Осъдиха рекордно обезщетение от 1,8 милиона лева по делото Октопод
Прокуратурата е наказана дефинитивно да заплати 1 800 000 лева (1 милион и осемстотин хиляди лева/)на частна компания
Това оповестиха проверяващите публицисти от
Рекордното обезщетение е постановено с необжалваемо решение на Върховния Касационен Съд от 12.08.2022. Фирмата е понесла основни материални вреди от дейностите на прокуратурата, споделя съдът. Тази сума е без казус в българската правосъдна процедура – и ясно илюстрира по какъв начин прокурорските беззакония (защото те са избрани като тъкмо такива от ВКС) в действителност излизат доста, доста скъпо на нас, българските данъкоплатци.
Предисторията
Дружеството Голд Лизинг ООД има предмет на активност предоставяне чартърен и действен лизинг на леки и лекотоварни коли. Или по-скоро е имало, преди господа каскетите да го бастисат. В началото на 2010, в разгара на вихрещата се цветановщина, Министерство на вътрешните работи и прокуратурата нахлуват в офиса на компанията и стремително изземват всички служебни компютри и десетки чували с документи. Това се случва в границите на мега-операцията „ Октопод “, от която в последна сметка единствено една дребна част стигна до съд – така наречен „ Малък Октопод “. Та този „ дребният “ дълго време се джурка (по израза на Георги Чолаков) из съдилищата, като в последна сметка минава и през към този момент закрития Спецсъд. Почти никой не беше наказан по това дело, в това число и фамозния Трактор, а от седем месеца то е оповестено за решение във Върховен касационен съд. Така че финалът се чака да настъпи скоро, та в случай че ще и да е незнаен.
Така или другояче, силовото изземване на, всъщност, индустриалните активи на сдружението водят до това, то в последна сметка да се елементарни с бизнеса си. И това е по този начин, тъй като прокуратурата неведнъж отхвърля да му върне компютрите и документите – или най-малкото да му даде копия – с цел да може да продължи комерсиалната си активност. И по този начин четири години, до момента в който най-после (през 2014) прокурорите тихомълком приключват досъдебното произвеждане. Въпреки това, обаче, даже и по-късно те не престават да не връщат на компанията активите, нужни за активността и. И по този начин до ден-днешен – сами сметнете какъв брой години са това. Същевременно, компанията банкрутира. Повечето компании, изключително във финансовия бранш, не биха могли да устоят и 4 месеца в случай че бъдат изтърбушени по този метод – пък какво остава за 4 и повече години.
Делото и Рекордната Сума
На фона на общи търговски загуби в размер на 1.6 милиона лв., компанията се взема решение на единствената допустима – и в същото време нетрадиционна – стъпка, а точно, да съди самата Прокуратура на Република България за вреди. Това обаче не е толкоз елементарно, едвам напишеш и входираш една искова молба. През годините редица съдилища, изключително на окръжно и апелативно равнище, действително решаваха, че Прокуратура на Република България няма по какъв начин да носи имуществена отговорност за увреда на юридически лица – а единствено за увреда на физически лица. Най-често срещаният случай, несъмнено, е за нелегално упрекнати и/или държани в ареста хора – и точно такива проблеми образуват всеобщата процедура по стотиците каузи водени против Прокуратура на Република България всяка година. Но да убедиш съдиите да присъдят обезщетение на юридическо лице се оказва нелека задача.
Това ясно се вижда от претекстовете, да вземем за пример, на първата инстанция Софийски градски съд – където в началото сдружението губи делото. Логиката на арбитър Маргарита Георгиева е леко странна, бихме споделили ние. От една страна, тя приема, че многогодишното безучастие на прокуратурата е противоправно (т.е. незаконно). От друга страна обаче, тя не приема, че вредите за сдружението се настъпили точно заради това безучастие. Иди, че разбери – забавно от какво друго ще да са настъпили, тогава?! Така или другояче, САС обаче обръща решението на Софийски градски съд – и присъжда 800 хиляди лв. главница, плюс законна рента от датата на завеждането на делото. Решаващият претекст на САС е точно този – прокуратурата носи имуществена отговорност за бездействието си. Съдът даже показва, че персонално отговорни са съответните наблюдаващи прокурори – само че съгласно закона, масрафа го заплащат не те персонално, а техният шеф (т.е. ПРБ).
И по този начин стигаме до 31.01.2022, когато в намерено правосъдно съвещание Върховен касационен съд преглежда делото. Прокуратурата даже не си прави труда да прати представител в зала, очевидно с цел да не бере позор. Макар и двете страни да апелират въззивното решение, Върховен касационен съд е позволил касационно обжалване единствено по жалбата на компанията – касационната тъжба на Прокуратура на Република България е отрязана напълно. Адвокатите на сдружението показват изобилна процедура на Съд на Европейския съюз и ЕПСЧ по време на плеадоариите – до момента в който прокуратурата не посочва… нищо. Нищо, друго от писмени бележки, изографисани с общи, кухи лафове и словесни еквилибристики (и то на не изключително високо равнище). Седем месеца по-късно излиза и окончателното решение на Върховен касационен съд. Макар и не толкоз обемисто, колкото решението на САС, това решение е извънредно скъпо като процедура, доколкото за първи път висша правосъдна инстанция в България присъжда вреди в подобен голям размер – и то на юридическо лице! Ето за какво ние ще се спрем на него малко по-подробно.
На първо място, Върховен касационен съд присъжда на компанията спомагателни 220 хиляди лв., която рекламация не е била почетена от САС. Съдебният състав приема, че това са вземания от лизингополучатели, които са били отписани по решение на Оценка за съвместимост на сдружението – т.е. това е стопроцентова загуба. Съдът също по този начин приема, че Прокуратура на Република България носи отговорност за тази загуба, като в тази връзка си заслужава да цитираме в цялост следния откъс: „ В този смисъл е и практиката на Съд на Европейския съюз, която приема, че причинната връзка сред претърпените вреди и противоправното държание на длъжника не се прекъсва когато кредиторът не извърши несъмнено деяние, с което да предотврати настъпването на вредите, когато това деяние съставлява необикновен търговски риск /дело Т-178/98, доказано от Съд на Европейския съюз по дело С-472/00 Р/. “ Очевидно прокуратурата, потвърждавайки тъкмо противоположното, не е осведомена с практиката на Съд на Европейския съюз – а и да е осведомена, не я интересува. Или както е споделил шопът: „ Бре, он (т.е. Люксембург) че ми каже на мене! “ Съдиите не възприемат и другия главен прокурорски мотив, а точно – че била изтекла отминалостта да им се търси имуществена отговорност. Това е меко казано безочливо, тъй като няма по какъв начин да тече отминалост, до момента в който самата прокуратура е във фактическо притежание на документите, от чиято липса са произтекли вредите! Иначе казано, прокуратурата се пробва да се позове на и да се употребява от плодовете на личното си противоправно държание, с цел да се изсули от отговорност и да завоюва „ служебно “ делото. Такъв плосък и фатмашки мотив обаче не може да мине – или не би следвало да мине – пред никой уважаващ себе си арбитър. Най-малко пък пред трима съдии – и минимум във Върховен касационен съд.
Решението е удивително и с друго. Както пишат самите съдии, „ българската юриспруденция десетилетия наред отхвърляше правото на юридическите лица да претендират неимуществени вреди. “ Настоящото решение, обаче, вкупом с още единствено няколко такива сходни решения, обръща тази процедура в последните 2-3 години. Всъщност сдружението претендира и символичните (в случая) 50 хиляди лв. за неимуществени вреди, вследствие уронване на положителното му име от прокурорската офанзива против него. Именно Върховен касационен съд признава правото му да ги получи, въпреки и не в цялостен размер (присъдени са единствено 10 хиляди). Все отново всеки търговец има известност, която е един от най-ценните му активи. Когато този актив бъде повреден, т.е. когато тази известност бъде накърнена – в тази ситуация, от прокурорско-стахановски-цветановски възторг – то тази увреда предстои на обезщетяване.
В последна сметка, с изключение на горните 10 хиляди, Върховен касационен съд присъжда общо ЕДИН МИЛИОН и двайсет хиляди лв. обезщетение като „ главница “. Понеже делото е заведено през 2015 година, обаче, Каскетурата дължи и лихви за последните 7 години – или общо към 800 хиляди лв.. Ето за какво, общата образувана сума е над 1 800 000 лв.. Разбира се, лихвата ще продължи да се натрупа всеки-ден-и-час – досега, в който прокуратурата не заплати и не се издължи. А за десерт и за похлупак, прокуратурата ще би трябвало да заплати и общо 30 хиляди лв. държавни такси и правосъдни разходи. Така е и редно, в последна сметка.
Прокуратурата като продънена бъчва
През последните няколко години взеха да се натрупат и други такива решения, въпреки те рядко да се приближават като мащаб до актуалното. Така да вземем за пример, неотдавна прокуратурата беше наказана (макар и единствено на първа инстанция) да заплати един милион лв. на човек, чиито бизнес е унищожила, повдигайки му нелегално и голословно обвиняване. В съответния случай можем да благодарим на неизвестен воин (името му не е обществено известно) от Районна Прокуратура Търговище. Може да се направи обосновано съмнение, че обвиняването е повдигнато – респективно бизнеса е унищожен – по поръчка, с цел да може по-късно компанията да бъде купена на безценица. Реално видяно, тя в действителност е купена скоро по-късно – и то за без пари. Но за това – може би някой различен път (с подробности).
Генералният проблем е, че матрицата на поръчковата прокуратура, въпреки и внедрена за първи път от едни небезизвестни пловдивски магистрати, с годините беше изпипана до съвършенство. И по този начин в наши дни Прокуратура на Република България може да бъде употребена като голям, тъп чук – с който да бъдат размазани всички и всичко, което е поръчано. Или пък може да бъде употребена като тъничък скалпел, с който да бъдат леко „ подрязани “ нечии криле и да бъде обезпечено нечие тъкмо несъмнено държание. Справка – досъдебното произвеждане против шефа на Национална агенция за приходите Румен Спецов (пр. прочие 10608/21) и безславно провалената „ проверка “ на Делян Славчев Пеевски. Общото обаче сред двата случая – на чука и на скалпела – са солидните компенсации, които след това ни се постанова да плащаме. Защото дано нямаме никакви илюзии – плащаме ги ние, а не прокуратурата. Защото точно ние и нашите налози сме първоизточника на големия прокурорски бюджет от 330 милиона лв. на година. На фона на този бюджет – и на фона на колосалните присъдени компенсации, които в последно време зачестиха, Гешев орева орталъка и надигна писък до небесата за едно поискано – само че неполучено – бюджетно нарастване от 20 милиона лв.. Наглост до небесата, бихме споделили ние – или по-скоро не до небесата, а единствено до Конституционен съд. Конституционните съдии обаче порязаха Гешев и не направиха това, което той искаше – а точно, да пернат ушите на финансовото министерство и да му се троснат, че е длъжно да дава на прокуратурата колкото пари си изиска, когато си ги изиска. No pasarán, другарю лейтенант (от Народната Милиция) Гешев и ученик на Симеоновско-Магнаурската юридическа школа.
Всъщност, до 2016 година Прокуратура на Република България публикуваше в годишния си доклад общия размер на компенсациите, на които е наказана. За всяка обособена година това бяха почти по към 5 милиона лв.. От 2017 до 2021, обаче, прокуратурата стартира да крие тази основна статистика. Наложи се публицисти да вършат лични калкулации на база правосъдните регистри, а Неправителствени организации да водят каузи по ЗДОИ за тази информация. Така или другояче, прокуратурата е длъжна да разгласява тази информация, вместо да си крие срамотиите (образно казано). Но по-големият проблем е какво да се прави и по какъв начин да се продължи напред. На нас не ни е известно в друга европейска страна прокуратурата да е осъждана на такива големи суми за свои противозаконни дейности – нито като безспорна стойност, нито като % от бюджета и. По българския закон, обособените прокурори не носят никаква отговорност – включително и имуществена – когато прокуратурата бъде наказана да заплаща компенсации. На доктрина, те би следвало да носят най-малко дисциплинарна отговорност, да вземем за пример като понижаване на заплатата, намаляване или даже уволняване. На процедура обаче, даже и това не се случва! И не е мъчно да си разбираем за какво. Първо, ПК(П) на Висш съдебен съвет е напълно и еднолично доминирана от Главния Прокурор (понастоящем Гешев). Там не може и няма по какъв начин да мине дисциплинарна мярка – изключително по-радикална – против която Гешев е срещу. Нещо повече – няма по какъв начин изначално да се стигне до дисциплинарно произвеждане против прокурор, поради който Прокуратура на Република България е наказана – тъй като няма кой да внесе такова искане. Да сте виждали в миналото до момента такова искане?! Не, нали? Е, няма и да видите. А по отношение на „ независимостта “ на ПК(П) на Висш съдебен съвет от Главния, задоволително е сбито да напомним екранните фотоси от телефона на Гешев, когато в Народно събрание беше засечен радостно да си чати с Pi Ar Sevi Boyko. Защото тогава ние зърнахме и различен чат: Evgeni ot VSS беше написал на Гешев „ Стискам палци!” (демек, да не закрие Народно събрание обичаните Гешеву спец-органи – е, въпреки всичко ги закриха.) Така че, толкова по тематиката Висш съдебен съвет.
В последна сметка, съгласно нас, единственото лекарство е да се вкара някакъв механизъм за „ индексация “ бюджета на прокуратурата при такива осъждания – както и някаква форма на регресивни искове от страната към съответни прокурори. Сетете се единствено за прокурор (пардон следовател) Еврото и неговите подвизи, да вземем за пример. Би било бълнуване да се чака, че министри като Цецка Цачева или Барни Ръбъл, да речем, биха се осмелили да заведат сходни искове от името на изпълнителната власт. Последната плеяда от правосъдни министри, от друга страна… това е към този момент друго нещо. Защото те демонстрираха, че са забъркани от напълно друго тесто – като се почне от професор Стоилов, да стигнем и в този момент до Крум Зарков. Не е изключено, може би, да чакаме сходна стъпка в близко бъдеще – дали от министър Зарков, или от идващия постоянен правосъден министър. Като репер в тази тенденция можем да посочим проектите на министър Надежда Йорданова да се върви към „ програмен бюджет на прокуратурата “ – т.е. пари против промени и (най-вече) резултати.Няма ли резултати – няма и пари. Толкоз е (или може да бъде) просто. В последна сметка ние знаем, че „ Лесно е да си елементарен. То е кофти да си комплициран “ – както сподели съдружният сътрудник на Гешев Бойко Борисов. И ние го знаем, тъй като в същия запис чухме по какъв начин Гешев „ Абе и аз доста обичам да се пра‘им на вманиачен – но ти, шефе, се пра‘иш доста сполучливо “. И по този начин, до момента в който Гешев и подопечните му прокурори се вършат на луди, извършват мръсни поръчки, удрят едни и редовно чадъросват други (особено в случай че другите се споделят Пеевски и Доган) – страната заплаща милиони. И ще продължи да заплаща – доколкото по наша информация се задават (или към този момент са в ход) още по-колосални искове. А в това време Инструментът си е все по този начин на власт – дружно с съдружните си сътрудници Доган, Борисов и (напоследък) Учиндолската Телевизионна Холограма – както дефинираха Слави протестиращи на 22 юни, по време на митинга в поддръжка на кабинета, тъкмо преди вота на съмнение. Или другояче казано – Инструмента се крепи от обединението Догансарай, Бастунсарай и Дивансарай. Хубаво е, единствено че е скъпо. Твърде скъпо, както ви разказахме нагоре.
Това оповестиха проверяващите публицисти от
Рекордното обезщетение е постановено с необжалваемо решение на Върховния Касационен Съд от 12.08.2022. Фирмата е понесла основни материални вреди от дейностите на прокуратурата, споделя съдът. Тази сума е без казус в българската правосъдна процедура – и ясно илюстрира по какъв начин прокурорските беззакония (защото те са избрани като тъкмо такива от ВКС) в действителност излизат доста, доста скъпо на нас, българските данъкоплатци.
Предисторията
Дружеството Голд Лизинг ООД има предмет на активност предоставяне чартърен и действен лизинг на леки и лекотоварни коли. Или по-скоро е имало, преди господа каскетите да го бастисат. В началото на 2010, в разгара на вихрещата се цветановщина, Министерство на вътрешните работи и прокуратурата нахлуват в офиса на компанията и стремително изземват всички служебни компютри и десетки чували с документи. Това се случва в границите на мега-операцията „ Октопод “, от която в последна сметка единствено една дребна част стигна до съд – така наречен „ Малък Октопод “. Та този „ дребният “ дълго време се джурка (по израза на Георги Чолаков) из съдилищата, като в последна сметка минава и през към този момент закрития Спецсъд. Почти никой не беше наказан по това дело, в това число и фамозния Трактор, а от седем месеца то е оповестено за решение във Върховен касационен съд. Така че финалът се чака да настъпи скоро, та в случай че ще и да е незнаен.
Така или другояче, силовото изземване на, всъщност, индустриалните активи на сдружението водят до това, то в последна сметка да се елементарни с бизнеса си. И това е по този начин, тъй като прокуратурата неведнъж отхвърля да му върне компютрите и документите – или най-малкото да му даде копия – с цел да може да продължи комерсиалната си активност. И по този начин четири години, до момента в който най-после (през 2014) прокурорите тихомълком приключват досъдебното произвеждане. Въпреки това, обаче, даже и по-късно те не престават да не връщат на компанията активите, нужни за активността и. И по този начин до ден-днешен – сами сметнете какъв брой години са това. Същевременно, компанията банкрутира. Повечето компании, изключително във финансовия бранш, не биха могли да устоят и 4 месеца в случай че бъдат изтърбушени по този метод – пък какво остава за 4 и повече години.
Делото и Рекордната Сума
На фона на общи търговски загуби в размер на 1.6 милиона лв., компанията се взема решение на единствената допустима – и в същото време нетрадиционна – стъпка, а точно, да съди самата Прокуратура на Република България за вреди. Това обаче не е толкоз елементарно, едвам напишеш и входираш една искова молба. През годините редица съдилища, изключително на окръжно и апелативно равнище, действително решаваха, че Прокуратура на Република България няма по какъв начин да носи имуществена отговорност за увреда на юридически лица – а единствено за увреда на физически лица. Най-често срещаният случай, несъмнено, е за нелегално упрекнати и/или държани в ареста хора – и точно такива проблеми образуват всеобщата процедура по стотиците каузи водени против Прокуратура на Република България всяка година. Но да убедиш съдиите да присъдят обезщетение на юридическо лице се оказва нелека задача.
Това ясно се вижда от претекстовете, да вземем за пример, на първата инстанция Софийски градски съд – където в началото сдружението губи делото. Логиката на арбитър Маргарита Георгиева е леко странна, бихме споделили ние. От една страна, тя приема, че многогодишното безучастие на прокуратурата е противоправно (т.е. незаконно). От друга страна обаче, тя не приема, че вредите за сдружението се настъпили точно заради това безучастие. Иди, че разбери – забавно от какво друго ще да са настъпили, тогава?! Така или другояче, САС обаче обръща решението на Софийски градски съд – и присъжда 800 хиляди лв. главница, плюс законна рента от датата на завеждането на делото. Решаващият претекст на САС е точно този – прокуратурата носи имуществена отговорност за бездействието си. Съдът даже показва, че персонално отговорни са съответните наблюдаващи прокурори – само че съгласно закона, масрафа го заплащат не те персонално, а техният шеф (т.е. ПРБ).
И по този начин стигаме до 31.01.2022, когато в намерено правосъдно съвещание Върховен касационен съд преглежда делото. Прокуратурата даже не си прави труда да прати представител в зала, очевидно с цел да не бере позор. Макар и двете страни да апелират въззивното решение, Върховен касационен съд е позволил касационно обжалване единствено по жалбата на компанията – касационната тъжба на Прокуратура на Република България е отрязана напълно. Адвокатите на сдружението показват изобилна процедура на Съд на Европейския съюз и ЕПСЧ по време на плеадоариите – до момента в който прокуратурата не посочва… нищо. Нищо, друго от писмени бележки, изографисани с общи, кухи лафове и словесни еквилибристики (и то на не изключително високо равнище). Седем месеца по-късно излиза и окончателното решение на Върховен касационен съд. Макар и не толкоз обемисто, колкото решението на САС, това решение е извънредно скъпо като процедура, доколкото за първи път висша правосъдна инстанция в България присъжда вреди в подобен голям размер – и то на юридическо лице! Ето за какво ние ще се спрем на него малко по-подробно.
На първо място, Върховен касационен съд присъжда на компанията спомагателни 220 хиляди лв., която рекламация не е била почетена от САС. Съдебният състав приема, че това са вземания от лизингополучатели, които са били отписани по решение на Оценка за съвместимост на сдружението – т.е. това е стопроцентова загуба. Съдът също по този начин приема, че Прокуратура на Република България носи отговорност за тази загуба, като в тази връзка си заслужава да цитираме в цялост следния откъс: „ В този смисъл е и практиката на Съд на Европейския съюз, която приема, че причинната връзка сред претърпените вреди и противоправното държание на длъжника не се прекъсва когато кредиторът не извърши несъмнено деяние, с което да предотврати настъпването на вредите, когато това деяние съставлява необикновен търговски риск /дело Т-178/98, доказано от Съд на Европейския съюз по дело С-472/00 Р/. “ Очевидно прокуратурата, потвърждавайки тъкмо противоположното, не е осведомена с практиката на Съд на Европейския съюз – а и да е осведомена, не я интересува. Или както е споделил шопът: „ Бре, он (т.е. Люксембург) че ми каже на мене! “ Съдиите не възприемат и другия главен прокурорски мотив, а точно – че била изтекла отминалостта да им се търси имуществена отговорност. Това е меко казано безочливо, тъй като няма по какъв начин да тече отминалост, до момента в който самата прокуратура е във фактическо притежание на документите, от чиято липса са произтекли вредите! Иначе казано, прокуратурата се пробва да се позове на и да се употребява от плодовете на личното си противоправно държание, с цел да се изсули от отговорност и да завоюва „ служебно “ делото. Такъв плосък и фатмашки мотив обаче не може да мине – или не би следвало да мине – пред никой уважаващ себе си арбитър. Най-малко пък пред трима съдии – и минимум във Върховен касационен съд.
Решението е удивително и с друго. Както пишат самите съдии, „ българската юриспруденция десетилетия наред отхвърляше правото на юридическите лица да претендират неимуществени вреди. “ Настоящото решение, обаче, вкупом с още единствено няколко такива сходни решения, обръща тази процедура в последните 2-3 години. Всъщност сдружението претендира и символичните (в случая) 50 хиляди лв. за неимуществени вреди, вследствие уронване на положителното му име от прокурорската офанзива против него. Именно Върховен касационен съд признава правото му да ги получи, въпреки и не в цялостен размер (присъдени са единствено 10 хиляди). Все отново всеки търговец има известност, която е един от най-ценните му активи. Когато този актив бъде повреден, т.е. когато тази известност бъде накърнена – в тази ситуация, от прокурорско-стахановски-цветановски възторг – то тази увреда предстои на обезщетяване.
В последна сметка, с изключение на горните 10 хиляди, Върховен касационен съд присъжда общо ЕДИН МИЛИОН и двайсет хиляди лв. обезщетение като „ главница “. Понеже делото е заведено през 2015 година, обаче, Каскетурата дължи и лихви за последните 7 години – или общо към 800 хиляди лв.. Ето за какво, общата образувана сума е над 1 800 000 лв.. Разбира се, лихвата ще продължи да се натрупа всеки-ден-и-час – досега, в който прокуратурата не заплати и не се издължи. А за десерт и за похлупак, прокуратурата ще би трябвало да заплати и общо 30 хиляди лв. държавни такси и правосъдни разходи. Така е и редно, в последна сметка.
Прокуратурата като продънена бъчва
През последните няколко години взеха да се натрупат и други такива решения, въпреки те рядко да се приближават като мащаб до актуалното. Така да вземем за пример, неотдавна прокуратурата беше наказана (макар и единствено на първа инстанция) да заплати един милион лв. на човек, чиито бизнес е унищожила, повдигайки му нелегално и голословно обвиняване. В съответния случай можем да благодарим на неизвестен воин (името му не е обществено известно) от Районна Прокуратура Търговище. Може да се направи обосновано съмнение, че обвиняването е повдигнато – респективно бизнеса е унищожен – по поръчка, с цел да може по-късно компанията да бъде купена на безценица. Реално видяно, тя в действителност е купена скоро по-късно – и то за без пари. Но за това – може би някой различен път (с подробности).
Генералният проблем е, че матрицата на поръчковата прокуратура, въпреки и внедрена за първи път от едни небезизвестни пловдивски магистрати, с годините беше изпипана до съвършенство. И по този начин в наши дни Прокуратура на Република България може да бъде употребена като голям, тъп чук – с който да бъдат размазани всички и всичко, което е поръчано. Или пък може да бъде употребена като тъничък скалпел, с който да бъдат леко „ подрязани “ нечии криле и да бъде обезпечено нечие тъкмо несъмнено държание. Справка – досъдебното произвеждане против шефа на Национална агенция за приходите Румен Спецов (пр. прочие 10608/21) и безславно провалената „ проверка “ на Делян Славчев Пеевски. Общото обаче сред двата случая – на чука и на скалпела – са солидните компенсации, които след това ни се постанова да плащаме. Защото дано нямаме никакви илюзии – плащаме ги ние, а не прокуратурата. Защото точно ние и нашите налози сме първоизточника на големия прокурорски бюджет от 330 милиона лв. на година. На фона на този бюджет – и на фона на колосалните присъдени компенсации, които в последно време зачестиха, Гешев орева орталъка и надигна писък до небесата за едно поискано – само че неполучено – бюджетно нарастване от 20 милиона лв.. Наглост до небесата, бихме споделили ние – или по-скоро не до небесата, а единствено до Конституционен съд. Конституционните съдии обаче порязаха Гешев и не направиха това, което той искаше – а точно, да пернат ушите на финансовото министерство и да му се троснат, че е длъжно да дава на прокуратурата колкото пари си изиска, когато си ги изиска. No pasarán, другарю лейтенант (от Народната Милиция) Гешев и ученик на Симеоновско-Магнаурската юридическа школа.
Всъщност, до 2016 година Прокуратура на Република България публикуваше в годишния си доклад общия размер на компенсациите, на които е наказана. За всяка обособена година това бяха почти по към 5 милиона лв.. От 2017 до 2021, обаче, прокуратурата стартира да крие тази основна статистика. Наложи се публицисти да вършат лични калкулации на база правосъдните регистри, а Неправителствени организации да водят каузи по ЗДОИ за тази информация. Така или другояче, прокуратурата е длъжна да разгласява тази информация, вместо да си крие срамотиите (образно казано). Но по-големият проблем е какво да се прави и по какъв начин да се продължи напред. На нас не ни е известно в друга европейска страна прокуратурата да е осъждана на такива големи суми за свои противозаконни дейности – нито като безспорна стойност, нито като % от бюджета и. По българския закон, обособените прокурори не носят никаква отговорност – включително и имуществена – когато прокуратурата бъде наказана да заплаща компенсации. На доктрина, те би следвало да носят най-малко дисциплинарна отговорност, да вземем за пример като понижаване на заплатата, намаляване или даже уволняване. На процедура обаче, даже и това не се случва! И не е мъчно да си разбираем за какво. Първо, ПК(П) на Висш съдебен съвет е напълно и еднолично доминирана от Главния Прокурор (понастоящем Гешев). Там не може и няма по какъв начин да мине дисциплинарна мярка – изключително по-радикална – против която Гешев е срещу. Нещо повече – няма по какъв начин изначално да се стигне до дисциплинарно произвеждане против прокурор, поради който Прокуратура на Република България е наказана – тъй като няма кой да внесе такова искане. Да сте виждали в миналото до момента такова искане?! Не, нали? Е, няма и да видите. А по отношение на „ независимостта “ на ПК(П) на Висш съдебен съвет от Главния, задоволително е сбито да напомним екранните фотоси от телефона на Гешев, когато в Народно събрание беше засечен радостно да си чати с Pi Ar Sevi Boyko. Защото тогава ние зърнахме и различен чат: Evgeni ot VSS беше написал на Гешев „ Стискам палци!” (демек, да не закрие Народно събрание обичаните Гешеву спец-органи – е, въпреки всичко ги закриха.) Така че, толкова по тематиката Висш съдебен съвет.
В последна сметка, съгласно нас, единственото лекарство е да се вкара някакъв механизъм за „ индексация “ бюджета на прокуратурата при такива осъждания – както и някаква форма на регресивни искове от страната към съответни прокурори. Сетете се единствено за прокурор (пардон следовател) Еврото и неговите подвизи, да вземем за пример. Би било бълнуване да се чака, че министри като Цецка Цачева или Барни Ръбъл, да речем, биха се осмелили да заведат сходни искове от името на изпълнителната власт. Последната плеяда от правосъдни министри, от друга страна… това е към този момент друго нещо. Защото те демонстрираха, че са забъркани от напълно друго тесто – като се почне от професор Стоилов, да стигнем и в този момент до Крум Зарков. Не е изключено, може би, да чакаме сходна стъпка в близко бъдеще – дали от министър Зарков, или от идващия постоянен правосъден министър. Като репер в тази тенденция можем да посочим проектите на министър Надежда Йорданова да се върви към „ програмен бюджет на прокуратурата “ – т.е. пари против промени и (най-вече) резултати.Няма ли резултати – няма и пари. Толкоз е (или може да бъде) просто. В последна сметка ние знаем, че „ Лесно е да си елементарен. То е кофти да си комплициран “ – както сподели съдружният сътрудник на Гешев Бойко Борисов. И ние го знаем, тъй като в същия запис чухме по какъв начин Гешев „ Абе и аз доста обичам да се пра‘им на вманиачен – но ти, шефе, се пра‘иш доста сполучливо “. И по този начин, до момента в който Гешев и подопечните му прокурори се вършат на луди, извършват мръсни поръчки, удрят едни и редовно чадъросват други (особено в случай че другите се споделят Пеевски и Доган) – страната заплаща милиони. И ще продължи да заплаща – доколкото по наша информация се задават (или към този момент са в ход) още по-колосални искове. А в това време Инструментът си е все по този начин на власт – дружно с съдружните си сътрудници Доган, Борисов и (напоследък) Учиндолската Телевизионна Холограма – както дефинираха Слави протестиращи на 22 юни, по време на митинга в поддръжка на кабинета, тъкмо преди вота на съмнение. Или другояче казано – Инструмента се крепи от обединението Догансарай, Бастунсарай и Дивансарай. Хубаво е, единствено че е скъпо. Твърде скъпо, както ви разказахме нагоре.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ