Тези така важни зърнени култури: Какви обеми произведе и изнесе България от 2021-а досега и посоката на цените им
Производството на зърнени култури у нас е освен главен бранш от региона на земеделието, само че е доста значимо за цялата стопанска система - тъй като от съществуването на задоволително хлебна пшеница зависи изхранването на популацията. А царевицата е главната фуражна просвета, нужна пък за храна на селскостопанските животни.
Страната ни несъмнено създава повече пшеница от нужното количество за българското население, по тази причина и износът е относително огромен. Докато има страни в света, на които се постанова да внасят от чужбина (по-)голямата част от този главен хранителен артикул.
Какво е производството на пшеница, царевица и ечемик у нас от 2021 година до момента
Производството на пшеница у нас за интервала 2021 година - 2024 година е относително отмерено, като за интервала най-голяма е била реколтата през 2021 година - 7,119 млн. тона, демонстрират данните на Министерството на земеделието. Добивът от зърнените култури зависи както от засетите площи, по този начин и от добива от декар през съответната година.
През трите последващи години - 2022 година, 2023 година и 2024 година, реколтите от пшеница у нас са били надлежно: 6,23 млн. тона, 6,624 млн. тона и 6,846 млн. тона (данните за 2024 година са предварителни).
При царевицата за зърно , от 2021 година насам, също през първата година от обсъждания интервал реколтата е била най-висока - 3,376 млн. тона. През идващите три години добивите от главната фуражна просвета са били надлежно: 2,496 млн. тона , 2,393 млн. тона и 1,598 млн. тона. Както е видно от данните, за предходната година, съгласно предварителните данни, добивите от царевица са били значително занижени - с 33% под тези за миналата година, и с 47% по-ниски от реколтата за 2021 година.
За разлика от двете съществени зърнени култури, реколтата от ечемик през предходната година е извънредно висока по отношение на предходните три години на обсъждания интервал.
Докато през 2021 година, 2022 година и 2023 година реколтата е била надлежно - 683 хиляди тона, 604 хиляди тона и 770 хиляди тона, то през предходната година добивите от ечемик (по предварителни данни) доближават 1,053 млн. тона. Така, за 2024 година добивите от ечемик са с съвсем 37% по-високи от тези за миналата година, както и с 54% по-големи от тези през толкоз сполучливата на пшеницата и царевицата 2021 година.
Източник:
Износ на зърнени култури
В нашата страна несъмнено се създават повече зърнени култури от нужното както за изхранване на популацията, по този начин и за отглеждането на животни. За посоченото може да се съди и по размера на износа - който през последните години е към и над половината от създадената годишна продукция. Обаче в тази ситуация би трябвало да се има поради, че съвсем постоянно остава така наречен временен излишък от зърно от предни години - тъй че фактическите наличия в страната след прибиране на реколтата са по-високи от количествата на съответната годишна продукция.
Така да вземем за пример, износът от пшеница от реколти 2022/23 година, 2023/24 година и 2024/25 година е надлежно: 4,085 млн. тона, 5,626 млн. тона и 4,484 млн. тона.
Износът на царевица също е относително постоянен, като се изключи този от предната годишна продукция, която беше ниска. Според формалните данни, износът на главната фуражна просвета през 2022/23 година, 2023/24 година и 2024/25 година е надлежно: 1,259 млн. тона, 1,039 млн. тона и едвам 217 хиляди т.
Износът на ечемик, чийто площи са (значително) по-малко от тези на пшеницата и царевицата, се подразбира че е и доста по-нисък. С изключение на количествата от годишна продукция 2024/2025 година (до февруари), когато износът възлиза на 749 хиляди тона - което е 2-3 пъти повече от това през предходни години.
Шефът на Стоковата борса: От главните артикули, през 2024-а, най-вече нарастна маслодайният слънчоглед
За цените на борсовите артикули и опцията на търговия онлайн, приказва в изявление за Money.bg шефът на Софийската стокова борса Васил Симов
Цени в България
Зърнените култури са от продуктите, чиито цени, даже в страната, зависят в относително огромна степен и от цените на интернационалните стокови тържища - изключително като се има поради, какъв брой висок е износът им от страната ни.
Справка за настоящите междинни изкупни цени без Данък добавена стойност у нас от Системата за агропазарна информация (САПИ) демонстрира, че към 20 май 2025 година хлебната пшеница се е продавала за 390 лева./т, царевицата - за 374 лева./т, а ечемикът - за 375 лева./т. Разгледано на годишна база, т.е. какви са цените през 2024 година по същото време, ще забележим че и при трите посочени зърнени култури има покачване, въпреки и не огромно.
Така, хлебната пшеница на годишна база е поскъпнала с 4,6% , царевицата - със 7,8%, до момента в който при ечемика повишаването е с 9,3%.
Тук е мястото да напомним, както в края на януари писа Money.bg, на борсата в Чикаго - най-голямата за търговия на зърнени култури в света, понижението на цената на хлебната пшеница през 2024 година беше с към 10% - от 263 щатски $ на звук, до 230 $ за звук в края на годината.
Според интернационалните пазарни анализатори, през втората половина на настоящата селскостопанска година (януари-юни 2025 г.), Руската федерация може да изнесе към 12-13 милиона тона пшеница, което е по-малко от половината от размера осъществен през предишния сезон от 27,8 милиона тона.
На низходящ тренд останаха през предходната година и цените на царевицата на интернационалните пазари. В началото на 2024 година мартенският договор царевица поевтиня на борсата в Чикаго до най-ниското ниво от 3,5 години насам - 164,05 щатски $ на звук.
В края на 2024 година последните планирани данни на Европейската комисия (EK) се оказаха с отрицателен знак за цените на европейската царевица. Европейската комисия увеличи прогнозата си за производството на царевица в Европейски Съюз от 58 на 59,6 милиона тона. Най-големи корекции са направени за Румъния и Франция.
Впрочем и прогнозата за вноса на царевица в Европейски Съюз през 2024/25 година беше нараснала по отношение на предходните оценки - с 0,5 млн. т, до 19,5 млн. тона.
Страната ни несъмнено създава повече пшеница от нужното количество за българското население, по тази причина и износът е относително огромен. Докато има страни в света, на които се постанова да внасят от чужбина (по-)голямата част от този главен хранителен артикул.
Какво е производството на пшеница, царевица и ечемик у нас от 2021 година до момента
Производството на пшеница у нас за интервала 2021 година - 2024 година е относително отмерено, като за интервала най-голяма е била реколтата през 2021 година - 7,119 млн. тона, демонстрират данните на Министерството на земеделието. Добивът от зърнените култури зависи както от засетите площи, по този начин и от добива от декар през съответната година.
През трите последващи години - 2022 година, 2023 година и 2024 година, реколтите от пшеница у нас са били надлежно: 6,23 млн. тона, 6,624 млн. тона и 6,846 млн. тона (данните за 2024 година са предварителни).
При царевицата за зърно , от 2021 година насам, също през първата година от обсъждания интервал реколтата е била най-висока - 3,376 млн. тона. През идващите три години добивите от главната фуражна просвета са били надлежно: 2,496 млн. тона , 2,393 млн. тона и 1,598 млн. тона. Както е видно от данните, за предходната година, съгласно предварителните данни, добивите от царевица са били значително занижени - с 33% под тези за миналата година, и с 47% по-ниски от реколтата за 2021 година.
За разлика от двете съществени зърнени култури, реколтата от ечемик през предходната година е извънредно висока по отношение на предходните три години на обсъждания интервал.
Докато през 2021 година, 2022 година и 2023 година реколтата е била надлежно - 683 хиляди тона, 604 хиляди тона и 770 хиляди тона, то през предходната година добивите от ечемик (по предварителни данни) доближават 1,053 млн. тона. Така, за 2024 година добивите от ечемик са с съвсем 37% по-високи от тези за миналата година, както и с 54% по-големи от тези през толкоз сполучливата на пшеницата и царевицата 2021 година.
Източник:
Износ на зърнени култури
В нашата страна несъмнено се създават повече зърнени култури от нужното както за изхранване на популацията, по този начин и за отглеждането на животни. За посоченото може да се съди и по размера на износа - който през последните години е към и над половината от създадената годишна продукция. Обаче в тази ситуация би трябвало да се има поради, че съвсем постоянно остава така наречен временен излишък от зърно от предни години - тъй че фактическите наличия в страната след прибиране на реколтата са по-високи от количествата на съответната годишна продукция.
Така да вземем за пример, износът от пшеница от реколти 2022/23 година, 2023/24 година и 2024/25 година е надлежно: 4,085 млн. тона, 5,626 млн. тона и 4,484 млн. тона.
Износът на царевица също е относително постоянен, като се изключи този от предната годишна продукция, която беше ниска. Според формалните данни, износът на главната фуражна просвета през 2022/23 година, 2023/24 година и 2024/25 година е надлежно: 1,259 млн. тона, 1,039 млн. тона и едвам 217 хиляди т.
Износът на ечемик, чийто площи са (значително) по-малко от тези на пшеницата и царевицата, се подразбира че е и доста по-нисък. С изключение на количествата от годишна продукция 2024/2025 година (до февруари), когато износът възлиза на 749 хиляди тона - което е 2-3 пъти повече от това през предходни години.
Шефът на Стоковата борса: От главните артикули, през 2024-а, най-вече нарастна маслодайният слънчоглед
За цените на борсовите артикули и опцията на търговия онлайн, приказва в изявление за Money.bg шефът на Софийската стокова борса Васил Симов
Цени в България
Зърнените култури са от продуктите, чиито цени, даже в страната, зависят в относително огромна степен и от цените на интернационалните стокови тържища - изключително като се има поради, какъв брой висок е износът им от страната ни.
Справка за настоящите междинни изкупни цени без Данък добавена стойност у нас от Системата за агропазарна информация (САПИ) демонстрира, че към 20 май 2025 година хлебната пшеница се е продавала за 390 лева./т, царевицата - за 374 лева./т, а ечемикът - за 375 лева./т. Разгледано на годишна база, т.е. какви са цените през 2024 година по същото време, ще забележим че и при трите посочени зърнени култури има покачване, въпреки и не огромно.
Така, хлебната пшеница на годишна база е поскъпнала с 4,6% , царевицата - със 7,8%, до момента в който при ечемика повишаването е с 9,3%.
Тук е мястото да напомним, както в края на януари писа Money.bg, на борсата в Чикаго - най-голямата за търговия на зърнени култури в света, понижението на цената на хлебната пшеница през 2024 година беше с към 10% - от 263 щатски $ на звук, до 230 $ за звук в края на годината.
Според интернационалните пазарни анализатори, през втората половина на настоящата селскостопанска година (януари-юни 2025 г.), Руската федерация може да изнесе към 12-13 милиона тона пшеница, което е по-малко от половината от размера осъществен през предишния сезон от 27,8 милиона тона.
На низходящ тренд останаха през предходната година и цените на царевицата на интернационалните пазари. В началото на 2024 година мартенският договор царевица поевтиня на борсата в Чикаго до най-ниското ниво от 3,5 години насам - 164,05 щатски $ на звук.
В края на 2024 година последните планирани данни на Европейската комисия (EK) се оказаха с отрицателен знак за цените на европейската царевица. Европейската комисия увеличи прогнозата си за производството на царевица в Европейски Съюз от 58 на 59,6 милиона тона. Най-големи корекции са направени за Румъния и Франция.
Впрочем и прогнозата за вноса на царевица в Европейски Съюз през 2024/25 година беше нараснала по отношение на предходните оценки - с 0,5 млн. т, до 19,5 млн. тона.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ