Съдът разпореди: Разследването за смъртта на пилота Валентин Терзиев продължава
Прокуратурата ще продължи да проверява гибелта на водача майор Валентин Терзиев, който почина в нощта против 9 юни 2021 година в морето край Шабла по време на нощно обучение. Тогава изтребителят му МиГ-29 се разруши в морето, откакто поразил пусната цел, която обаче е била прекомерно ниско.
Преди дни Военно-апелативният съд (ВоАпС) дефинитивно анулира постановлението на Военно-окръжната прокуратура, с което следствието беше прекъснато, сподели инспекция на „ Лекс “. По него обвинявания за гибелта на Терзиев бяха повдигнати на полк. Методи Орлов, който отговарял за стрелбите на водачите по време на учението, както и на полк. Юрий Луканов – заместник-началник на Щаба на Военновъздушни сили по интервенциите. И двамата бяха упрекнати за причиняване на гибел при немарливо осъществяване на занятие (чл. 123, алинея 1 от НК), за което наказването е от 1 до 6 години затвор, както и за закононарушение по работа по непредпазливост (чл. 387, алинея 4 от НК), което се санкционира с до 5 години затвор. През есента на предходната година обаче прокуратурата сне обвиняванията от двамата и приключи следствието, а по-късно Военният съд в Сливен анулира постановлението, което прокуратурата стачкува.
От окончателното определение на ВоАпС излиза наяве, че държавното обвиняване е избързало със свалянето на обвиняванията от двамата военни. Съдът отбелязва, че от постановлението не излиза наяве даже коя от двете хипотези е приела прокуратурата – че действието не е осъществено или че не съставлява закононарушение. Впечатление прави и сериозният разбор на съда по отношение на метода по назначение на съдебно-технически експертизи по делото. От него се схваща, че е предоставена една съществена и две спомагателни експертизи, по които обаче движимостите лица са определяни от ректора на Висшето военновъздушно учебно заведение „ Георги Бенковски “. Освен това в началото те не били и поименно посочени. Основната експертиза пък била петорна, само че под заключението се подписали единствено четирима специалисти. Петият пък нито се подписал, нито изложил изключително мнение, каквото имал чак в последната спомагателна експертиза. Съдът отбелязва, че в тази ситуация няма спънка ректорът на ВВУ да предложи експертите за експертизата, само че не и да ги назначи, тъй като това е обвързване единствено на проверяващите.
„ На процедура един орган, нямащ отношение към следствието и отвън правосъдната система (ректора на ВВУ) е назначавал специалистите и е определял броя и състава на експертната комисия “, се споделя в определението. От него излиза наяве още, че наблюдаващият прокурор не е приел част от отговорите на специалистите и един от въпросите е останал без отговор, вместо който прокурорът дал своя интерпретация, като дал отговор вместо специалистите.
„ Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че безусловно неприемливо прокурорът е дал своя интерпретация на този въпрос и е дал отговор вместо специалистите, чиито изводи не е приел “, написа съдът и отбелязва, че без отговор е останал значимият въпрос дали е имало справедливи аргументи, които да попречат на майор Терзиев да завие надясно и да набере височина, откакто е пуснал ракетата.
Първоначално следствието на военната полиция сподели, че усложнените условия, в това число нощното пилотиране с насочване единствено по приборите на таблото, е довело до зрителна заблуда у водача, че целта за поразяване е над него и той лети хоризонтално. В реалност е бил в относително плоско пикиране и стрелбата по целта е осъществена на фона на морето. В отчета на военната полиция се споделяше още, че съпътстваща причина за нещастието е и неправилна оценка на риска от групата за бойно ръководство и управлението на стрелбите, от продължение на насочването за сплотяване и офанзива, в случай че скоростта на рухване на целта се е нараснала. „ Това неизбежно води до повишение динамичността на сплотяване и вероятен недостиг от височина и време за безвредно излизане от офанзива “, се обясняваше в отчета.
След това от прокуратурата обясниха, че полк. Орлов не е трябвало да разрешава на водача да стреля по целта, защото е трябвало да планува, че няма да има време да излезе от офанзивата. Според специалистите минималната височина, до която водачът може да сниши, с цел да порази падаща цел и по-късно да има време да излезе безвредно от офанзивата, е 4000 м. Валентин Терзиев обаче е получавал инструкции да слезе и на 2000 м, а в последна сметка е изстрелял ракета, когато е бил единствено на 1433 м от морската повърхнина, след което се е разрушил.
В последна сметка обаче прокуратурата реши, че Орлов и Луканов нямат виновност, а майор Терзиев бил пределно съсредоточен в целта и не направлявал параметрите на полета. Според прокурора той можел да избегне удара с морската повърхнина даже и при височина до 924 м. В постановлението се споделя, че водачът изгубил пространствена ориентировка, следил инстинктивно целта, това довело до положение на „ обаяние “ и спомагателна убеденост. По този мотив съдът написа, че термини като централизация, инстинкт, убеденост, нерешителност, прочувствено, психическо и психическо положение са от региона на логиката на психиката и/или психиатрията и са разнообразни по наличие и значение, заради което би трябвало да бъде назначена експлицитна експертиза.
„ Следва да се добави, че по делото липсват каквито и да е, още по-малко безапелационни писмени или гласни данни, които да обосноват задоволително явен, безпротиворечив и категоричен извод дали, в каква степен и с какъв интензитет е било налице високо интензивно прочувствено положение и дали е имало демонстрира на мощно снижена опция от майор Терзиев вярно да възприема настоящата обстановка. За да бъдат изяснени изрично тези въпроси следва да бъде назначена послесмъртна правосъдна психиатрично-психологическа експертиза на потърпевшия майор Терзиев “, се споделя в определението.
Освен това съдът отбелязва, че шест месеца преди случая, водачът е извършил единствено 4 полета със смъкване под 4000 метра и единствено един от тях е бил нощем. От началото на 2020 година пък такива нощни полети при комплицирани метеорологични условия не били изпълнявани. От постановлението на прокурора излиза наяве още, че съгласно него е имало условия майор Терзиев да приключи упражнението, само че не показал какви са те.
„ Не е показал, а и по делото не е изследвано въобще дали други длъжностни лице, с изключение на водача, са имали обвързване да наблюдават за тези условия и да подхващат избрани ограничения, с цел да не се стигне до случая “, написа по този мотив съдът.
Друг значителен детайл от следствието е минималната височина на полетите при тези извършения. ВоАпС дефинира за „ непрофесионално от юридическа позиция “ и „ безусловно несъстоятелно “ възражението на прокурора, че е безпредметно да се разисква нормативната уредба, която урежда по принцип минималната височина за полети. Съдът отбелязва, че в разнообразни документи са посочени три минимални височини – 2000 м, 3000 м и 4000 м, само че не е ясно при какви условия на полета е годна всяка от стойностите. В определението си съдиите показват, че не е ясно дали най-ниската височина от 2000 м не е годна единствено за най-благоприятните условия за полет над полигона.
„ Необходимо е да се уточни, че разликата сред най-малката и най-голямата разпоредени височини не е пренебрежимо дребна, а е двойна, и въпросът дали упражнението се извършва на височина 924 метра (приета от прокурора), на 2 000 метра, на 3 000 метра или на 4 000 метра е от значително значение за сигурността на полета, тъй като при съответните условия точно от тази височина зависи дали на водача майор Терзиев и ръководещите полета длъжностни лица, е обезпечено задоволително време, през което да установяват и безаварийно да поправят възможни промени в параметрите на полета, произлизащи от справедливи или субективни фактори “, показва съдът и напомня, че съгласно прокуратурата майор Терзиев е можел 4 секунди след стартирането на ракетата да избегне конфликта при вярна маневра, само че не е посочено каква е тя. Според държавното обвиняване водачът е следвало също да съблюдава заповядания му режим на полет, който последно е бил намаляване до 2000 м и скорост 800 км/ч. Според съда пък прокурорът е позволил създаване на вътрешното му разбиране по догатки, защото е приел, че в случай че до достигането на тази височина, на екрана водачът не е имал информация за „ захват “ на целта, той е бил задължен да приключи упражнението, защото слизането под заповяданата височина съставлява нарушение на ограниченията за сигурност и неспазване на командите.
В определението е посочено още, че без разбор е останало и събитието, че майор Терзиев е докладвал, че няма захват, когато е бил на височина от 2255 м, само че все пак, съгласно записа на черната кутия, са му дали информация за задачата. Пилотът е изискал позволение за пукотевица и когато се е намирал на 1800 м височина и е получил такова. В този миг самолетът е бил към този момент на височина 1310 м и скорост от 948 км/ч, а последната записана команда към водача била: „ Излизай на дясно. Изключи основен! “.
„ Верен е изводът, че постановлението за преустановяване на наказателното произвеждане не дава в задоволителна степен разбор на всички обстоятелства и доказателства, заради което се явява точно голословен, а крайният извод за преустановяване – погрешен и несвоевременен “, се споделя в окончателното определение на съда.
Преди дни Военно-апелативният съд (ВоАпС) дефинитивно анулира постановлението на Военно-окръжната прокуратура, с което следствието беше прекъснато, сподели инспекция на „ Лекс “. По него обвинявания за гибелта на Терзиев бяха повдигнати на полк. Методи Орлов, който отговарял за стрелбите на водачите по време на учението, както и на полк. Юрий Луканов – заместник-началник на Щаба на Военновъздушни сили по интервенциите. И двамата бяха упрекнати за причиняване на гибел при немарливо осъществяване на занятие (чл. 123, алинея 1 от НК), за което наказването е от 1 до 6 години затвор, както и за закононарушение по работа по непредпазливост (чл. 387, алинея 4 от НК), което се санкционира с до 5 години затвор. През есента на предходната година обаче прокуратурата сне обвиняванията от двамата и приключи следствието, а по-късно Военният съд в Сливен анулира постановлението, което прокуратурата стачкува.
От окончателното определение на ВоАпС излиза наяве, че държавното обвиняване е избързало със свалянето на обвиняванията от двамата военни. Съдът отбелязва, че от постановлението не излиза наяве даже коя от двете хипотези е приела прокуратурата – че действието не е осъществено или че не съставлява закононарушение. Впечатление прави и сериозният разбор на съда по отношение на метода по назначение на съдебно-технически експертизи по делото. От него се схваща, че е предоставена една съществена и две спомагателни експертизи, по които обаче движимостите лица са определяни от ректора на Висшето военновъздушно учебно заведение „ Георги Бенковски “. Освен това в началото те не били и поименно посочени. Основната експертиза пък била петорна, само че под заключението се подписали единствено четирима специалисти. Петият пък нито се подписал, нито изложил изключително мнение, каквото имал чак в последната спомагателна експертиза. Съдът отбелязва, че в тази ситуация няма спънка ректорът на ВВУ да предложи експертите за експертизата, само че не и да ги назначи, тъй като това е обвързване единствено на проверяващите.
„ На процедура един орган, нямащ отношение към следствието и отвън правосъдната система (ректора на ВВУ) е назначавал специалистите и е определял броя и състава на експертната комисия “, се споделя в определението. От него излиза наяве още, че наблюдаващият прокурор не е приел част от отговорите на специалистите и един от въпросите е останал без отговор, вместо който прокурорът дал своя интерпретация, като дал отговор вместо специалистите.
„ Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че безусловно неприемливо прокурорът е дал своя интерпретация на този въпрос и е дал отговор вместо специалистите, чиито изводи не е приел “, написа съдът и отбелязва, че без отговор е останал значимият въпрос дали е имало справедливи аргументи, които да попречат на майор Терзиев да завие надясно и да набере височина, откакто е пуснал ракетата.
Първоначално следствието на военната полиция сподели, че усложнените условия, в това число нощното пилотиране с насочване единствено по приборите на таблото, е довело до зрителна заблуда у водача, че целта за поразяване е над него и той лети хоризонтално. В реалност е бил в относително плоско пикиране и стрелбата по целта е осъществена на фона на морето. В отчета на военната полиция се споделяше още, че съпътстваща причина за нещастието е и неправилна оценка на риска от групата за бойно ръководство и управлението на стрелбите, от продължение на насочването за сплотяване и офанзива, в случай че скоростта на рухване на целта се е нараснала. „ Това неизбежно води до повишение динамичността на сплотяване и вероятен недостиг от височина и време за безвредно излизане от офанзива “, се обясняваше в отчета.
След това от прокуратурата обясниха, че полк. Орлов не е трябвало да разрешава на водача да стреля по целта, защото е трябвало да планува, че няма да има време да излезе от офанзивата. Според специалистите минималната височина, до която водачът може да сниши, с цел да порази падаща цел и по-късно да има време да излезе безвредно от офанзивата, е 4000 м. Валентин Терзиев обаче е получавал инструкции да слезе и на 2000 м, а в последна сметка е изстрелял ракета, когато е бил единствено на 1433 м от морската повърхнина, след което се е разрушил.
В последна сметка обаче прокуратурата реши, че Орлов и Луканов нямат виновност, а майор Терзиев бил пределно съсредоточен в целта и не направлявал параметрите на полета. Според прокурора той можел да избегне удара с морската повърхнина даже и при височина до 924 м. В постановлението се споделя, че водачът изгубил пространствена ориентировка, следил инстинктивно целта, това довело до положение на „ обаяние “ и спомагателна убеденост. По този мотив съдът написа, че термини като централизация, инстинкт, убеденост, нерешителност, прочувствено, психическо и психическо положение са от региона на логиката на психиката и/или психиатрията и са разнообразни по наличие и значение, заради което би трябвало да бъде назначена експлицитна експертиза.
„ Следва да се добави, че по делото липсват каквито и да е, още по-малко безапелационни писмени или гласни данни, които да обосноват задоволително явен, безпротиворечив и категоричен извод дали, в каква степен и с какъв интензитет е било налице високо интензивно прочувствено положение и дали е имало демонстрира на мощно снижена опция от майор Терзиев вярно да възприема настоящата обстановка. За да бъдат изяснени изрично тези въпроси следва да бъде назначена послесмъртна правосъдна психиатрично-психологическа експертиза на потърпевшия майор Терзиев “, се споделя в определението.
Освен това съдът отбелязва, че шест месеца преди случая, водачът е извършил единствено 4 полета със смъкване под 4000 метра и единствено един от тях е бил нощем. От началото на 2020 година пък такива нощни полети при комплицирани метеорологични условия не били изпълнявани. От постановлението на прокурора излиза наяве още, че съгласно него е имало условия майор Терзиев да приключи упражнението, само че не показал какви са те.
„ Не е показал, а и по делото не е изследвано въобще дали други длъжностни лице, с изключение на водача, са имали обвързване да наблюдават за тези условия и да подхващат избрани ограничения, с цел да не се стигне до случая “, написа по този мотив съдът.
Друг значителен детайл от следствието е минималната височина на полетите при тези извършения. ВоАпС дефинира за „ непрофесионално от юридическа позиция “ и „ безусловно несъстоятелно “ възражението на прокурора, че е безпредметно да се разисква нормативната уредба, която урежда по принцип минималната височина за полети. Съдът отбелязва, че в разнообразни документи са посочени три минимални височини – 2000 м, 3000 м и 4000 м, само че не е ясно при какви условия на полета е годна всяка от стойностите. В определението си съдиите показват, че не е ясно дали най-ниската височина от 2000 м не е годна единствено за най-благоприятните условия за полет над полигона.
„ Необходимо е да се уточни, че разликата сред най-малката и най-голямата разпоредени височини не е пренебрежимо дребна, а е двойна, и въпросът дали упражнението се извършва на височина 924 метра (приета от прокурора), на 2 000 метра, на 3 000 метра или на 4 000 метра е от значително значение за сигурността на полета, тъй като при съответните условия точно от тази височина зависи дали на водача майор Терзиев и ръководещите полета длъжностни лица, е обезпечено задоволително време, през което да установяват и безаварийно да поправят възможни промени в параметрите на полета, произлизащи от справедливи или субективни фактори “, показва съдът и напомня, че съгласно прокуратурата майор Терзиев е можел 4 секунди след стартирането на ракетата да избегне конфликта при вярна маневра, само че не е посочено каква е тя. Според държавното обвиняване водачът е следвало също да съблюдава заповядания му режим на полет, който последно е бил намаляване до 2000 м и скорост 800 км/ч. Според съда пък прокурорът е позволил създаване на вътрешното му разбиране по догатки, защото е приел, че в случай че до достигането на тази височина, на екрана водачът не е имал информация за „ захват “ на целта, той е бил задължен да приключи упражнението, защото слизането под заповяданата височина съставлява нарушение на ограниченията за сигурност и неспазване на командите.
В определението е посочено още, че без разбор е останало и събитието, че майор Терзиев е докладвал, че няма захват, когато е бил на височина от 2255 м, само че все пак, съгласно записа на черната кутия, са му дали информация за задачата. Пилотът е изискал позволение за пукотевица и когато се е намирал на 1800 м височина и е получил такова. В този миг самолетът е бил към този момент на височина 1310 м и скорост от 948 км/ч, а последната записана команда към водача била: „ Излизай на дясно. Изключи основен! “.
„ Верен е изводът, че постановлението за преустановяване на наказателното произвеждане не дава в задоволителна степен разбор на всички обстоятелства и доказателства, заради което се явява точно голословен, а крайният извод за преустановяване – погрешен и несвоевременен “, се споделя в окончателното определение на съда.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ