Прокуратурата отказа информация на БХК по поправките в НПК |
Прокуратурата отхвърли да даде на Българския хелзинкски комитет (БХК) три мнения и един разбор, направени от външни на прокуратурата специалисти, на които се основава законодателното предложение на държавното обвиняване за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), оповестиха от БХК.
До настояването на БХК за даване на тази информация се стигна, откакто основният прокурор внесе в Народното събрание оферти за промени в кодекса, основаващи се на три мнения и един сравнителноправен разбор. Становищата и анализът обаче не бяха приложени към предлагането и не са обществено притежание.
През юни основният прокурор анонсира наблюдението си, че Наказателно-процесуален кодекс има потребност да се промени и създа̀де работна група, която да изготви отчет за минусите в процесуалния закон. В работната група вземат участие прокурори от Върховна касационна прокуратура, Военноапелативната и Апелативна прокуратура – София. БХК изиска да му бъде възложен и отчетът на работната група, само че и това беше отказано.
Докладът е бил прегледан от Експертния съвет към основния прокурор и вследствие на това са и трите направени мнения по него, които стоят в основата на предлагането, импортирано в Народното събрание през октомври.
Становищата са направени от доктор Ивайло Цонков, проф. Никола Филчев и проф. д. ю. н. Георги Митов, а Щерю Ножаров е изготвил сравнителноправен разбор. Тези четири документа, както и отчетът на работната група, са представени неведнъж в предлагането, като те са употребявани да се потвърдят тезите на прокуратурата за съответни промени в наказателния развой. Поради това БХК ги изиска от основния прокурор по реда на ЗДОИ.
ЗДОИ дефинира като социална всяка информация, обвързвана с публичния живот в Република България и даваща опция на жителите да си сформират лично мнение по отношение на активността на задължените по закона субекти. Според прокуратурата обаче желаните документи нямат подобен темперамент. В отхвърли на институцията е посочено, че сравнителоправният разбор не е прокурорски акт, надлежно от него не може да се съди за работата на прокуратурата, а изисканият отчет е служебна информация, която не може да бъде разкрита, споделят от БХК.
„ Така целият развой по работата за изменение на Наказателно-процесуален кодекс остава прикрит за обществеността “, съобщи адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна отбрана на БХК. „ Главният прокурор е решил, че Наказателно-процесуален кодекс следва да бъде омекотен и прокурорите да проверяват и надлежно упрекват при занижени условия, основал е работна група от прокурори, всички подчинени на него, упълномощил е на негови доближени съветници да изготвят мнения, които стоят напълно в основата на по този начин направеното и импортирано предложение в Народното събрание “, добави тя.
Адв. Качаунова подсети още, че на 6 ноември Министерският съвет разпореди точно на прокуратурата да изготви експертно предложение за изменение на Наказателно-процесуален кодекс в отговор на рекомендациите от сериозния отчет на Европейската комисия към върховенството на закона у нас.
„ Така на процедура основният прокурор законодателства без право на законодателна самодейност “, съобщи адв. Качаунова.
Неотдавна самият основен прокурор нападна адвокатурата за присъединяване ѝ в консултациите при президента по отношение на нуждата да се вкара механизъм за надзор и отчетност на основния прокурор, като назова безочливост някой различен, а не той да предлага промени в наказателния развой.
Сериозната безконтролност на основния прокурор е реалност, регистриран от не една интернационалните институции. Такава рецензия идва от Европейската комисия, от Комитета на министрите към Съвета на Европа, от Европейския съд по правата на индивида и от Венецианската комисия. В документи на всички тези институции по един или различен метод е застъпена тезата за мощна потребност да се вкара механизъм за надзор и отчетност.
През юли БХК осъди в два случая основния прокурор за отхвърли му да даде информация по реда на ЗДОИ. Няколко месеца по-късно при всички случаи, в които БХК е изискал информация по реда на ЗДОИ от прокуратурата, е получил отвод, показват от БХК.
До настояването на БХК за даване на тази информация се стигна, откакто основният прокурор внесе в Народното събрание оферти за промени в кодекса, основаващи се на три мнения и един сравнителноправен разбор. Становищата и анализът обаче не бяха приложени към предлагането и не са обществено притежание.
През юни основният прокурор анонсира наблюдението си, че Наказателно-процесуален кодекс има потребност да се промени и създа̀де работна група, която да изготви отчет за минусите в процесуалния закон. В работната група вземат участие прокурори от Върховна касационна прокуратура, Военноапелативната и Апелативна прокуратура – София. БХК изиска да му бъде възложен и отчетът на работната група, само че и това беше отказано.
Докладът е бил прегледан от Експертния съвет към основния прокурор и вследствие на това са и трите направени мнения по него, които стоят в основата на предлагането, импортирано в Народното събрание през октомври.
Становищата са направени от доктор Ивайло Цонков, проф. Никола Филчев и проф. д. ю. н. Георги Митов, а Щерю Ножаров е изготвил сравнителноправен разбор. Тези четири документа, както и отчетът на работната група, са представени неведнъж в предлагането, като те са употребявани да се потвърдят тезите на прокуратурата за съответни промени в наказателния развой. Поради това БХК ги изиска от основния прокурор по реда на ЗДОИ.
ЗДОИ дефинира като социална всяка информация, обвързвана с публичния живот в Република България и даваща опция на жителите да си сформират лично мнение по отношение на активността на задължените по закона субекти. Според прокуратурата обаче желаните документи нямат подобен темперамент. В отхвърли на институцията е посочено, че сравнителоправният разбор не е прокурорски акт, надлежно от него не може да се съди за работата на прокуратурата, а изисканият отчет е служебна информация, която не може да бъде разкрита, споделят от БХК.
„ Така целият развой по работата за изменение на Наказателно-процесуален кодекс остава прикрит за обществеността “, съобщи адв. Адела Качаунова, директорка на програмата за правна отбрана на БХК. „ Главният прокурор е решил, че Наказателно-процесуален кодекс следва да бъде омекотен и прокурорите да проверяват и надлежно упрекват при занижени условия, основал е работна група от прокурори, всички подчинени на него, упълномощил е на негови доближени съветници да изготвят мнения, които стоят напълно в основата на по този начин направеното и импортирано предложение в Народното събрание “, добави тя.
Адв. Качаунова подсети още, че на 6 ноември Министерският съвет разпореди точно на прокуратурата да изготви експертно предложение за изменение на Наказателно-процесуален кодекс в отговор на рекомендациите от сериозния отчет на Европейската комисия към върховенството на закона у нас.
„ Така на процедура основният прокурор законодателства без право на законодателна самодейност “, съобщи адв. Качаунова.
Неотдавна самият основен прокурор нападна адвокатурата за присъединяване ѝ в консултациите при президента по отношение на нуждата да се вкара механизъм за надзор и отчетност на основния прокурор, като назова безочливост някой различен, а не той да предлага промени в наказателния развой.
Сериозната безконтролност на основния прокурор е реалност, регистриран от не една интернационалните институции. Такава рецензия идва от Европейската комисия, от Комитета на министрите към Съвета на Европа, от Европейския съд по правата на индивида и от Венецианската комисия. В документи на всички тези институции по един или различен метод е застъпена тезата за мощна потребност да се вкара механизъм за надзор и отчетност.
През юли БХК осъди в два случая основния прокурор за отхвърли му да даде информация по реда на ЗДОИ. Няколко месеца по-късно при всички случаи, в които БХК е изискал информация по реда на ЗДОИ от прокуратурата, е получил отвод, показват от БХК.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ