Сградата-убиец Алабин: Прокуратурата е осъдена да плати 60 000 лева заради нежеланието да намери виновните
Прокуратурата е наказана да заплати 60 000 лв. поради нежеланието да откри отговорните за срутената постройка на „ Алабин “.
Години наред прокуратурата е демонстрирала отвращение да събира доказателства и да разкрие отговорните за случая с рухналата постройка на столичната ул. „ Алабин “, при който починаха две девойки. До този извод стигна Софийският апелативен съд (САС) и осъди прокуратурата да заплати обезщетение от 60 000 лв. на майката на починалата при случая Деница Ченишева – Александрина.
Тя заведе иск против прокуратурата за 300 000 лв. от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на страната и общините за вреди поради нарушеното право на разглеждане и решение на делото в рационален период.
Трагичният случай се случи на 19 септември 2006 година, а делото стигна до съд чак след 10 години. След това процесът продължи още пет години, а най-после всички подсъдими бяха оправдани.
Както „ Лекс “ писа, на първа инстанция Софийският градски съд осъди прокуратурата да заплати 15 000 лв. на Александрина Ченишева, защото одобри, че главната част от вредите, които е претърпяла дамата са разследване на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не поради забавянето на делото.
Софийският апелативен съд обаче придава доста по-голяма тежест на вредите от бавното следствие, като за задачата е назначена и съдебно-психологическа експертиза, а съгласно заключението на вещото лице майката е щяла да бъде травмирана даже и при неоправдателна присъда, само че забавянето на процеса удължава мъката на всеки родител, изгубил детето си.
„ Липсата на наказание на отговорните също е контузия, само че без значение по какъв начин би завършил, в случай че наказателният развой завърши по-бързо резултатът за потърпевшата не би бил по този начин тежък, защото забавянето на процеса удължава мъката “, заключва вещото лице.
Относно държанието на проверяващите, правосъдният състав с ръководител и докладчик Елизабет Петрова написа, че то може да се характеризира с отвращение да изпълнят своите пълномощия по закон – да събират доказателства, да проверяват, да упражняват държавна насила по този начин, че да се доближи до обективната истина и отговорните лица да получат плануваните по закон санкции.
„ Дали това отвращение за следствие се дължи на неспособност, непросветеност, или на друга причина, е без значение по делото “, написа САС.
В решението съдът прецизира, че в първите месеци след нещастието следствието е било интензивно, а забавянето стартира през 2007 година и завършва през 2016 година, когато делото е импортирано в съда. През този интервал съдът отбелязва, че има години, в които не е осъществявано нищо от проверяващите или за цяла година са разпитани няколко очевидци, или са формирани няколко протокола, а в най-хубавия случай е била назначена експертиза. В същото време обаче са правени на два пъти опити за преустановяване на делото, които са били отменяни от съда, а даваните инструкции не са били изпълнявани.
„ Това безучастие, в нарушаване на наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, правосъдният състав приема като доказателство за нежеланието на прокуратурата да извърши своите отговорности по закон, да работи и да събере доказателства по отношение на настъпилата гибел на дъщерята на ищцата и с повдигнатите обвинявания “, декларира САС.
Според съда това обосновава и извода, че продължителността на делото от близо 15 години не е резултат от фактическата и правна трудност на следствието, а от неритмичната работа по следствието, ръководено от прокуратурата.
За да дефинира по-висок размер на компенсацията САС показва особения интерес, който съставлява делото за майката на починалото момиче. Показания по делото е каузи и близка на дамата, която е разказала за нейните премеждия, а очакванията ѝ за правораздаване и правдивост, само че най-после била тотално обезверена, чувствала се безсилна и споделяла, че има чувството, че удря главата си в желязна врата. В тази връзка съдът отбелязва, че Александрина Ченишева била толкоз обезверена, а желаела откриване на истината, че почнала сама да прави опити да събира доказателства.
„ Опитът жител със свои персонални старания да замести държавната конструкция за следствие приказва не просто за липса на доверие в правораздаването, а за безнадеждност…Бездействието на ответника, в продължение на години, коментирано в средствата за всеобща информация още по време на висящност на производството, бездействието макар напътствията на съдилищата, е умъртвило у ищцата вярата за отмъщение посредством върховенството на закона, за гибелта на личното ѝ дете “, написа съдът, с цел да стимулира решението си да усили компенсацията до 60 000 лв.. То обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
15-те години на вятъра очакване
Трагедията се случи на 19 септември 2006 година, а делото стартира на първа инстанция 10 години по-късно. Подсъдими за породената гибел на двете девойки бяха притежателят на постройката Георги Кирчев, който е шеф на компания „ Хрисома “, инженер Петър Петров, който направлявал ремонта на постройката, Николай Симеонов – шеф на „ А3-Архитектура и осъществяване “ и строителят Манчо Антонов, притежател на компанията за поправки Едноличен търговец „ Медия Манчо “, против който делото беше гледано задочно, тъй като е в чужбина.
Сградата на ул. „ Алабин “ рухна към 18 ч., когато по улицата с автомобил са прекосявали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете девойки са умряли на място.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано, само че в последна сметка беше импортиран обвинителен акт в съда, който се крепеше главно на противоречивите показания на очевидеца Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в постройката са рязани носещи релси и колони, само че неведнъж променяше показанията си в хода на следствието. Накрая сподели пред съда, че е ходил на този обект единствено след сриването му, с цел да поставя ламарина и катанец и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В последна сметка, подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд постави завършек на правосъдната сага.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Години наред прокуратурата е демонстрирала отвращение да събира доказателства и да разкрие отговорните за случая с рухналата постройка на столичната ул. „ Алабин “, при който починаха две девойки. До този извод стигна Софийският апелативен съд (САС) и осъди прокуратурата да заплати обезщетение от 60 000 лв. на майката на починалата при случая Деница Ченишева – Александрина.
Тя заведе иск против прокуратурата за 300 000 лв. от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на страната и общините за вреди поради нарушеното право на разглеждане и решение на делото в рационален период.
Трагичният случай се случи на 19 септември 2006 година, а делото стигна до съд чак след 10 години. След това процесът продължи още пет години, а най-после всички подсъдими бяха оправдани.
Както „ Лекс “ писа, на първа инстанция Софийският градски съд осъди прокуратурата да заплати 15 000 лв. на Александрина Ченишева, защото одобри, че главната част от вредите, които е претърпяла дамата са разследване на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не поради забавянето на делото.
Софийският апелативен съд обаче придава доста по-голяма тежест на вредите от бавното следствие, като за задачата е назначена и съдебно-психологическа експертиза, а съгласно заключението на вещото лице майката е щяла да бъде травмирана даже и при неоправдателна присъда, само че забавянето на процеса удължава мъката на всеки родител, изгубил детето си.
„ Липсата на наказание на отговорните също е контузия, само че без значение по какъв начин би завършил, в случай че наказателният развой завърши по-бързо резултатът за потърпевшата не би бил по този начин тежък, защото забавянето на процеса удължава мъката “, заключва вещото лице.
Относно държанието на проверяващите, правосъдният състав с ръководител и докладчик Елизабет Петрова написа, че то може да се характеризира с отвращение да изпълнят своите пълномощия по закон – да събират доказателства, да проверяват, да упражняват държавна насила по този начин, че да се доближи до обективната истина и отговорните лица да получат плануваните по закон санкции.
„ Дали това отвращение за следствие се дължи на неспособност, непросветеност, или на друга причина, е без значение по делото “, написа САС.
В решението съдът прецизира, че в първите месеци след нещастието следствието е било интензивно, а забавянето стартира през 2007 година и завършва през 2016 година, когато делото е импортирано в съда. През този интервал съдът отбелязва, че има години, в които не е осъществявано нищо от проверяващите или за цяла година са разпитани няколко очевидци, или са формирани няколко протокола, а в най-хубавия случай е била назначена експертиза. В същото време обаче са правени на два пъти опити за преустановяване на делото, които са били отменяни от съда, а даваните инструкции не са били изпълнявани.
„ Това безучастие, в нарушаване на наредбите на Наказателно-процесуален кодекс, правосъдният състав приема като доказателство за нежеланието на прокуратурата да извърши своите отговорности по закон, да работи и да събере доказателства по отношение на настъпилата гибел на дъщерята на ищцата и с повдигнатите обвинявания “, декларира САС.
Според съда това обосновава и извода, че продължителността на делото от близо 15 години не е резултат от фактическата и правна трудност на следствието, а от неритмичната работа по следствието, ръководено от прокуратурата.
За да дефинира по-висок размер на компенсацията САС показва особения интерес, който съставлява делото за майката на починалото момиче. Показания по делото е каузи и близка на дамата, която е разказала за нейните премеждия, а очакванията ѝ за правораздаване и правдивост, само че най-после била тотално обезверена, чувствала се безсилна и споделяла, че има чувството, че удря главата си в желязна врата. В тази връзка съдът отбелязва, че Александрина Ченишева била толкоз обезверена, а желаела откриване на истината, че почнала сама да прави опити да събира доказателства.
„ Опитът жител със свои персонални старания да замести държавната конструкция за следствие приказва не просто за липса на доверие в правораздаването, а за безнадеждност…Бездействието на ответника, в продължение на години, коментирано в средствата за всеобща информация още по време на висящност на производството, бездействието макар напътствията на съдилищата, е умъртвило у ищцата вярата за отмъщение посредством върховенството на закона, за гибелта на личното ѝ дете “, написа съдът, с цел да стимулира решението си да усили компенсацията до 60 000 лв.. То обаче не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.
15-те години на вятъра очакване
Трагедията се случи на 19 септември 2006 година, а делото стартира на първа инстанция 10 години по-късно. Подсъдими за породената гибел на двете девойки бяха притежателят на постройката Георги Кирчев, който е шеф на компания „ Хрисома “, инженер Петър Петров, който направлявал ремонта на постройката, Николай Симеонов – шеф на „ А3-Архитектура и осъществяване “ и строителят Манчо Антонов, притежател на компанията за поправки Едноличен търговец „ Медия Манчо “, против който делото беше гледано задочно, тъй като е в чужбина.
Сградата на ул. „ Алабин “ рухна към 18 ч., когато по улицата с автомобил са прекосявали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете девойки са умряли на място.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано, само че в последна сметка беше импортиран обвинителен акт в съда, който се крепеше главно на противоречивите показания на очевидеца Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в постройката са рязани носещи релси и колони, само че неведнъж променяше показанията си в хода на следствието. Накрая сподели пред съда, че е ходил на този обект единствено след сриването му, с цел да поставя ламарина и катанец и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В последна сметка, подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд постави завършек на правосъдната сага.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ