Пролетта е време за пробуждане и ново начало, но в

Пролетта е време за събуждане и ново начало, само че в дълбоката памет на българските национални вярвания има един ден, който е карал предците ни да затаят мирис от боязън. На двадесет и втори май Православната черква уважава свети страдалец Василиск. В националния календар обаче този ден носи името Летен свети Никола или Янино пиле и е апетитен като един от най-черните, рискови и непредвидими дни в годината. Причината за това не е в църковния празник, а в античен фолклорен мит, който свързва тази дата с раждането на най-страховитото създание в нашенската митология – Змея.

Според старите поверия на този ден се крие тайната на мистичното творение Василиск, което в българските приказки се трансформира в хвъркат дракон с петелова глава и змийска опашка. Старите хора са вярвали, че в случай че черен петел снесе малко и деформирано яйце без жълтък, то носи проклинание. Магьосниците и бродниците са издирвали тъкмо тези яйца, с цел да ги мъртят под мишницата си в продължение на четиридесет дни, започвайки от двадесет и втори май. Излюпеното страшилище имало толкоз токсичен взор, че било способно да изсуши реколтата, да погуби добитъка и да донесе тежки заболявания на хората.

Освен с мита за змея, денят се е считал за сериозен поради капризите на природата. В националните показа свети Василиск е стопанин на летните стихии, светкавиците и ледените облаци. Вярвало се е, че в случай че светецът бъде ядосан от човешка смелост, той ще изпрати опустошителна градушка, която за броени минути да изпепели труда на земеделците и да остави селата без прехранване. Затова денят е бил белязан от безспорен отвод от всевъзможен труд и строго съблюдаване на забрани.

За да се предпазят от гнева на небесата и злите сили, хората в предишното са спазвали извънредно тежки табута. На двадесет и втори май е било безусловно неразрешено да се работи на полето или в градината. Стара сентенция е предупреждавала, че всеки, който забие мотика в земята на този ден, няма да види самун през годината. Жените не са докосвали игла, вретено или стан, тъй като са вярвали, че всяко ръгване ще притегли змийско ухажване или захапване през лятото. Мъжете не са хващали секира или чук, с цел да не провокират гръмотевица над покрива си.

В този ден най-голямо внимание се е обръщало на курниците. Домакините са проверявали подробно полозите и в случай че откриели прекомерно малко или необичайно яйце, незабавно са го хвърляли в течаща река, с цел да може водата да отмие проклятието и от него да не се роди нищо зло. Днес тези вярвания са останали единствено в страниците на митологията ни, само че те ни припомнят за времената, в които хората са живели в цялостен синхрон с природата и са спирали целия си забързан свят пред лицето на тайните и страхопочитанието.