Стъклена памет съхранява терабайти за 10 000 години
„ Project Silica “ за благонадежден нов притежател на данни ще се употребява в бъдещите центрове за данни
Стъклен притежател на данни може да побере 7 терабайта и да ги пази 10 хиляди години (снимка: Джонатан Банкс/Microsoft)
Нов тип памет, чиито притежател е чисто стъкло, може да съхранява 7 терабайта данни за период от 10 хиляди години. Устройството е рожба на план, стартират през 2019 година, и след още няколко стадия на рационализиране ще бъде подготвен за комерсиална приложимост в центрове за данни.
Почти всички сме чели или гледали филми за археолози-изследователи, които проникват в гробници на няколко хиляди години и се пробват да разчетат знаците, изрисувани по стени и свитъци. Е, нашите потомци след няколко десетки генерации може би ще могат да четат днешните ни данни, четейки ги от стъклени „ чипове “.
Разработката на стъклената памет е дело на рожба на плана „ Project Silica “ на Microsoft за благонадежден нов притежател за предпазване на данни, който в никакъв случай няма да се скапе. За да подсигурява, че нашата история ще продължи да живее по-дълго, Microsoft опитва със съхраняването на данни върху стъкло с от 2019 година насам. Тогава компанията показва технологията в партньорство с Warner Bros, като записа кино лентата от 1978 година „ Супермен “ върху пластина от кварцово силициево стъкло и го прочете. Пластината с размери единствено 75 x 75 мм и дебелина 2 мм. Тя можеше да побере до 75,6 GB. Модъулът оставаше четим даже откакто беше надраскан, изпечен, сварен, третиран в микровълнова печка, залят с вода и демагнетизиран.
Няколко години по-късно, през днешния ден, наподобява, че Microsoft е подобрила системата. Този потенциал за предпазване е уголемен повече от 100 пъти, до над 7 TB, и компанията е нараснала декларирания живот от 1000 години до колосалните 10 000 години!
Microsoft също показва по какъв начин би функционирал списък, основан на технологията. Хиляди стъклени пластини, деликатно каталогизирани, се подреждат на библиотечни лавици, където могат да седят и чакат реда си евентуално епохи или хилядолетия. Когато някой би трябвало да извлече част от данните, робот се придвижва сред рафтовете до вярното място, сграбчва нужното стъкълце и го подава на четеца.
Вътрешно Microsoft има проекти да внедри този тип памет в своите центрове за данни Azure, само че работи и с други компании по внедряването на технологията. Една компания за рисков капитал, наречена Elire, разгласи проектите си за създаване на Глобален музикален списък („ Global Music Vault “) в Свалбард, Норвегия. Този звуков списък е предопределен да пази „ музикалното завещание “ за бъдещите генерации, от типичен опери до съвременна поп и локална музика.
Ползите от това стъклено предпазване на данни могат да ни зарадват напълно скоро. От една страна, това би понижило големите сметки за електрическа енергия, които центровете за данни заплащат, пробвайки се да запазят пространствата хладни и непрекъснато работещи – откакто тези стъклени пластини се запишат, те са постоянни при стайна температура и не се нуждаят от сила, с цел да съхраняват своите данни. Освен това няма да има потребност фирмите да губят време, сила и пари за прекачване на данни от развалени устройства или ленти на всеки няколко години.
Екипът на Project Silica споделя, че към момента има три или четири стадия на развиване, през които би трябвало да се премине, преди технологията да стане подготвена за комерсиална приложимост.
Стъклен притежател на данни може да побере 7 терабайта и да ги пази 10 хиляди години (снимка: Джонатан Банкс/Microsoft)
Нов тип памет, чиито притежател е чисто стъкло, може да съхранява 7 терабайта данни за период от 10 хиляди години. Устройството е рожба на план, стартират през 2019 година, и след още няколко стадия на рационализиране ще бъде подготвен за комерсиална приложимост в центрове за данни.
Почти всички сме чели или гледали филми за археолози-изследователи, които проникват в гробници на няколко хиляди години и се пробват да разчетат знаците, изрисувани по стени и свитъци. Е, нашите потомци след няколко десетки генерации може би ще могат да четат днешните ни данни, четейки ги от стъклени „ чипове “.
Разработката на стъклената памет е дело на рожба на плана „ Project Silica “ на Microsoft за благонадежден нов притежател за предпазване на данни, който в никакъв случай няма да се скапе. За да подсигурява, че нашата история ще продължи да живее по-дълго, Microsoft опитва със съхраняването на данни върху стъкло с от 2019 година насам. Тогава компанията показва технологията в партньорство с Warner Bros, като записа кино лентата от 1978 година „ Супермен “ върху пластина от кварцово силициево стъкло и го прочете. Пластината с размери единствено 75 x 75 мм и дебелина 2 мм. Тя можеше да побере до 75,6 GB. Модъулът оставаше четим даже откакто беше надраскан, изпечен, сварен, третиран в микровълнова печка, залят с вода и демагнетизиран.
Няколко години по-късно, през днешния ден, наподобява, че Microsoft е подобрила системата. Този потенциал за предпазване е уголемен повече от 100 пъти, до над 7 TB, и компанията е нараснала декларирания живот от 1000 години до колосалните 10 000 години!
Microsoft също показва по какъв начин би функционирал списък, основан на технологията. Хиляди стъклени пластини, деликатно каталогизирани, се подреждат на библиотечни лавици, където могат да седят и чакат реда си евентуално епохи или хилядолетия. Когато някой би трябвало да извлече част от данните, робот се придвижва сред рафтовете до вярното място, сграбчва нужното стъкълце и го подава на четеца.
Вътрешно Microsoft има проекти да внедри този тип памет в своите центрове за данни Azure, само че работи и с други компании по внедряването на технологията. Една компания за рисков капитал, наречена Elire, разгласи проектите си за създаване на Глобален музикален списък („ Global Music Vault “) в Свалбард, Норвегия. Този звуков списък е предопределен да пази „ музикалното завещание “ за бъдещите генерации, от типичен опери до съвременна поп и локална музика.
Ползите от това стъклено предпазване на данни могат да ни зарадват напълно скоро. От една страна, това би понижило големите сметки за електрическа енергия, които центровете за данни заплащат, пробвайки се да запазят пространствата хладни и непрекъснато работещи – откакто тези стъклени пластини се запишат, те са постоянни при стайна температура и не се нуждаят от сила, с цел да съхраняват своите данни. Освен това няма да има потребност фирмите да губят време, сила и пари за прекачване на данни от развалени устройства или ленти на всеки няколко години.
Екипът на Project Silica споделя, че към момента има три или четири стадия на развиване, през които би трябвало да се премине, преди технологията да стане подготвена за комерсиална приложимост.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ