Иван Костов: Прокуратурата да е част от правителството
Прокуратурата да излезе от правосъдната власт и да стане част от Минисетерството на правораздаването, предлага някогашният министър председател Иван Костов в разбор за " Медиапул ". Докато това стане, определените от Народното събрание членове на прокурорския състав на Висш съдебен съвет не би трябвало да бъдат настоящи прокурори.
Бившият министър председател припомня, че поддържа концепцията от 20 години. Според него правосъдната система се нуждае от цялостно пречистване, което не може да направи сама. Костов предлага още 4 основни промени в работата на правосъдната власт.
1. Да се отстранен с смяна в Конституцията функционалностите на Висш съдебен съвет по ръководство на здания, имущество и други активи, ИТ системи, логистика и финансови разноски и публични поръчки, които го трансформират в свръх централизиран управнически орган.
2. Инспекторатът към Висш съдебен съвет да се върне в министерството на правораздаването. Същевременно да се лимитират опциите му да прави инспекции на магистрати поради постановени актове против лица на висши обществени длъжности, в случай че са направили тежко дисциплинарно или законово нарушаване. Проверките против тези магистрати да стартират след нараснал предел за образуването им, наложителна гласност на претекстовете и правосъден надзор.
3. Броят на съдиите и прокурорите да се ограничи посредством предел, изчислен по коефициента им на 100 хиляди население. Той не следва да бъде по-висок от междинния коефициент за Швеция, Финландия, Дания и Ирландия. Разходите в бюджета на правосъдната власт като % от Брутният вътрешен продукт да се лимитират от аналогичния междинен % на същите разноски на посочените страни.
4. Магистратите да бъдат задължени под глоба за дисциплинарно уволняване да заявяват родствени връзки, брачен връзки, фактическо общуване и професионална обязаност. Обвързаните лица да не могат да работят в директна йерархична зависимост; да не бъдат в един и същи правосъден състав.
В разбора си Костов написа още:
Висш съдебен съвет e единствено официално връх на самостоятелната правосъдна власт. Фактически органът е подвластен от неофициална мрежа за взимане на решения. Управляващи политици образуваха състава на висшата правосъдна власт и посредством нейните кадрови и дисциплиниращи решения разпространиха зависимостите върху назначените локални административни ръководители на прокуратурата и съдилищата. Последните на собствен ред популяризират тези зависимости върху магистратите, тъй като дефинират кариерното им развиване. В резултат от това оплетени от мрежата магистрати избират подвластни членове на Висш съдебен съвет и по този начин възпроизвеждат и уголемяват нейния обсег.
Неформалната мрежа на въздействие е недосегаема. Вижда се от това, че прокуратурата не се опълчи дейно на въздействието върху магистрати на Петьо Еврото и Нотариуса, без значение от многочислените обществени данни, изказвания и разкрития, и без значение от личните си закани. Въпреки повдигнатите обособени обвинявания, нейните реакции са непоследователни, несъответстващи и без резултат.
В общественото пространство неведнъж беше популяризирана информация, че магистрати имат скъпи парцели в чужбина, че има противоречие сред техните приходи и активи, и не са заявили имуществото си. Липсата на забележима, поредна и безапелационна институционална реакция по сходни сигнали затвърди общото съмнение към правосъдната система. Примерите потвърждават, че мрежата на въздействие действа без ефикасна наказателна и дисциплинарна отговорност. Съдебната система отхвърля да глоби личните си престъпления.
Начинът, по който основните прокурори Гешев и Сарафов освободиха от наличието си държавното обвиняване и редица други следващи кавги демонстрират, че във Висш съдебен съвет решенията и отводите от решения се вземат без претекстове от персонално лоялни, авансово координирани и сложени под незабележим напън магистрати.
Това не изчерпва рецесията на правосъдната система. Заради затворената и съвсем безконтролна професионалната среда, високият обществен статус и високите хонорари на магистратите измежду тях избуяха устойчиви фамилни, родствени, кариерни, професионални и йерархични зависимости. Това сътвори удобна среда за усилване въздействието на неофициалната мрежа. Тя към този момент може да действа и да се възпроизвежда без политическа интервенция – единствено върху кланови зависимости и въздействия.
FaceBookTwitterPinteresthttps://tribune.bg/bg/zakon-i-red/ivan-kostov-prokuraturata-da-e/
Автор
Моника Гаджанова
Иван Костов: Прокуратурата да е част от правителствотоЕксперт: Петролният пазар в Азия е на сериозния най-малко, а Европа е следващатаЦените още веднъж стартират да изпреварват заплатите в развитите държавиИлин Димитров: Очаквам идният летен сезон да е като миналогодишнияФилип Гунев за проблема с прокурорския наследник Васил Михайлов: Корупция е допустима, няма по какъв начин да го отричамеfunction setAnswerTo( name, id ) { $('#load_answer').html(''+name+'[Отказ]'); $('input[name=c_answer]').val(id); $('html,body').animate({scrollTop: $('#commentsAnchor').offset().top},'400'); } function clearAnswerTo() { $('#load_answer').html( " " ); $('input[name=c_answer]').val( " " ); } $(document).ready(function(){ $('.list-comments.viewAll').click(function(e){var idComment = $(this).attr('rel'); if(idComment== " " ){ Щатски долар.post( " /bg/zakon-i-red/ivan-kostov-prokuraturata-da-e/ ", { showAll: " 1 ", idComment: " " }, function( data ) { $( " #comments-load " ).html( data ); }); $(this).hide(); }else{ Щатски долар.post( " /bg/zakon-i-red/ivan-kostov-prokuraturata-da-e/ ", { showAll: " 1 ", idComment: idComment }, function( data ) { $( " #comments "
