Темата „Пролетта на 1876 г. Враца между бунта и примирението“ бе представена в РИМ Враца
Пролетта на 1876 година Враца сред протеста и примирението “ – това е тематиката на уредника Нели Стоянова, която бе показана на обичайните Зимни четения във Врачанския музей.
Врачани заслужават да чуят тази история -какво се случва през бунтовната пролет на 1876 година във Враца,какво не се случва и за какво.Защо врачани не трябва да се срамят от държанието си по време на април-майските събития 1876 година Това бяха акцентите в представянето на тематиката от Нели Стоянова.
Въпросът за(не)участието на врачани в Априлската епопея 1876 г.винаги е бил незадоволително обективно оценен в историческата литература и напълно субективно подценяван в публичните настройки, сподели Стоянова - организатор в отдел „ История на България XV – XIX век “ на РИМ – Враца.
Ако погледнем картата на земите, обитаеми с българи в съответния миг, и сравним какъв брой от тези територии действително вземат участие във въстанието, ще разберем какъв брой несправедливи са упреците към Врачанския край.
В него и тогава се прави доста сериозна подготовка във връзка с логистиката – пропаганда и агитация измежду популацията, възобновяване на остарели революционни комитети и създаване на нови, образуване на канали за напредване, финансово застраховане и авторитетна поддръжка от страна на по-заможните врачани, добави историкът.
По думите ѝ част от аргументите експлоадирането на въстанието във Врачанско да не се случи са: неналичието на обезпечаване на оръжие против сериозните суми, които врачани събират и дават, неприятната връзка сред бунтовните окръжия, съсредоточаването на огромни османски военни елементи в региона, субективните неточности на избраните за апостоли и т. н.
Зимните четения в РИМ - Враца се организират обичайно и показват разработки на музейните служащи. Тази година тезапочнаха при започване на февруари и ще продължат до началото на м.април.
Врачани заслужават да чуят тази история -какво се случва през бунтовната пролет на 1876 година във Враца,какво не се случва и за какво.Защо врачани не трябва да се срамят от държанието си по време на април-майските събития 1876 година Това бяха акцентите в представянето на тематиката от Нели Стоянова.
Въпросът за(не)участието на врачани в Априлската епопея 1876 г.винаги е бил незадоволително обективно оценен в историческата литература и напълно субективно подценяван в публичните настройки, сподели Стоянова - организатор в отдел „ История на България XV – XIX век “ на РИМ – Враца.
Ако погледнем картата на земите, обитаеми с българи в съответния миг, и сравним какъв брой от тези територии действително вземат участие във въстанието, ще разберем какъв брой несправедливи са упреците към Врачанския край.
В него и тогава се прави доста сериозна подготовка във връзка с логистиката – пропаганда и агитация измежду популацията, възобновяване на остарели революционни комитети и създаване на нови, образуване на канали за напредване, финансово застраховане и авторитетна поддръжка от страна на по-заможните врачани, добави историкът.
По думите ѝ част от аргументите експлоадирането на въстанието във Врачанско да не се случи са: неналичието на обезпечаване на оръжие против сериозните суми, които врачани събират и дават, неприятната връзка сред бунтовните окръжия, съсредоточаването на огромни османски военни елементи в региона, субективните неточности на избраните за апостоли и т. н.
Зимните четения в РИМ - Враца се организират обичайно и показват разработки на музейните служащи. Тази година тезапочнаха при започване на февруари и ще продължат до началото на м.април.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ