Съдия Мирослава Тодорова: Прокурорската власт има силен потенциал да бъде репресивна
Прокурорската власт има мощен капацитет да бъде репресивна, по тази причина би трябвало да бъде позволен публичен надзор върху нея. Народно събрание избираше за за членове на Прокурорската гилдия и Висшия правосъден съвет хора, които не престават да бъдат настоящи прокурори, които не престават да зависят от основния прокурор. Това би трябвало да се промени.
Това сподели Мирослава Тодорова, арбитър от Софийски градски съд, Съюз на съдиите в България, в ефира на „ Офанзива с Любо Огнянов " по NOVA NEWS.
Бавно и трудно политическата класа разрешава еманципирането независимостта на съда. Това не е привилегия на съдиите, а ефикасната отбрана на жителите за главните права, което е значимо за гражданското общество и политическата система. Сега жителите са извънредно безпомощни пред страната и част от тези процеси са свързани с криминализирането на някои държавни институции, добави още арбитър Тодоров.а
Неизбежно е да се раздели ръководството на съдиите от това на прокурорите, съобщи тя. Администрирането на съда няма по какъв начин да бъде идентично с това на прокурора, съдиите би трябвало да са сложени в такава среда, че политическите сили няма да могат да се домогват до решението на делото, бе безапелационна Тодорова.
Когато Пленумът, който е парламентарен орган, съществува, когато се подхващат дейности за това да бъдат трансферирани негови функционалности към други органи, следва да се види дали това не е нарушение на салдото в разделянето на управляващите, сподели тя. Тъй като, обаче, всички функционалности се резервират в границите на правосъдната власт при същото непокътнато присъединяване на политическите управляващи, при конституиране на обособените органи, не мисля че това е огромен проблем, уточни съдията. Трябва да се вземат поради и констатациите на Венецианската комисия, която прави оценка като позитивна смяна цялостното разделяне сред съдии и прокурори, само че позволява да има взаимоотношение сред тях, тъй че евентуално ще се върви в тази посока, добави тя.
За избора на основен прокурор може да вземат участие съдиите, счита Тодорова.
Статутът на ръководителите на съдилищата е друг от този на основния прокурор, те не са началници на съдиите, за разлика от основния прокурор, уточни съдията. Председателите на двете съдилища би трябвало да бъдат избирани без присъединяване на прокурорите, съобщи съдията. По нейни думи всяко решение, което разграничава основният прокурор от ръководителите на двете Върховни съдилища е вярно. И за двата съвета би трябвало да се избират хора, които са потвърдили своята политическа индиферентност, добави специалистът.
Надзорът за правда се прилагаше като общ контрол, прокуратурата дублира всички контролни пълномощия, в това число на организации от изпълнителната власт, счита тя.
По нейни думи Надзорът за правда над основния прокурор би трябвало да бъде фокусиран върху наказателното произвеждане, в досъдебното произвеждане, тъй като по-късно съдъте този, който взема решение вярното приложение на закона. Също по този начин да може да апелира административни актове, добави съдията.
Последвайте канала на
Това сподели Мирослава Тодорова, арбитър от Софийски градски съд, Съюз на съдиите в България, в ефира на „ Офанзива с Любо Огнянов " по NOVA NEWS.
Бавно и трудно политическата класа разрешава еманципирането независимостта на съда. Това не е привилегия на съдиите, а ефикасната отбрана на жителите за главните права, което е значимо за гражданското общество и политическата система. Сега жителите са извънредно безпомощни пред страната и част от тези процеси са свързани с криминализирането на някои държавни институции, добави още арбитър Тодоров.а
Неизбежно е да се раздели ръководството на съдиите от това на прокурорите, съобщи тя. Администрирането на съда няма по какъв начин да бъде идентично с това на прокурора, съдиите би трябвало да са сложени в такава среда, че политическите сили няма да могат да се домогват до решението на делото, бе безапелационна Тодорова.
Когато Пленумът, който е парламентарен орган, съществува, когато се подхващат дейности за това да бъдат трансферирани негови функционалности към други органи, следва да се види дали това не е нарушение на салдото в разделянето на управляващите, сподели тя. Тъй като, обаче, всички функционалности се резервират в границите на правосъдната власт при същото непокътнато присъединяване на политическите управляващи, при конституиране на обособените органи, не мисля че това е огромен проблем, уточни съдията. Трябва да се вземат поради и констатациите на Венецианската комисия, която прави оценка като позитивна смяна цялостното разделяне сред съдии и прокурори, само че позволява да има взаимоотношение сред тях, тъй че евентуално ще се върви в тази посока, добави тя.
За избора на основен прокурор може да вземат участие съдиите, счита Тодорова.
Статутът на ръководителите на съдилищата е друг от този на основния прокурор, те не са началници на съдиите, за разлика от основния прокурор, уточни съдията. Председателите на двете съдилища би трябвало да бъдат избирани без присъединяване на прокурорите, съобщи съдията. По нейни думи всяко решение, което разграничава основният прокурор от ръководителите на двете Върховни съдилища е вярно. И за двата съвета би трябвало да се избират хора, които са потвърдили своята политическа индиферентност, добави специалистът.
Надзорът за правда се прилагаше като общ контрол, прокуратурата дублира всички контролни пълномощия, в това число на организации от изпълнителната власт, счита тя.
По нейни думи Надзорът за правда над основния прокурор би трябвало да бъде фокусиран върху наказателното произвеждане, в досъдебното произвеждане, тъй като по-късно съдъте този, който взема решение вярното приложение на закона. Също по този начин да може да апелира административни актове, добави съдията.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ