Пролетта в австрийските градове и селца е свързана с настъпващия

Пролетта в австрийските градове и селца е обвързвана с настъпващия християнски празник. По прозорците и в дворовете на къщите се появяват боядисани яйца. Традиционни за цяла Западна Европа са великденските базари. Виена се готви дълго за един от най-светлите християнски празници: първите от базарите бяха открити още на 22 февруари, а останалите четири са отворени от 16-17 март до 2 април, понеделника след Великден, който тази година католиците честват на 1 април. Естествено главната стока на тези базари са ръчно боядисаните яйца, само че също така се оферират творби на обичайните занаяти, великденски лакомства, има музика и доста изненади, които способстват за положителното въодушевление. Великденският базар пред двореца " Шьонбрун ", който ще бъде открит на 17 март, се смята за най-романтичния виенски базар. На фона на бароковия замък 60 магазинчета ще оферират всевъзможен тип лакомства и великденски декорации от цяла Австрия. Децата се радват най-вече на детската " фабрика " за произвеждане на великденски зайци от марципан, където професионални сладкари на драго сърце им разкриват тайните на занаята си. Малчуганите ще могат да посетят и открития особено за тях детски музей, до момента в който родителите им се любуват на джаз концерти навън.

На базара на старинния площад " Фрайунг " в центъра на града ще се носи ароматът на екологично чисти австрийски козунаци и на великденска шунка. Традиционно там се издига най-високият връх в Европа от 40 000 великденски яйца. На базара на " Калвариенберг " ще има специфична детска стратегия, а възрастните ще могат да се включат в бързи курсове по художествени занаяти и да се научат сами да създават великденската декорация.


Какво хапват австрийците на Великден

Традиционно великденските деликатеси в Австрия са непокътнати за преди обеда на неделята.

Традицията изисква преди изобилната късна закуска ястията да се осветят в църквата (повечето австрийци са католици). Освещаването на ястия по време на Великденската работа датира в Австрия от 12-и век. Гозбите и боядисаните яйца се носят в кошници, покрити с ръчно бродирани кърпи.

На трапезата в този ден не трябва да липсват боядисани яйца, сладостен великденски самун, самун и сол, а по този начин също и така наречен " великденска шунка ", която се яде с прясно настърган хрян. За това ядене се сварява пушено, нетлъсто парче свинско месо, което по-късно може да бъде запечено във фурната в тесто. Великденската закуска приключва със сладостен самун, сходен на нашите козунаци. От същото тесто с квас се подготвят и дребни сладки или се изпича сладкиш във формата на плитка. Произходът на тези австрийски козунаци не е прочут сигурно, само че има изказвания, че те са попаднали в австрийската кухня от Словения и Бохемия.

И през днешния ден фамилиите не престават да съблюдават традицията на великденската закуска, тъй като се счита, че тя носи здраве и шанс през цялата година. А великденските зайци, които не са разказани в учебниците по зоология, носят боядисаните яйца. Както яйцето, по този начин и заекът са знаци на плодородието.

Бюро за интернационалните връзки на Община Виена в София

Снимки:  Schönbrunn: © Ostermarkt.co.at / Foto: Michael Grinner

                Freyung: © Koalamedia