какво се случва. Другото нещо, което ще увеличи доверието, е електронното връчване на известия, призовки и бумаги ", уточни министърът.
Ахладова коментира още, че България работи интензивно за въвеждане на механизъм за следствие на основния прокурор. " Главният прокурор в България се назначава от Пленума на Висш съдебен съвет. С последните промени в Закона за правосъдната власт беше планувана процедура, с която със 17 гласа се назначават освен основният прокурор, само че и ръководителите на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд. Това е болшинството във Висш съдебен съвет, което дефинира тримата огромни в правосъдната система. Тази система на избор беше доста добре обсъждана с Венецианската комисия и доста европейски организации и беше утвърдена. Не знам какви са терзанията на Екологичен потенциал във връзка с избора на тримата огромни, само че в някои страни това не се реализира от самостоятелен орган, а България е една от дребното страни, където това става от самостоятелен орган, какъвто е Висш съдебен съвет ", уточни тя.
Според нея, казусът е в това, че в Европа няма аналог на такава фигура. " В никоя европейска страна не е очакван подобен механизъм – да има проверяващ прокурор на основния прокурор. Другият проблем е парламентарен и по тази причина този проблем не е решен толкоз години. Съветът на Европа е безапелационен, че подобен механизъм следва да бъде направен в границите на Конституцията ", разясни министър Ахладова.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ