Фирма, обявена за пипало на „Октопод“-а, осъди прокуратурата за над 400 000 лева
Прокуратурата е наказана да заплати общо над 400 000 лв. компенсации на компания " Кепитъл Лизинг " АД, която преди 11 години стана жертва на шумната акция " Октопод " и беше оповестена за едно от пипалата му, заяви правният уебсайт " Лекс ".
Виж още
След 6-годишна правосъдна борба сдружението е съумяло да завоюва делото против прокуратурата за нарушение на правото на Европейския съюз. Въпреки че и градският, и Софийският апелативен съд (САС) са отхвърлили исковете на " Кепитъл Лизинг ", Върховният касационен съд е отменил решението на апелативните магистрати и е постановил обезщетение от 200 000 лв. за имуществени вреди, още 10 000 лв. за морални вреди, които с разноските и лихвите за последните 9 години надвишават 400 000 лв..
Бизнесът в 63 чувала
На 10 февруари 2010 година Министерство на вътрешните работи и прокуратурата оповестиха, че е в ход акция " Октопод " и зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков. Същия ден проверяващите нахлуха в офиса на " Кепитъл лизинг ".
Разследващите изземват всички компютри и настоящата документи в 63 чувала. Става дума за всички истински лизингови документи - контракти, записи на заповед, погасителни проекти, истински свидетелства за регистрация на коли, застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове против длъжници, преписка с лизингополучатели и с държавни институции.
Впоследствие в медиите компанията " Кепитъл лизинг " бе оповестена за пипало на " Октопод " -а и перачница на пари с двойно счетоводство и черна каса. Според показания на очевидец по делото пък работната атмосфера станала тягостна, тъй като чиновниците се чувствали смачкани, защото клиентите отказвали заплащания по контракти и се отнасяли с тях като с нарушители, мошеници и измамници.
След шумната акция бяха формирани три съществени каузи. Те станаха известни като " Голям Октопод ", в който останаха тежките стопански закононарушения, " Нежен Октопод " - за сводничество и проституция и " Малък Октопод " - за рекет и насила. До съд стигна единствено последното, което още не е завършило дефинитивно.
Документите, конфискувани от " Кепитъл лизинг " са по делото за така наречен " Голям Октопод ", което обаче беше прекъснато на 27 февруари 2014 година
Още в края на февруари 2010 година от компанията изпращат претенции до всички равнища на държавното обвиняване - от наблюдаващия делото в Софийската градска прокуратура до основния прокурор, да ѝ бъдат върнати конфискуваните документи и компютри. Получават отвод от СГП. После упорстват най-малко да получат оригиналите на свидетелствата за регистрация на колите, които сдружението дава на лизинг. Така на 1 юни 2010 година те са им върнати. През март 2011 година получават назад и компютрите, а през август 2013 година и останалите документи.
От компанията настояват, че изземването на цялата документи я е лишило от опцията да действа, като правят оценка вредите си на над 3,9 млн. лв..
Нарушеното право на Европейски Съюз и правилото на пропорция
В решението си висшите съдии Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров в детайли изясняват по кое време и по какъв начин страната дава отговор за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС).
С изменението на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) от ноември 2019 година, депутатите дефинираха и реда, по който ще се търси отговорност на страната за вреди от задоволително значително нарушаване на правото на Европейски Съюз.
В решението на Върховен касационен съд се споделя, че няма значение по кой ред е гледано делото преди влизането в действие на промените в ЗОДОВ от 2019 година, защото новите разпореждания се ползват за исковете, подадени по-късно, а неприключилите каузи се довършват от съдилищата, пред които са висящи.
След това висшите съдии изясняват, че страната е виновна за вредите, без значение от държанието на кой от нейните органи са породени, като припомнят, че за отговорността по ЗОДОВ виновността е без правно значение, т.е. отговорността за вреди е справедлива.
Отговорността по Закон за задълженията и договорите пък е отговорна, като деецът може да потвърди по безспорен метод, че е положил дължимата грижа и това изключва неговата отговорност. Не по този начин стои въпросът обаче с отговорността на страната за нарушено право на Европейски Съюз.
" Отговорността на страната за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз не е отговорна. Когато нарушаването е осъществено съзнателно или при неполагане на дължимата грижа, единствено това е задоволително то да бъде квалифицирано като " задоволително значително " ; само че това не значи, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на страната. Нарушението може да бъде квалифицирано като " задоволително значително " и макар полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и точно дефинирана, при несъблюдение на задължението за отправяне на преюдициално питане и други ", коментира Върховен касационен съд.
Съществено е смисъла на разяснението на правилото за пропорция, като един от общите правила на Европейски Съюз, което висшите съдии вършат. Върховен касационен съд показва, че този принцип се ползва непосредствено, а той съставлява аршин за оценка на правомерността на държанието, както на органите на общността, по този начин и на страните членки, което задължава съда да реши дали подхванатите от държавния орган ограничаващи ограничения са в положение да обезпечат постигането на преследваната с тях законна цел, само че без да надвишават нужното за нейното реализиране.
В съответния случай съдът би трябвало да реши дали дейностите на прокуратурата във връзка с " Кепитъл лизинг " са били пропорционални. Именно тук е и главното разминаване в преценката на съдилищата, довело до анулация на решението на САС.
Според Върховен касационен съд, апелативният съд погрешно е пропуснал да съобрази, че въпреки и осъществени от способен орган, дейностите на прокуратурата не са съответни на правилото на пропорция във връзка с ограничаващите ограничения, които е наложила на компанията.
В решението на съда се споделя, че претърсването и изземването от офиса на компанията са били противоправни, тъй като не дават отговор на правилото на пропорция.
Според Върховен касационен съд прокуратурата " очевидно и тежко " е надхвърлила рамките на своята независимост на преценка и заради това е направила задоволително значително нарушаване на правото на Европейски Съюз с нарушавания принцип на пропорция.
Колко огромна е вредата?
От " Кепитъл лизинг ", настояват, че имуществените им загуби са за близо 4 млн. лв., защото поради дейностите на прокуратурата не са съумели да подадат заявление за пререгистрация и през 2015 година сдружението е било заличено от регистъра на финансовите институции, а с конфискуваната документи е било затруднено да прави активност и да отбрани финансовите си ползи. Върховен касационен съд обаче не е склонен с оценката на претърпените вреди.
Според висшите съдии погасяването по отминалост на записите на заповед, издадени в поръчителство на вземанията по договорите за лизинг, води единствено до понижаване на обезпечеността на вземанията по контракта за лизинг и закъснение и оскъпяване, само че не изключва опцията за търсене на отговорност от неизправните лизингополучатели. Съдът показва, че могат да бъдат издирени и неизправните длъжници и не намира директна връзка сред усложненията от конфискуваната документи и компютри с невъзможността на компанията да се пререгистрира, като усили капитала си най-малко на 1 млн. лв..
Така Върховен касационен съд стига до извод, че " Кепитъл лизинг " е понесла имуществени вреди за 200 000 лева, а не за над 3,88 млн. лева, за колкото претендираше. С лихвите обаче сумата нараства съвсем двойно.
Върховните съдии одобряват също, че компанията е понесла и неимуществени вреди поради разрушената ѝ известност, като ги правят оценка на още 10 000 лева.
Виж още След 6-годишна правосъдна борба сдружението е съумяло да завоюва делото против прокуратурата за нарушение на правото на Европейския съюз. Въпреки че и градският, и Софийският апелативен съд (САС) са отхвърлили исковете на " Кепитъл Лизинг ", Върховният касационен съд е отменил решението на апелативните магистрати и е постановил обезщетение от 200 000 лв. за имуществени вреди, още 10 000 лв. за морални вреди, които с разноските и лихвите за последните 9 години надвишават 400 000 лв..
Бизнесът в 63 чувала
На 10 февруари 2010 година Министерство на вътрешните работи и прокуратурата оповестиха, че е в ход акция " Октопод " и зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков. Същия ден проверяващите нахлуха в офиса на " Кепитъл лизинг ".
Разследващите изземват всички компютри и настоящата документи в 63 чувала. Става дума за всички истински лизингови документи - контракти, записи на заповед, погасителни проекти, истински свидетелства за регистрация на коли, застрахователни и счетоводни документи, изпълнителни листове против длъжници, преписка с лизингополучатели и с държавни институции.
Впоследствие в медиите компанията " Кепитъл лизинг " бе оповестена за пипало на " Октопод " -а и перачница на пари с двойно счетоводство и черна каса. Според показания на очевидец по делото пък работната атмосфера станала тягостна, тъй като чиновниците се чувствали смачкани, защото клиентите отказвали заплащания по контракти и се отнасяли с тях като с нарушители, мошеници и измамници.
След шумната акция бяха формирани три съществени каузи. Те станаха известни като " Голям Октопод ", в който останаха тежките стопански закононарушения, " Нежен Октопод " - за сводничество и проституция и " Малък Октопод " - за рекет и насила. До съд стигна единствено последното, което още не е завършило дефинитивно.
Документите, конфискувани от " Кепитъл лизинг " са по делото за така наречен " Голям Октопод ", което обаче беше прекъснато на 27 февруари 2014 година
Още в края на февруари 2010 година от компанията изпращат претенции до всички равнища на държавното обвиняване - от наблюдаващия делото в Софийската градска прокуратура до основния прокурор, да ѝ бъдат върнати конфискуваните документи и компютри. Получават отвод от СГП. После упорстват най-малко да получат оригиналите на свидетелствата за регистрация на колите, които сдружението дава на лизинг. Така на 1 юни 2010 година те са им върнати. През март 2011 година получават назад и компютрите, а през август 2013 година и останалите документи.
От компанията настояват, че изземването на цялата документи я е лишило от опцията да действа, като правят оценка вредите си на над 3,9 млн. лв..
Нарушеното право на Европейски Съюз и правилото на пропорция
В решението си висшите съдии Борислав Белазелков, Борис Илиев и Димитър Димитров в детайли изясняват по кое време и по какъв начин страната дава отговор за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС).
С изменението на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) от ноември 2019 година, депутатите дефинираха и реда, по който ще се търси отговорност на страната за вреди от задоволително значително нарушаване на правото на Европейски Съюз.
В решението на Върховен касационен съд се споделя, че няма значение по кой ред е гледано делото преди влизането в действие на промените в ЗОДОВ от 2019 година, защото новите разпореждания се ползват за исковете, подадени по-късно, а неприключилите каузи се довършват от съдилищата, пред които са висящи.
След това висшите съдии изясняват, че страната е виновна за вредите, без значение от държанието на кой от нейните органи са породени, като припомнят, че за отговорността по ЗОДОВ виновността е без правно значение, т.е. отговорността за вреди е справедлива.
Отговорността по Закон за задълженията и договорите пък е отговорна, като деецът може да потвърди по безспорен метод, че е положил дължимата грижа и това изключва неговата отговорност. Не по този начин стои въпросът обаче с отговорността на страната за нарушено право на Европейски Съюз.
" Отговорността на страната за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз не е отговорна. Когато нарушаването е осъществено съзнателно или при неполагане на дължимата грижа, единствено това е задоволително то да бъде квалифицирано като " задоволително значително " ; само че това не значи, че полагането на дължимата грижа изключва отговорността на страната. Нарушението може да бъде квалифицирано като " задоволително значително " и макар полагането на дължимата грижа: когато държавният орган няма право на преценка, нарушената норма е ясна и точно дефинирана, при несъблюдение на задължението за отправяне на преюдициално питане и други ", коментира Върховен касационен съд.
Съществено е смисъла на разяснението на правилото за пропорция, като един от общите правила на Европейски Съюз, което висшите съдии вършат. Върховен касационен съд показва, че този принцип се ползва непосредствено, а той съставлява аршин за оценка на правомерността на държанието, както на органите на общността, по този начин и на страните членки, което задължава съда да реши дали подхванатите от държавния орган ограничаващи ограничения са в положение да обезпечат постигането на преследваната с тях законна цел, само че без да надвишават нужното за нейното реализиране.
В съответния случай съдът би трябвало да реши дали дейностите на прокуратурата във връзка с " Кепитъл лизинг " са били пропорционални. Именно тук е и главното разминаване в преценката на съдилищата, довело до анулация на решението на САС.
Според Върховен касационен съд, апелативният съд погрешно е пропуснал да съобрази, че въпреки и осъществени от способен орган, дейностите на прокуратурата не са съответни на правилото на пропорция във връзка с ограничаващите ограничения, които е наложила на компанията.
В решението на съда се споделя, че претърсването и изземването от офиса на компанията са били противоправни, тъй като не дават отговор на правилото на пропорция.
Според Върховен касационен съд прокуратурата " очевидно и тежко " е надхвърлила рамките на своята независимост на преценка и заради това е направила задоволително значително нарушаване на правото на Европейски Съюз с нарушавания принцип на пропорция.
Колко огромна е вредата?
От " Кепитъл лизинг ", настояват, че имуществените им загуби са за близо 4 млн. лв., защото поради дейностите на прокуратурата не са съумели да подадат заявление за пререгистрация и през 2015 година сдружението е било заличено от регистъра на финансовите институции, а с конфискуваната документи е било затруднено да прави активност и да отбрани финансовите си ползи. Върховен касационен съд обаче не е склонен с оценката на претърпените вреди.
Според висшите съдии погасяването по отминалост на записите на заповед, издадени в поръчителство на вземанията по договорите за лизинг, води единствено до понижаване на обезпечеността на вземанията по контракта за лизинг и закъснение и оскъпяване, само че не изключва опцията за търсене на отговорност от неизправните лизингополучатели. Съдът показва, че могат да бъдат издирени и неизправните длъжници и не намира директна връзка сред усложненията от конфискуваната документи и компютри с невъзможността на компанията да се пререгистрира, като усили капитала си най-малко на 1 млн. лв..
Така Върховен касационен съд стига до извод, че " Кепитъл лизинг " е понесла имуществени вреди за 200 000 лева, а не за над 3,88 млн. лева, за колкото претендираше. С лихвите обаче сумата нараства съвсем двойно.
Върховните съдии одобряват също, че компанията е понесла и неимуществени вреди поради разрушената ѝ известност, като ги правят оценка на още 10 000 лева.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ