Делото „Алабин“ за сградата убиец: Съдът увеличи на 60 000 лв. обезщетението на почернената майка
Прокуратурата би трябвало да заплати 60 000 лева, а не 15 000 лева обезщетение за забавено правораздаване по делото " Алабин ". Това реши на втора инстанция Софийският апелативен съд и усили избраното от градския съд обезщетение на Александрина Ченишева - майка на една от младите дами , които починаха под срутената постройка на ул. " Алабин " в София на 19 септември 2006 година
26-годишната Деница Ченишева беше в кола дружно с 24-годишната Петрина Христова , която също почина, премазана от отломките.
На прокуратурата ѝ лиши 10 години , с цел да внесе обвинителен акт в съда. Делото на два пъти беше прекратявано, а най-после всички подсъдими бяха оправдани на три инстанции, като преди 3 години Върховният касационен съд постави завършек на правосъдната сага.
Искът против прокуратурата по Закона за отговорността на страната е за 300 000 лева Софийският апелативен съд дефинира 60 000 лева Това е обезщетение не за болките и страданията от гибелта на момичето, а поради забавеното правораздаване по случая.
БГНЕС
Градският съд записа в решението си, че делото за срутената постройка е било 41 тома, с висока правна и фактическа трудност, с голям брой комплицирани експертизи и разпитани близо 70 очевидци. Основната причина за забавянето му обаче остава противозаконното почистване на местопроизшествието незабавно след сриването на постройката. От претекстовете на съдилищата, оправдали подсъдимите, излиза наяве, че това прибързване е довело до неспособност да се извърши непосреден оглед и снимане от експерти. На последващо място съдът регистрира, че държанието на проверяващите по-късно също е довело до закъснение на делото.
Пред съда експерт психолог споделя, че депресивната картина при ищцата е вследствие фиксирането ѝ върху неналичието на заслужено наказване за гибелта на нейната щерка и преживения от нея прекомерно дълъг правосъден развой. Експертът изяснява, че неналичието на наказание на отговорните също е контузия, само че без значение по какъв начин би завършил, в случай че наказателният развой завърши по-бързо, резултатът за майката не би бил по този начин тежък, защото забавянето му удължава мъката. Според вещото лице даже и присъдата да беше неоправдателна, майката би била травмирана след продължителния развой.
Разследващите не са имали предпочитание да изпълнят своите пълномощия по закон - да събират доказателства, да проверяват, да упражняват държавна насила по този начин, че да се доближи до обективната истина и отговорните да получат плануваните по закон санкции. Дали това отвращение се дължи на неспособност, непросветеност или друга причина е без значение по делото, споделя апелативният съд. Магистратите допълват, че интензивно се е разследвало единствено в първия месец след нещастието. После има години, в които не е вършено нищо, или са разпитани единствено няколко очевидци, или са формирани няколко протокола. В същото време прокуратурата два пъти е пробвала незаконосъобразно да приключи делото. Това безучастие е доказателство за нежеланието на прокуратурата да извърши своите отговорности по закон, приема съдът.
Според тримата апелативни съдии не сложността на следствието, а нежеланието на прокуратурата да си свърши работата го е забавило.
Жената е чакала година след година прокуратурата да прояви интензивност, да съблюдава закона, да проверява гибелта на нейното дете. Тя е чувствала мъчително бездействието и своето изтощение, изясняват магистратите за какво завишават присъденото от първата инстанция обезщетение.
Майката е била дотолкоз обезверена, а с готовност за откриване на истината, че е почнала сама да прави опити да събира доказателства. " Опитът жител със свои персонални старания да замести държавната конструкция за следствие приказва не просто за липса на доверие в правораздаването, а за безизходност ", написа в решението.
Решението на апелативния съд не е дефинитивно и може да се оспори и пред Върховния касационен съд.
Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
26-годишната Деница Ченишева беше в кола дружно с 24-годишната Петрина Христова , която също почина, премазана от отломките.
На прокуратурата ѝ лиши 10 години , с цел да внесе обвинителен акт в съда. Делото на два пъти беше прекратявано, а най-после всички подсъдими бяха оправдани на три инстанции, като преди 3 години Върховният касационен съд постави завършек на правосъдната сага.
Искът против прокуратурата по Закона за отговорността на страната е за 300 000 лева Софийският апелативен съд дефинира 60 000 лева Това е обезщетение не за болките и страданията от гибелта на момичето, а поради забавеното правораздаване по случая.
БГНЕС Градският съд записа в решението си, че делото за срутената постройка е било 41 тома, с висока правна и фактическа трудност, с голям брой комплицирани експертизи и разпитани близо 70 очевидци. Основната причина за забавянето му обаче остава противозаконното почистване на местопроизшествието незабавно след сриването на постройката. От претекстовете на съдилищата, оправдали подсъдимите, излиза наяве, че това прибързване е довело до неспособност да се извърши непосреден оглед и снимане от експерти. На последващо място съдът регистрира, че държанието на проверяващите по-късно също е довело до закъснение на делото.
Пред съда експерт психолог споделя, че депресивната картина при ищцата е вследствие фиксирането ѝ върху неналичието на заслужено наказване за гибелта на нейната щерка и преживения от нея прекомерно дълъг правосъден развой. Експертът изяснява, че неналичието на наказание на отговорните също е контузия, само че без значение по какъв начин би завършил, в случай че наказателният развой завърши по-бързо, резултатът за майката не би бил по този начин тежък, защото забавянето му удължава мъката. Според вещото лице даже и присъдата да беше неоправдателна, майката би била травмирана след продължителния развой.
Разследващите не са имали предпочитание да изпълнят своите пълномощия по закон - да събират доказателства, да проверяват, да упражняват държавна насила по този начин, че да се доближи до обективната истина и отговорните да получат плануваните по закон санкции. Дали това отвращение се дължи на неспособност, непросветеност или друга причина е без значение по делото, споделя апелативният съд. Магистратите допълват, че интензивно се е разследвало единствено в първия месец след нещастието. После има години, в които не е вършено нищо, или са разпитани единствено няколко очевидци, или са формирани няколко протокола. В същото време прокуратурата два пъти е пробвала незаконосъобразно да приключи делото. Това безучастие е доказателство за нежеланието на прокуратурата да извърши своите отговорности по закон, приема съдът.
Според тримата апелативни съдии не сложността на следствието, а нежеланието на прокуратурата да си свърши работата го е забавило.
Жената е чакала година след година прокуратурата да прояви интензивност, да съблюдава закона, да проверява гибелта на нейното дете. Тя е чувствала мъчително бездействието и своето изтощение, изясняват магистратите за какво завишават присъденото от първата инстанция обезщетение.
Майката е била дотолкоз обезверена, а с готовност за откриване на истината, че е почнала сама да прави опити да събира доказателства. " Опитът жител със свои персонални старания да замести държавната конструкция за следствие приказва не просто за липса на доверие в правораздаването, а за безизходност ", написа в решението.
Решението на апелативния съд не е дефинитивно и може да се оспори и пред Върховния касационен съд.
Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ