Престъпленията на главния прокурор ще се разследват от МВР
Прокурорите ще са длъжни да дават на публицистите отводите да образуват каузи, планува план на Демократична България за промени в Наказателно-процесуален кодекс
Разследващи органи по делата за закононарушения, осъществени от основния прокурор, са от състава на Министерство на вътрешните работи и на Агенция " Митници ". Това е записано в плана за промени в Наказателно-процесуален кодекс, внесен от " Демократична България " в първия ден от работата на 48-ото Народно заседание. Промените са фокусирани главно върху специфичната уредба за следствие на основния прокурор. По плана като правосъден министър в кабинета " Петков " работи Надежда Йорданова, която в този момент като народен представител се е подписала под него. Изобщо не е ясно обаче дали подобен план би събрал болшинство в Народното събрание. В 47-ото Народно събрание ГЕРБ и Движение за права и свободи гневно бранеха статуквото в прокуратурата, няма индикации, че нещо от това се е трансформирало в този парламент, отбелязва вестник.
Промените на Демократична България плануват, че при съществуване на легален мотив за следствие против основния прокурор се уведомява Наказателната гилдия на Върховния касационен съд. Преписката се разпределя на инцидентен принцип всред съдиите с висш сан. Съдията, на който се падне преписката, се назначава за прокурор от Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет. Съдията може да е прокурор в продължение на 2 години. Ако следствието против основния прокурор не завърши в този период, се избира нов арбитър. Ако се открият данни за дисциплинарно произвеждане против основния прокурор, магистратът, който го проверява, праща информацията на министъра на правораздаването.
Делата против основния прокурор се преглеждат на първа инстанция от Софийския градски съд, гласи още планът.
Всички тези правила важат и когато се проверява зам.-главен прокурор.
В плана има и друго основно предложение - публицистите да имат право на достъп до прокурорските постановления за отвод да се образува следствие, а също и тези за прекъсване и преустановяване на производството. Сега всекидневно тази информация остава в загадка и прокуратурата рядко оповестява с какви претекстове е отказала да проверява някакво действие, или пък за какво е спряла към този момент формирано следствие. Прокурорът ще би трябвало да се произнесе по молбата за гласност на акта си в границите на 7 дни. Той ще може да откаже единствено в случай че има класифицирана информация, или се визира трето лице, което категорично не е според информацията да бъде предоставена. Ако обаче публичният интерес надвива, несъгласието на третото лице няма да има значение. В случай, че прокурорът откаже да даде постановленията си, журналистът ще имат право да апелират пред съда.
Едновременно
Междувременно служебният правосъден министър Крум Зарков заяви, че през вчерашния ден Венецианската комисия е разискала два законопроекта - за основаването на механизъм за следствие на основния прокурор и опцията за правосъден надзор върху отводите на прокуратурата да образува досъдебно произвеждане. А вторият - ролята на Инспектората към Висш съдебен съвет при определянето и спазването на етични стандарти в държанието на съдии и прокурори.
" И двата законопроекта са част от уговорките на България по Плана за резистентност и развиване - като този за основния прокурор идва и в отговор на неоправдателно решение, постановено против България от Европейския съд по правата на индивида в далечната към този момент 2009 ", написа Зарков във Facebook, очевидно визирайки делото " Колеви против България ". Зарков изяснява, че следва министерството да разгласява плана за публично разискване. Но и че същият план е импортиран " в Народното събрание от " Демократична България " - по този начин както от " Продължаваме промяната " побързаха да внесат техен антикорупционен закон, от " Възраждане " - техни промени в Закона за правосъдната власт, а от ГЕРБ - промени в Наказателния кодекс и т.н. ".
" Ние от Министерството на правораздаването ще представим своите решения и мнения по всички оферти - тъй че да предпазим от риска бързането да се отрази на качеството на законодателната активност. Вярвам, че е допустимо всички да работим по едно и също време срочно и рационално. Ние най-малко по този начин ще действаме ", написа още министърът.
Промени и в други закони
С преходните и заключителните разпореждания на препоръчаните от Демократична България промени в Наказателно-процесуален кодекс ще се ревизират и други закони. Като да вземем за пример в Закона за правосъдната власт ще се запише, че за членове на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет Народното събрание няма да може да избира прокурори.
Главният прокурор и ръководителите на двете висши съдилища към този момент ще се избират с 13, а не със 17 гласа гласа " за " от 25-членния съвет, като за избора на шефовете на съдилищата ще би трябвало болшинство от членовете на съвета, определени директно от съдиите, т.е. прокурорите няма да може да вземат решение за тях.
Всяка година основният прокурор ще внася в Народното събрание отчет за работата по корупционните закононарушения, който ще би трябвало да включва информация и разбор за придвижването на следствията.
В Закона за отговорността на страната се регламентира опция за търсене на обезщетение, когато прокурорът е разгласил данни от следствие и по този начин е погазил презумпцията за непорочност.
Разследващи органи по делата за закононарушения, осъществени от основния прокурор, са от състава на Министерство на вътрешните работи и на Агенция " Митници ". Това е записано в плана за промени в Наказателно-процесуален кодекс, внесен от " Демократична България " в първия ден от работата на 48-ото Народно заседание. Промените са фокусирани главно върху специфичната уредба за следствие на основния прокурор. По плана като правосъден министър в кабинета " Петков " работи Надежда Йорданова, която в този момент като народен представител се е подписала под него. Изобщо не е ясно обаче дали подобен план би събрал болшинство в Народното събрание. В 47-ото Народно събрание ГЕРБ и Движение за права и свободи гневно бранеха статуквото в прокуратурата, няма индикации, че нещо от това се е трансформирало в този парламент, отбелязва вестник.
Промените на Демократична България плануват, че при съществуване на легален мотив за следствие против основния прокурор се уведомява Наказателната гилдия на Върховния касационен съд. Преписката се разпределя на инцидентен принцип всред съдиите с висш сан. Съдията, на който се падне преписката, се назначава за прокурор от Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет. Съдията може да е прокурор в продължение на 2 години. Ако следствието против основния прокурор не завърши в този период, се избира нов арбитър. Ако се открият данни за дисциплинарно произвеждане против основния прокурор, магистратът, който го проверява, праща информацията на министъра на правораздаването.
Делата против основния прокурор се преглеждат на първа инстанция от Софийския градски съд, гласи още планът.
Всички тези правила важат и когато се проверява зам.-главен прокурор.
В плана има и друго основно предложение - публицистите да имат право на достъп до прокурорските постановления за отвод да се образува следствие, а също и тези за прекъсване и преустановяване на производството. Сега всекидневно тази информация остава в загадка и прокуратурата рядко оповестява с какви претекстове е отказала да проверява някакво действие, или пък за какво е спряла към този момент формирано следствие. Прокурорът ще би трябвало да се произнесе по молбата за гласност на акта си в границите на 7 дни. Той ще може да откаже единствено в случай че има класифицирана информация, или се визира трето лице, което категорично не е според информацията да бъде предоставена. Ако обаче публичният интерес надвива, несъгласието на третото лице няма да има значение. В случай, че прокурорът откаже да даде постановленията си, журналистът ще имат право да апелират пред съда.
Едновременно
Междувременно служебният правосъден министър Крум Зарков заяви, че през вчерашния ден Венецианската комисия е разискала два законопроекта - за основаването на механизъм за следствие на основния прокурор и опцията за правосъден надзор върху отводите на прокуратурата да образува досъдебно произвеждане. А вторият - ролята на Инспектората към Висш съдебен съвет при определянето и спазването на етични стандарти в държанието на съдии и прокурори.
" И двата законопроекта са част от уговорките на България по Плана за резистентност и развиване - като този за основния прокурор идва и в отговор на неоправдателно решение, постановено против България от Европейския съд по правата на индивида в далечната към този момент 2009 ", написа Зарков във Facebook, очевидно визирайки делото " Колеви против България ". Зарков изяснява, че следва министерството да разгласява плана за публично разискване. Но и че същият план е импортиран " в Народното събрание от " Демократична България " - по този начин както от " Продължаваме промяната " побързаха да внесат техен антикорупционен закон, от " Възраждане " - техни промени в Закона за правосъдната власт, а от ГЕРБ - промени в Наказателния кодекс и т.н. ".
" Ние от Министерството на правораздаването ще представим своите решения и мнения по всички оферти - тъй че да предпазим от риска бързането да се отрази на качеството на законодателната активност. Вярвам, че е допустимо всички да работим по едно и също време срочно и рационално. Ние най-малко по този начин ще действаме ", написа още министърът.
Промени и в други закони
С преходните и заключителните разпореждания на препоръчаните от Демократична България промени в Наказателно-процесуален кодекс ще се ревизират и други закони. Като да вземем за пример в Закона за правосъдната власт ще се запише, че за членове на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет Народното събрание няма да може да избира прокурори.
Главният прокурор и ръководителите на двете висши съдилища към този момент ще се избират с 13, а не със 17 гласа гласа " за " от 25-членния съвет, като за избора на шефовете на съдилищата ще би трябвало болшинство от членовете на съвета, определени директно от съдиите, т.е. прокурорите няма да може да вземат решение за тях.
Всяка година основният прокурор ще внася в Народното събрание отчет за работата по корупционните закононарушения, който ще би трябвало да включва информация и разбор за придвижването на следствията.
В Закона за отговорността на страната се регламентира опция за търсене на обезщетение, когато прокурорът е разгласил данни от следствие и по този начин е погазил презумпцията за непорочност.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ