Пролет е. Природата се събужда за нов живот. Във въздуха

Пролет е. Природата се разсънва за нов живот. Във въздуха се носи свежият мирис на цветя и треви. В короните на дърветата пеят птички. Някои от тях доверчиво идват при нас хората. Може би да ни покажат, че животът не е толкоз рисков и е даден да се живее. Да се живее в този момент, тъй като на следващия ден може да е късно. Утре може някое отроче на „ верните “ хора да е яхнало мощна служебна кола откакто порядъчно се е почерпило с обичаните си субстанции. И знаете ли – то може да изпревари всеки вирус на планетата, в чийто пъклени проекти е включено Вашето заразяване. Днес направих изключение и пробвах да погледам постоянните утринни сводки за инфектирани, заболели, излекувани и умряли от една единствена болест. Сякаш други заболявания няма. Сякаш хората не умират даже и без заболявания, по разнообразни нелепи способи. Сякаш цялата медицина се свежда до борбата с един вирус. И по този начин още веднъж видях това, което ме отврати преди няколко седмици и ме отхвърли да виждам стратегиите, по които се излъчва. Видях надменност, надменност и „ истината “ от последна инстанция. Един военачалник изрази презрението си към „ диванната “ войска. Но белким не осъзнава, че тъкмо той сътвори тази войска? Мнозина извършиха неговата генералска заповед: „ Останете си у дома! “. Ами много хора си останаха у дома и безропотно се вляха в редовете на „ диванната “ войска. Защото в съвсем всяка къща има диван. Има и тв приемник, от който да се поемат заповедите на "главнокомандващия " и съпътстващите ги внушения за апокалипсис. Напоследък е съвременно всеки да се отхвърля от нещо. Един се отхвърля от сина си във вестник „ 24 часа “. Ама да знае – дори и посредством Държавен вестник не може да се откаже от детето, което е основал и от това, в което то се е трансформирало под неговите грижи, образование и ярък образец. Друг основава „ диванна “ войска, а след това роптае от съществуването ѝ. Ами всяко деяние си има последствия и цена, с която се заплаща. Затова първо се мисли какви ще са последствията и можеш ли да платиш цената и чак след това се работи. Иначе разбираш цената в придвижване и почваш да протестираш, че не ти харесва. И за сведение на пълководеца на „ диванната “ войска – той в действителност взе участие във война. Ама не е тая, в която си мисли. От 13-ти март насам всички сме участници в една война – Войната на таралежите. Има доста таралежи по диваните. Бъдете деликатен, Генерале. Преди да сядате, избирайте дивани с новородени таралежи, тъй като те се раждат без бодли. Възрастните бодат. Понякога мощно. И помнете - тези, които отпратихте на диваните заплащат заплатите, облеклата, маските, шлемовете и цялото ви друго „ въоръжение “. А в този момент дремят по диваните и не получават приходи. Няма приход – няма налог. До по кое време мислите, че ще стигнат парите за войната, която водите? До по кое време мислите, че ще има възрастни пенсионери с положителни сърца, които да подаряват пари за Вашите борби? Достойно ли Ви се коства приемането на такива дарения? Нима тези хора не са дали задоволително през годините на страната? До по кое време здравните управляващи ще зоват хората да подаряват пари с къси известия? Та белким не си плащаме налозите и здравните осигуровки? И какво от това? Сега се оказва, че здравната система ще прегрее, ще се изчерпа и с цел да не мрем по улиците – най-добре да останем у дома. Е тогава за какво въобще ги вършим тези разноски? Къде са отишли средствата, които от години генерации българи внасят за здраве? Защо в този момент желаете взаимност с sms-и? Къде е Вашата взаимност към хората, които всеки месец години наред късат от не доста огромните си приходи, заплащат си налозите и осигуровките, с цел да устоят и вас, наред с други системи, които в миг на рецесия отхвърлиха да се грижат за елементарния човек? Не. Няма да даря и стотинка на някой, който не ми дава явен отговор къде потъват парите от нашите налози и осигуровки.
И, Генерале – пазете се освен от таралежите и вирусите. Внимавайте, тъй като различен военачалник насочи жизнен привет към същата „ диванна “ войска с македонска разновидност на италианска партизанска ария. Дали всички схванаха еднопосочно този привет напълно не знам. Едни откровено се зарадваха, завъртяха кръшни снаги към диваните и запляскаха в такт с музиката. Други обаче се чудят дали това не беше апел за възобновление на партизанското придвижване. Трети още не могат да оценят еднопосочно песничката.
А пролетта е тук и аз избирам нея. Нейната ария значи доста повече от Вашите статистики и от творчеството на „ братския “ македонски народ.

Мнението е оповестено в персоналния профил на юрист Боряна Тончева