Правосъдното министерство ще бори делата шамари с промени в ГПК
Промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които да обезпечат по-добра отбрана за публицистите обект на делата „ плесници “, известни още като SLAPP каузи – това е новата самодейност на Министерство на правораздаването (МП). Тя става факт откакто от Министерство на правосъдието предложиха да се възроди закритата антикорупционна комисия и разгласиха нов модел за избор на ръководители в правосъдната власт.
Проектът е оповестен за публично разискване и е направен от междуведомствена работна група, в която са взели участие представители на правосъдната власт, неправителствени организации, практикуващи адвокати и специалисти.
С него се цели въвеждането на условията по Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година. Директивата се отнася до отбраната на лицата, ангажирани в обществено присъединяване, против очевидно неоснователни искове или правосъдни производства, с които се злоупотребява. Иначе казано – предотвратяване от нерегламентиран напън против “четвъртата власт ” (журналистите).
Предложените решения в законопроекта ще важат и за чисто национални каузи.
Какви са предложенията?
С промени в Граждански процесуален кодекс в частта за особените производства се вкарва нова глава „ Производство заради общественото присъединяване на ответника “. Публично присъединяване ще е изказване или активност на физическо или юридическо лице при практикуване на правото на независимост на изложение на мнение и на независимост на информация, на независимост на изкуствата и науката или независимост на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи дейности, по въпрос от публичен интерес.
Въпрос от публичен интерес ще е налице, когато се засягат съществени права, публично здраве, сигурност, околна среда, действия на обществени фигури, сигнали или обществена информация за корупция, проблеми пред законодателна, изпълнителна, правосъдна и локална власт и други.
Като мярка за отбрана по делата „ плесници “ се урежда и опцията за
преустановяване на производството на ранен стадий
посредством решение всъщност по искане на ответника. Той ще може да изиска да бъде отритнат като явно безпочвен иск, предявен заради общественото му присъединяване.
Съдът ще се произнася по настояването в едноседмичен период и в случай че откри, че искът е явно безпочвен, дава едноседмичен период на ищеца да обоснове желае си. Ако това не се случи, то съдът ще приключи желае.
Другата догадка е искът по дело „ пестник “ да е съответно предявен и аргументиран. Тоест – откакто се даде ход на делото, съдът може да откри, че производството няма за цел да обезпечи отбрана на накърнени законни ползи и права.
В документа се изброяват и
избрани знаци за каузи „ плесници “:
неравнопоставеност сред страните, недоказаност, непропорционалност или прекаленост на желае или на част от него, голям брой производства или координирани правни дейности, стартирани от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или учредени на едни и същи обстоятелства, заплашване, тормоз или закани от страна на ищеца и други злоупотреби.
Представянето на доказателства за делата “шамари ” ще могат да вършат и лица, които не са страни в производството, само че имат интерес да подкрепят отбраната на ответника. Това ще могат да вършат юридически лица с нестопанска цел.
Специални ограничения
Като специфична мярка против злоупотребата с права се вкарва правилото, че поръчителство на иск в произвеждане заради общественото присъединяване не се позволява, в случай че не са показани безапелационни писмени доказателства. По искане на ответника съдът може да допусне поръчителство на правосъдните разходи.
Решенията на съда ще подлежат на обжалване по разпоредбите на Граждански процесуален кодекс.
