Прокуратурата ще плати 20 000 лв. обезщетение, защото не е вкарала убиец в затвора 12 години
Прокуратурата би трябвало да заплати 20 хиляди лева на родителите на убито от служител на реда момче, защото близо 12 години наказаният не е бил вкаран в пандиза по нейна виновност, написа вестник ”Сега”.
Делото против прокуратурата по Закона за отговорността на страната към този момент е дефинитивно решено, откакто Върховният касационен съд отклони жалбата ѝ против решението на Софийския градски съд. Като втора инстанция той даже записа в решението си, че компенсацията, за което претендират родителите, е минимално, като се има поради 12-годишното закъснение на прокуратурата да извърши законовото си обвързване да приведе присъдата в осъществяване.
Въпреки че компенсацията е в действителност минимално на фона на стотиците хиляди, които прокуратурата е наказана да заплати по други каузи, тя нападна решението на градския съд пред висшия. Тъй като той гледа цивилен каузи единствено по изключение, държавното обвиняване претендира, че има въпроси, които са основни за използването на закона и развиването на правото.
Прокуратурата желае висшият съд да обясни дали правото ѝ на отбрана е погазено, откакто от името на държавното обвиняване пред долната инстанция не се е явил някой категорично акредитиран, а просто прокурор. Другите ѝ въпроси са дали забавеното привеждане в осъществяване на неоправдателна присъда може да бъде директна и непосредствена причина за настъпване на отчаяние и липса на чувство, че е осъществена ефикасна отбрана, както и дали забавеното привеждане в осъществяване на неоправдателна присъда се приравнява на липса на отмъщение и дали задачите на наказването могат да бъдат постигнали в случаите на забавено привеждане в осъществяване на неоправдателна присъда.
Върховен касационен съд изяснява, че неин прокурист по делото може да е юрист или пък юрист или различен неин чиновник с юридическо обучение, в това число и прокурор.
Колкото до другите въпроси, съдът припомня практиката на Европейския съд по правата на индивида, че в случай че причинителят единствено бъде наказан, само че без действително да изтърпи наложеното му наказване, не е налице дейно и действително осъществена от страната отбрана на правото на живот. Това е нужда, в това число с цел да бъде затвърдено публичното доверие в институциите, които поддържат правовата страна, да не се основава подозрение за това, че страната толерира противоправни дейности и по този начин да се обезпечи дейно използване на законодателството, защитаващо правото на живот.
Предисторията
16-годишната присъда на служителя на реда Н. И. влиза в действие на 15 май 2001 година Прокуратурата 6 пъти отсрочва с оптимално допустимите 6 месеца осъществяването на присъдата, с цел да може килърът да лекува хроничното си психологично заболяване. След това той изчезва в чужбина. Отлагането на осъществяването на наказването е правено, без нито един път наказаният да бъде прегледан от назначен от прокурора правосъден психиатър. За обвинителите документите от външна за пандиза болница е била изцяло задоволителна да протакат осъществяването на присъдата. От затворническата болница са проверявали Н.И. единствено по документи, без нито един път да го прегледат. Убиецът е хванат в Румъния и вкаран в пандиза през март 2013 година Той умира в килията 3 години по-късно от инфаркт.
От решението на градския съд излиза наяве, че прокуратурата е работила несъответстващо, непоследователно и даже неуместно. Като да вземем за пример, когато сред две от отлаганията на присъдата има интервал от 3 месеца, в които Н.И. е трябвало да бъде наведен в пандиза. Един единствен път прокуратурата дава инструкции по отношение на издирването му. А първата инстанция подлага на критика и мудните и проформа дейности на прокуратурата, когато излиза наяве, че наказаният е липсващ. Европейската заповед за арест да вземем за пример е издадена през март 2009 година - повече от 4 години, откакто се схваща, че килърът се е укрил.
Делото против прокуратурата по Закона за отговорността на страната към този момент е дефинитивно решено, откакто Върховният касационен съд отклони жалбата ѝ против решението на Софийския градски съд. Като втора инстанция той даже записа в решението си, че компенсацията, за което претендират родителите, е минимално, като се има поради 12-годишното закъснение на прокуратурата да извърши законовото си обвързване да приведе присъдата в осъществяване.
Въпреки че компенсацията е в действителност минимално на фона на стотиците хиляди, които прокуратурата е наказана да заплати по други каузи, тя нападна решението на градския съд пред висшия. Тъй като той гледа цивилен каузи единствено по изключение, държавното обвиняване претендира, че има въпроси, които са основни за използването на закона и развиването на правото.
Прокуратурата желае висшият съд да обясни дали правото ѝ на отбрана е погазено, откакто от името на държавното обвиняване пред долната инстанция не се е явил някой категорично акредитиран, а просто прокурор. Другите ѝ въпроси са дали забавеното привеждане в осъществяване на неоправдателна присъда може да бъде директна и непосредствена причина за настъпване на отчаяние и липса на чувство, че е осъществена ефикасна отбрана, както и дали забавеното привеждане в осъществяване на неоправдателна присъда се приравнява на липса на отмъщение и дали задачите на наказването могат да бъдат постигнали в случаите на забавено привеждане в осъществяване на неоправдателна присъда.
Върховен касационен съд изяснява, че неин прокурист по делото може да е юрист или пък юрист или различен неин чиновник с юридическо обучение, в това число и прокурор.
Колкото до другите въпроси, съдът припомня практиката на Европейския съд по правата на индивида, че в случай че причинителят единствено бъде наказан, само че без действително да изтърпи наложеното му наказване, не е налице дейно и действително осъществена от страната отбрана на правото на живот. Това е нужда, в това число с цел да бъде затвърдено публичното доверие в институциите, които поддържат правовата страна, да не се основава подозрение за това, че страната толерира противоправни дейности и по този начин да се обезпечи дейно използване на законодателството, защитаващо правото на живот.
Предисторията
16-годишната присъда на служителя на реда Н. И. влиза в действие на 15 май 2001 година Прокуратурата 6 пъти отсрочва с оптимално допустимите 6 месеца осъществяването на присъдата, с цел да може килърът да лекува хроничното си психологично заболяване. След това той изчезва в чужбина. Отлагането на осъществяването на наказването е правено, без нито един път наказаният да бъде прегледан от назначен от прокурора правосъден психиатър. За обвинителите документите от външна за пандиза болница е била изцяло задоволителна да протакат осъществяването на присъдата. От затворническата болница са проверявали Н.И. единствено по документи, без нито един път да го прегледат. Убиецът е хванат в Румъния и вкаран в пандиза през март 2013 година Той умира в килията 3 години по-късно от инфаркт.
От решението на градския съд излиза наяве, че прокуратурата е работила несъответстващо, непоследователно и даже неуместно. Като да вземем за пример, когато сред две от отлаганията на присъдата има интервал от 3 месеца, в които Н.И. е трябвало да бъде наведен в пандиза. Един единствен път прокуратурата дава инструкции по отношение на издирването му. А първата инстанция подлага на критика и мудните и проформа дейности на прокуратурата, когато излиза наяве, че наказаният е липсващ. Европейската заповед за арест да вземем за пример е издадена през март 2009 година - повече от 4 години, откакто се схваща, че килърът се е укрил.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ