Промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) скараха в правната комисия в

...
Промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) скараха в правната комисия в
Коментари Харесай

Сроковете по изпълнителните дела няма да текат по време на ваканция и официални празници

Промени в Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) скараха в правната комисия в четвъртък частните правосъдни реализатори, юристите и националния омбудсман Мая Манолова. На седем часово съвещание на второ четене беше прегледан общ законопроект, в който са включени трите разновидността, направени от Българска социалистическа партия, ГЕРБ, Обединени патриоти и " Воля ". Вчера депутатите обаче гласоподаваха единствено пет от всички 76 параграфа, защото мъчно реализират консенсус по текстовете.

Промените касаят изпълнителното произвеждане, а тяхното разискване ще продължи на идващите съвещания на комисията. Преди дни Камарата на частните правосъдни реализатори разгласи, че ще има връщане на мутренските времена и ще се ликвидира правосъдното осъществяване при приемане на концепциите на Българска социалистическа партия. От левицата сами показаха, че това са оферти на омбудсмана Мая Манолова.

Една от конфликтните точки беше спор за таксите за правосъдни реализатори. Омбудсманът Мая Манолова желае намаляването им при дребните вземания. Представителите на Висшия адвокатски съвет обаче изясняват, че има най-малко, под който не може да се падне и би трябвало да се откри компромис сред обществената правдивост и това те да не работят на загуба. Освен това съгласно тях предлаганите хрумвания, които би трябвало да са в отбрана на длъжниците за дребни суми ще повреди точно тях

Досега бе признато на второ четене в комисия това, че периодите по делата няма да текат за страните по време на правосъдната почивка и на публични празници. Депутатите подчертаха, че мораториумът важи единствено за страните, а не и за съда. Съдия Валентин Бойкинов от Софийския градски съд изрази някои кардинални запаси към смяната, като уточни, че тя може да докара до нарушение на правото за разглеждане на делата в рационален период.

Членът на Висшия адвокатски съвет Валя Гигова поддържа смяната и съобщи:

" Целта е всички български жители да си починат от съда. Не може всички да са ангажирани и да стоят да чакат да им пристигна известието ".

По нейно гледище беше записано, че мораториумът няма да важи за осемте групи каузи, чието разглеждане правосъдният закон регламентира, че продължава и през ваканцията, като тези за прехрана, за застраховане на искове и доказателства, за отбрана от домашно принуждение, бързи производства и неплатежоспособност.

Друга огромна смяна, която правната комисия одобри, е обвързвана с призоваването и опцията уведомленията по делото да бъдат залепвани на входната врата, в случай че ответникът не може да бъде открит на адреса.

Според признатото от народните представители късно нощес алинея 1 на член 47 от Граждански процесуален кодекс закупи следната редакция: " Когато ответникът не може да бъде открит в продължение на един месец на посочения по делото адрес и не се откри лице, което е според да получи известието, връчителят залепва съобщение на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е обезпечен достъп - на входната врата или на видно място към нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска съобщение и в нея. Невъзможността ответникът да бъде открит на посочения по делото адрес се установи с минимум три визити на адреса, с период от най-малко една седмица сред всяко от тях, като минимум едно от визитите е в задочен ден. Това предписание не се ползва, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след информация от шефа на етажната благосъстоятелност, от кмета на съответното обитаемо място или по различен метод и е удостоверил това с изтъкване на източника на тези данни в известието. "

Спорове провокира последното изречение, защото Крум Зарков от Българска социалистическа партия изрази опасения, че установяването на обстоятелството, че ответникът не живее на адреса ще забави производството. Председателят на комисията Данаил Кирилов изясни, че работната група по разработване на предложенията е търсила по какъв начин в оптималната степен да се удостоверидобросъвестността на призовкаря при тези три визити, както и че длъжникът в действителност не живее на адреса.

" Как можем да сме сигурни, че призовкарят не е търсил какъв да е комшия, а е положил задоволително старания и информацията му е от източник, който може да му даде достоверни данни ", разяснява Кирилов и уточни, че в етажната благосъстоятелност подобен източник може да е домоуправителят, а в дребните обитаеми места - кметът.

Дискусия породи и разликата сред задочен и неработен ден като Христиан Митев (Обединени патриоти) даде образец с деня на будителите, който е работен, само че задочен за учебните заведения. Т.е. задочен е по-широката догадка от неработен.

Друго изменение е въведеното обвързване на съда служебно да ревизира адресната регистрация на ответника, дружно с " местоработата, местослуженето или мястото за реализиране на стопанска активност " и да разпорежда връчването на книжата на тези адреси.

По време на разискванията Манолова непрестанно настояваше да се бърза с промените и с цел да не бъде прекъснато съвещанието в края на работния ден даже купи солети за гостите на правната комисия.

Най-голяма полемика се развихри, когато стартира разискването на текстовете, свързани с таксите в изпълнителния развой. Въпреки приканванията на ръководителя Данаил Кирилов за систематично разискване, то скачаше от норма на норма. Така на финала правната комисия реализира консенсус единствено по един текст.

" Оправихме огромните задължения, а с дребните какво вършим? ", попита Манолова. Данаил Кирилов ѝ изясни, че за тях са планувани други разпореждания. Така да вземем за пример без значение един от различен Георги Свиленски от Българска социалистическа партия и Йорданка Фикирлийска от ГЕРБ оферират да се запише, че сборът от таксите по осъществяването, събирани от частния правосъден реализатор за сметка на длъжника, не могат да надвишават 150 лв. за отговорности до 1000 лв..

Двамата депутати оферират и разноските за юрист в изпълнителното произвеждане, които са за сметка на длъжника, да не могат да надвишават 150 лв. за отговорности до 1000 лв..

Това провокира острата реакция от страна на Висшия адвокатски съвет, чийто ръководител Ралица Негенцова и член Валя Гигова в детайли обясниха какви проблеми ще докара сходна смяна. " Ако един човек е осъдил съседа си, който е предизвикал вреди в парцела му с наводняване и го е принудил да направи разходи за ремонт, които не му е платил непринудено, като го е мотал години наред, няма да може да си събере направените разходи за юрист, които са в най-малък размер от 200 лева до 350 лева, тъй като отговорността на неизправния и безсъвестен комшия ще е лимитирана до 150 лева ", илюстрира с образец юрист Гигова.

Тя акцентира, че това е незаслужено и ще повреди хората, които имат дребни вземания, а в същото време ще подтиква длъжниците да не заплащат. Адвокат Гигова посочи, че нормата не е проблем на юристите, които ще си получават хонорара от клиента си - взискател, а в ущърб на жителите.

По предложение на арбитър Борислав Белазелков от Върховен касационен съд, който предизвести, че сходен текст в Граждански процесуален кодекс ще опонира на Конституцията, представителите на адвокатурата и омбудсмана взеха решение да обмислят други разновидности, с които да се понижат разноските в изпълнителното произвеждане. То би трябвало да бъде показано на някои от идващите съвещания на комисията
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР