Пролет Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана

Пролет

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната ризница на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И усещам по какъв начин огън на кръгове прикрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен обсег
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прахуляк?

Дали ме допират по светлото чело
смутените устни на смело момче?
А може би просто задъхана наслада
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

В дланите ми каца слънцето алено –
добро и ярко, като гълъб червен,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в момент разпален.

Да съм слънчево момиче

Аз желая слънце цялостен живот да имам
и дланите ми постоянно да парят;
да нося мирис на слънце негасимо
и буйно да пламтя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да споделят " Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича. "

Аз желая, щом издъхна изтощена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а ярко като мойта кръв алена
да блесне над земи и над градини.

Да литне сред хората щастливи,
за себе си и мен да им споделя
и аз ще бъда жива, постоянно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Есенна вечер

Сред настръхнали дървета
с крачка мудна и предвзета
се разхожда сънен вятър
със корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.

А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.

И въпреки че тази есен
охлади положителната ария
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.

Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и ярък е като непорочност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.

Аз желая с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя тил да натоваря.

Аз желая огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от неотстъпчивост вкусните,
под зъбите си да слага.

Аз желая да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.