Windows on the world
Пролетта е публично тук. Дните стават все по-дълги и по-слънчеви и откривам, че се приближавам до огромния прозорец в моята столова в разнообразни моменти от деня за писане, единствено с цел да видя какво се случва в света на моята улица. Точно против мен има малко на ден учебно заведение и от време на време виждам малко селце с деца да се промъкват през необятните входни порти. Живея единствено един етаж над равнището на улицата, тъй че съм наясно с всеки, който се взира нагоре и ме поглежда обратно.
Едно от първите неща, които върша заран, е да мина през жилището си и да дръпна щорите във всяка стая. Да пусне светлината, да, само че и в алегоричен смисъл да пусне света назад след пашкула на нощта. Имам по-възрастен родственик, който не може да понася щорите да са отворени в предната стая на къщата й поради минувачите, които биха могли да погледнат, тъй че естествената светлина би трябвало да идва от другата страна на къщата.
Прозорците са толкоз показателни, както в дословен, по този начин и в метафоричен смисъл, и постоянно съ...
Прочетете целия текст »
