Пролетната умора отдавна не се смята за измислица на популярната

Пролетната отмалялост от дълго време не се счита за небивалица на известната логика на психиката – тя е действително положение, което визира доста хора сред края на март и средата на май.

Много хора виждат, че през седмиците към промяната на астрономическото време се усещат по-уморени, сънливи, с намален тонус, липса на сила и даже с налични депресивни признаци.

Повечето от нас се радват на по-дългите дни и цъфналите дървета, само че за други този временен интервал е провокационен.

Ако сте от тях, е добре да знаете, че съществуват разлики сред така наречен „ естествена “ пролетна отмалялост и сезонното афективно разстройство – форма на меланхолия, приета в диагностичния справочник DSM-5.

Пролетната отмалялост е преходно положение, което нормално се повлиява добре от повече грижа за себе си, до момента в който сезонната меланхолия е клинично разстройство с по-силно изразени признаци, при което се предлага консултация със експерт.

Тук ще се спрем на класическата пролетна отмалялост. Освен чувство за изнемощялост и намалено въодушевление, тя може да се прояви и с необикновени промени в апетита, горест, нервност и бодърствуване. Ако към нея се прибавят и честите алергии, които избуяват съвсем като игликите в първите по-топли месеци от годината, картината става съвсем трагична.

Първото, което би трябвало да създадем, в случай че усетим, че промяната на времето ни въздейства отрицателно, е да се фокусираме върху грижата за себе си – да се храним по-балансирано, да се движим, да си осигурим отмора и първокласен сън.

Пролетната отмалялост не е зложелател, който идва, с цел да ни навреди, а сигнал от тялото и мозъка, че е време да се обърнем във вътрешността и да си дадем време за възобновяване.

Да, не е елементарно. В света на безконечните задължения и несъразмерната претовареност сънят и почивката постоянно остават на назад във времето, само че пролетната отмалялост е един превъзходен мотив да си дадем сметка, че няма задача, която да не може да изчака, когато организмът ни крещи, че има потребност от възобновяване и релакс.

Със сигурност сте попадали на песента на Дичо „ Всички мотиви да се наспиш “ – тя е част от едноименната на ИКЕА. Не е изненада, че видеото стана вайръл, защото тематиката за проблемите със съня изпъкна в огромното изследване на ИКЕА.

Специалистите, провели изследването, извеждат показател за качество на съня, основан на пет съществени фактора. Данните демонстрират, че българите действително спят приблизително 6 часа и 47 минути, само че биха желали да спят 8 часа и 12 минути всяка нощ – това разминаване от 1 час и 25 минути ясно демонстрира какъв брой надълбоко е вкоренена потребността от повече сън и по-добро качество на почивка​.

Според проучването спането е една от обичаните действия на съвсем всеки, защото 70% от хората считат съня за едно от най-големите удоволствия в живота. Най-силно това мнение споделят младежите сред 18 и 24 година, при които този дял нараства до 74%.

Над половината (58%) от всички интервюирани избират да останат у дома и да спят, вместо да излизат и да се социализират. Студентите, родителите и работещите нощни смени са по-склонни да възприемат съня като наслада спрямо останалите групи.

57% от хората в България споделят, че първото нещо, което вършат, когато се разсънят, е да пият кафе (в съпоставяне със приблизително 24% в международен мащаб).

Експертите акцентират, че склонността ни да одобряваме съня като загуба на време има съществени отрицателни последствия. Сънят играе основна роля в това по какъв начин се оправяме с работата си. Поддържането на добър баланс сред професионалния и персоналния живот способства за по-добър сън, а недоспиването води до по-ниска работливост и се отразява неподходящо на стопанската система.

Да не приказваме за психическата щета от незадоволителния или фалшив сън, която е позната на всички, които страдат от бодърствуване или просто са открили биоритъм, който приоритизира високата интензивност и продуктивност за сметка на положителното наспиване.

Проучването на ИКЕА за съня демонстрира, че най-честите бариери пред положителния сън са стресът, финансовите усложнения и несъответствуващите условия за сън – в това число остарели матраци и възглавници, звук от съседи и даже липса на климатизация.

Напомняме ви, че през март, дружно с ИКЕА, организирахме първия в България, по време на който говорихме с редица специалисти по въпросите на съня за това по какъв начин от националните поговорки в жанр „ От сън мемоари няма “ сме стигнали до редовно недоспиване и съответното влошено качество на живот.

– нощният другар на положителния сън