Прокурор Иван Гешев има гъвкав подход по сигналите, пристигали по

...
Прокурор Иван Гешев има гъвкав подход по сигналите, пристигали по
Коментари Харесай

Сигналите са ни скъпи

Прокурор Иван Гешев има еластичен метод по сигналите, дошли по делото " КТБ "

© Надежда Чипева Още по тематиката
Топ 5 от " Капитал ": Темите, които можете да прочетете единствено тук

Къде се вижда Делян Пеевски в делото за КТБ, GDPR в България като бухалка против неуместни публицисти, до каква степен е София по пътя към еврото и още
9 юни 2018
" Директива за птиците за какво не го търсиш? "

Прокуратурата не е забелязала над 100 мейла, лист с компании и вътрешни информации за стотици милиони, свързани с Делян Пеевски
8 юни 2018
Парите за Бареков първо идваха в пликове, а след това в чувал

Въпреки множеството доказателства, че е получавал пари от КТБ, прокуратурата отхвърля да проверява евродепутата
1 юни 2018
Офшорните владения на Цветан Василев

Банкерът е бил краен притежател на десетки компании, а посредством тях и на доста от огромните и недекларирани като свързани кредитополучатели на КТБ
25 май 2018
Банка на ръчно ръководство

Стотици ръчно писани резолюции от Цветан Василев демонстрират, че в КТБ всички са били наясно кой управлява главните кредитополучатели
18 май 2018 Преди седмица един от най-уважаваните генерални юристи в Съда на Европейския съюз - Джулиан Кокот, излезе със мнение по едно основно българско дело. Накратко - без значение от българският закон съгласно европейското право Фондът за гарантиране на влоговете е трябвало да стартира да изплаща обезпечените депозити до 20 дни откакто се откри, че не са налични, а не както стана с КТБ - пет месеца след затварянето й. И в случай че този период не бъде спазен, съответният орган дължи обезщетение за вредите, породени за нарушаване на правото на Европейски Съюз

Становището на генералния юрист не ангажира съда, само че в доста огромна част от случаите се споделя изцяло в крайното решение. И в случай че това се случи, то ще разреши на всички близо четвърт милион депозанти в КТБ да заведат каузи против страната за породените вреди.

Властите няма по какъв начин да са сюрпризирани от едно бъдещо решение. Четири години преди тези събития на електронната поща на основния прокурор идва сигнал от инвеститор в затворената няколко месеца по-рано КТБ. Към него той ползва писмо от ръководителя на Главна дирекция " Вътрешен пазар и услуги " към Европейска комисия, от което излиза наяве, че комисията прави задълбочено следствие за какво българските управляващи не са спазили задължението си да стартират изплащането на депозитите. Сигналоподателят желае от основния прокурор да ревизира дали зад отхвърли на институциите да спазят отговорностите си, последващи от европейското право, не стои закононарушение. Такава инспекция няма. Незнайно за какво сигналът и писмото от Европейска комисия са изпратени за присъединение към... следствието против Цветан Василев за източването на банката. Където се намират и до ден сегашен.

Може би, в случай че писмото не беше забатачено по делото, а изпратено по подготвеност (както държавното обвиняване действа в други случаи) на Фонда за гарантиране на влоговете или министъра на финансите, през днешния ден България нямаше да е застрашена от каузи за милиони. Сюжетът с това покрито писмо е знаменателен за това по какъв начин мегаразследването КТБ е употребявано като склад за неуместни сигнали, а в това време от материалите, които прокуратурата е внесла в съда, излиза наяве, че траялото три години следствие е било непрекъснато моделирано с анонимни писма.

Как да превърнеш обвинен в очевидец

Както стана ясно в първия текст от поредицата на " Капитал " за " Делото КТБ " досъдебното произвеждане по проблема е формирано от Софийска градска прокуратура по неизвестен сигнал, което е безусловно нарушаване на разпоредбите на наказателния развой. Впоследствие това се трансформира в рутинна процедура, която повече би отивала на тоталитарните служби за сигурност, в сравнение с правоохранителна институция.

През юни 2015 година, една година след началото на следствието за КТБ, основният прокурор Сотир Цацаров получава плик. На него ръкописно е записано " ЛИЧНО ", а като адресант " адв. К.Симеонов ". Пред " Капитал " Константин Симеонов, който пази Цветан Василев, изрично отхвърли той да е изпращал сходен плик: " Очевидно някой се опита тогава да направи конспирация сред мен и клиента ми. "

Нещо повече - пликът има пощенска марка, само че не и клеймо. Входящият номер от регистратурата на основния прокурор е комплициран върху плика, т.е. той е занесен на ръка в Съдебната палата. Практиката в регистратурата на прокуратурата е да " снема " идентичност на всеки, който внася документ и да записва категорично на документа кой го е донесъл, ако е друг от подателя. Тази процедура в този случай не е спазена, т.е. подателят остава неизвестен.

В плика има документ, озаглавен " декларация-разписка ", подписана от изп. шеф на КТБ Орлин Русев. В нея той написа, че сред 12 и 23 май 2015 година е получил на разнообразни дати към 13.3 млн. евро " за които заявява, че са употребявани по предопределение според разпорежданията на господин Василев ".

Главният прокурор изпраща незабавно анонимното писмо на наблюдаващия следствието КТБ прокурор Иван Гешев, а на идващия ден следователят Мая Ковачева разпорежда на Националния институт по криминалистика да изготви почеркова експертиза, която открива, че подписът под документа фактически е на Орлин Русев.

Разпитан като обвинен, Орлин Русев отхвърля да дава пояснения за този документ. Половин година по-късно обвиняванията против него са свалени при неразбираеми условия и той става прокурорски очевидец. В деня, в който следствието против него е прекъснато, Русев е разпитан към този момент като очевидец. Този път никой не се сеща да го пита за тази квитанция, която през днешния ден е част от доказателствата по делото, макар че е приобщена в безусловно нарушаване на процесуалните правила.

По същия метод по делото има материали, които са изпратени със сигнал, който е сякаш подписан от различен представител на мениджмънта на банката - Александър Панталеев - нещо, което той отхвърля.

Будната гражданска съвест

През юли 2014 година един от най-видните депозанти в КТБ - Вежди Рашидов, написа ръкописен сигнал до основния прокурор Сотир Цацаров, в който му изяснява, че е получил в пощенската си кутия анонимно писмо, " излагащо обстоятелства по отношение на банка КТБ ". Въпросният сигнал съдържа изказвания за дейностите в последните дни преди затварянето на банката, избрани като " обеден грабеж, осъществен единствено за 27 дни в Корпоративна комерсиална банка от нейния мажоритарен притежател Цв. В и обвързваните с него лица ". Рашидов е разпитан като очевидец, с цел да изясни: " нямам друга публична информация, имам мои персонални разсъждения, които не касаят следствието ".

Към прокуратурата се обръща и притежателят на уеб страницата ПИК Недялко Недялков, който за разлика от Вежди Рашидов е съумял навреме да избави спестяванията си. Той се оплаква, че уеб сайтът noresharski.com e разгласил лист с VIP клиентите на КТБ. Според него обявата нарушава банковата загадка. " Действията на тези лица при всички случаи са осъществени в нарушаване на закона, само че е доста евентуално и да бъдат преценени като закононарушение от общ темперамент ", какво се е случило с тази молба не е ясно, тъй като върху нея градският прокурор Христо Динев поставя резолюция тя да се приложи към делото КТБ. Недялко Недялков е един от огромните депозанти в ПИБ и съумява да изтегли огромната част от парите си малко преди затварянето на банката. А макар възмущението на издателя по същото време уеб сайтът му публикуваше дописки със заглавия като " Разкритие в ПИК! Ето ги звездите с милиони в КТБ - вижте кой с какъв брой гори. "

По делото има сигнали от основните редактори на " Труд " и " Телеграф ", които насочват вниманието на прокуратурата към публикации в изданията. Става дума за анонимни изявления по разнообразни сюжети като " вторичното плячкосване " (т.е. Битката за контрола над огромните активи, следени от Василев - " Петрол ", БТК и т.н.) или лични офанзиви, като да вземем за пример против издателя на " Фрог нюз " Огнян Стефанов или блогъра Мирослав Иванов, които са известни с сериозните си изявления към дейностите на прокуратурата по проблема и постоянно обрисувани от медиите на Делян Пеевски като рупори на тезите на Василев, който в техните следствия всекидневно се подвизава като " мустакатия аферист " или " Българския Мадоф ".

Показанията като гаранция за цялост

По делото има още и сигнали от очевидците на прокуратурата Бисер Лазов и Албена Анд еева, в които те тогава в качеството си на шефове на сдружения по веригата на собствеността на " Дунарит " изричат терзание, че Василев се пробва да ги смени и да овладее сдружението, което би ощетило масата на несъстоятелността. Не толкоз внимание обаче е обърнато на друга категория от сигнали, подадени против Бисер Лазов, който до затварянето на КТБ е дясна ръка на Цветан Василев, отговарял е за построяването на структурите от компании кредитополучатели, а от документите и признанията му проличава, че е получавал съвсем всекидневно разпоредби от банкера и, в случай че в действителност е имало незаконна група, е бил значимо звено в нея.

През март 2015 година Недко Маринов - охранител и номинален изпълнителен шеф на обвързваното с Цветан Василев сдружение " Вивес ", подава сигнал, в който твърди, че са присвоили големи суми от сдруженията " Вивес и " Финансово консултиране ". Три месеца след подаването на сигнала, вместо да се ревизират събитията, от прокуратурата отделят материали в ново следствие, защото одобряват, че Недко Маринов е набедил Бисер Лазов. Какво се случва с това следствие от прокуратурата не дадоха отговор, само че като нищо, то да се е обърнало към сигналоподателя и той да е станал обвинен.

В идващия брой: Кой е получавал пари на ръка от КТБ
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР