In Praise of Tiny Triumphs
Пролетта идва, а с нея полу-досаден, полу-оживяващ мандат за пролетно разчистване – за почистване на пространства както физически, по този начин и психически. Тъй като непрекъснато диря аргументи да се отърва от остарели неща, остарели способи на мислене и съществуване, които са надминали своята полза, ме притегля пролетното разчистване като годишен обред.
Но защото непрекъснато изпитвам досадно възприятие на боязън във връзка с отговорности от всевъзможен размер, намирам концепцията за пролетно разчистване за прекомерно амбициозна и плашеща. В дните, когато рутинни отговорности като вървене до пощата или обособяване на прането се усещат като санкции, планът за вакуумно затваряне на пуловери в устойчиви на молци торби за предпазване наподобява неизпълним.
Приятел ми разказваше за подготовката за ликвидация на двора в квартала два пъти годишно, по какъв начин е почнала да разхвърля бъркотията в очакване на събитието. Почу...
Прочетете целия текст »
