Светът губи вода достатъчна за 5 млн. души годишно заради текстилните продукти
Производството и потреблението на текстилни артикули продължава да пораства, както и тяхното влияние върху климата, потреблението на вода и сила и околната среда. Според европейските условия от началото на 2025 година всички страни членки на Европейски Съюз, би трябвало да събират разделно ненужните текстилни произведения, тъй че те да не попадат в общия отпадък и да се депонират, осведомят от Асоциацията по преработване на текстил.
Световната фешън промишленост отделя от 3 до 10 % от общите световни излъчвания на парникови газове.
Общо международната текстилна промишленост употребява почти 93 милиарда кубически метра вода годишно – задоволително, с цел да задоволи годишните потребности на 5 милиона души. Същевременно международното текстилно произвеждане е отговорно за към 20 % от световното замърсяване на чистата вода, дължащо се на боядисването на продуктите.
iStock
Потреблението на текстил в Европа е четвърто по степен на влияние върху околната среда и климатичните промени. Европейски Съюз генерира 12,6 милиона тона текстилни боклуци годишно. Само от производството на облекло и обувките се отделят 5,2 милиона тона боклуци, което се равнява на 12 кг боклуци на човек всяка година. В момента единствено 22 % от текстилните боклуци след приложимост се събират разделно за повторна приложимост или преработване, до момента в който останалата част постоянно се изгаря или депонира, сочат данните на Еврокомисията.
Една от първите и относително лесни за приемане ограничения е ориентирана към ръководството на разделното събиране на текстил за понижаване на отпадъците и поощряване на повторната приложимост на текстил. Кръгова стопанска система за текстил значи вдишване на отговорност за понижаване, повторна приложимост и преработване на текстилни боклуци и стимулиране на пазарите за употребен текстил.
iStock
Очаква се тя да има позитивно влияние, защото ще се основат приблизително 20 до 35 работни места за всеки 1000 тона текстил, събран за повторна приложимост, като да вземем за пример продажбата им втора ръка.
Удължаването на живота на облеклата с 9 спомагателни месеца може да понижи въглеродните, водните и отпадъчните отпечатъци с 20 до 30 %, а в случай че времето на носенето на една дреха се удвои, излъчванията на парникови газове ще намалеят с почти 44 % спрямо производството на нова дреха.
Мащабирането на преработването на текстил може да помогне за понижаване на излъчванията на CO2 с към 4 милиона тона — еквивалентно на кумулативните излъчвания на страна с размера на Исландия.
Рамковата инструкция за отпадъците е правната рамка на Европейски Съюз за ръководство на отпадъците в Европейски Съюз. Европейската комисия предлага правила, които да създадат производителите виновни за цялостния витален цикъл на текстилните артикули и да поддържат устойчивото ръководство на текстилните боклуци в целия Европейски Съюз.
Предложените правила за ръководство на отпадъците имат за цел да подсигуряват, че употребяваният текстил се сортира за повторна приложимост, а това, което не може да се употребява наново, се насочва предпочитано към преработване.
Разделно събран текстил към общо генериран текстил
Въведените системи за отговорност на производителя са в осъществяване на условието на РДО към страните членки да вкарат разделно събиране на текстилни боклуци до 1 януари 2025 година
В плана на изменение на РДО, Европейска комисия предлага да няма цели за разделно събиране на текстил. Вместо това Комисията обвързва разделно събрания текстил с този, който е генериран – т.е. належащо е да се следи съотношението разделно събран текстил към общо генериран текстил за съответната година.
Според в началото събрани данни от Европейската организация за околна среда (ЕАОС), по индикатора за съотношението разделно събран текстил към общо генериран текстил България е сред 8 и 10 процента, за разлика от първенците Австрия и Германия, където съотношението е над 60 %.
Във Франция, където от години съществува въведена отговорност на производителя, това съответствие е над 30 %, което е над междинното за страните от Европейски Съюз – почти 20 %. Белгия и Нидерландия са също над 30 % като съответствие разделно събран/ генериран текстилен боклук. Това демонстрира, че груповите системи са сполучлив модел за разделно събиране на текстилни боклуци.
iStock
Според събраните данни от ЕАОС, за наново употребен текстил за 2021 година, без данни за България, да вземем за пример Германия рапортува към 200 000 тона наново употребен текстил.
Разширената отговорност на производителя - първата крачка в вярната посока
Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която става наложителна за текстила и обувките за страните членки в ревизирания план на Рамковата инструкция на боклуци. В България такава отговорност към момента няма, за разлика от доста други европейски страни.
Въвеждането ѝ е нужна стъпка не просто поради законовите условия, а и тъй като ще способства за конкурентоспособна европейска рециклираща промишленост, позволяваща кръговата стопанска система и запазвайки ресурсите за бъдещите генерации.
Световната фешън промишленост отделя от 3 до 10 % от общите световни излъчвания на парникови газове.
Общо международната текстилна промишленост употребява почти 93 милиарда кубически метра вода годишно – задоволително, с цел да задоволи годишните потребности на 5 милиона души. Същевременно международното текстилно произвеждане е отговорно за към 20 % от световното замърсяване на чистата вода, дължащо се на боядисването на продуктите.
iStock Потреблението на текстил в Европа е четвърто по степен на влияние върху околната среда и климатичните промени. Европейски Съюз генерира 12,6 милиона тона текстилни боклуци годишно. Само от производството на облекло и обувките се отделят 5,2 милиона тона боклуци, което се равнява на 12 кг боклуци на човек всяка година. В момента единствено 22 % от текстилните боклуци след приложимост се събират разделно за повторна приложимост или преработване, до момента в който останалата част постоянно се изгаря или депонира, сочат данните на Еврокомисията.
Една от първите и относително лесни за приемане ограничения е ориентирана към ръководството на разделното събиране на текстил за понижаване на отпадъците и поощряване на повторната приложимост на текстил. Кръгова стопанска система за текстил значи вдишване на отговорност за понижаване, повторна приложимост и преработване на текстилни боклуци и стимулиране на пазарите за употребен текстил.
iStock Очаква се тя да има позитивно влияние, защото ще се основат приблизително 20 до 35 работни места за всеки 1000 тона текстил, събран за повторна приложимост, като да вземем за пример продажбата им втора ръка.
Удължаването на живота на облеклата с 9 спомагателни месеца може да понижи въглеродните, водните и отпадъчните отпечатъци с 20 до 30 %, а в случай че времето на носенето на една дреха се удвои, излъчванията на парникови газове ще намалеят с почти 44 % спрямо производството на нова дреха.
Мащабирането на преработването на текстил може да помогне за понижаване на излъчванията на CO2 с към 4 милиона тона — еквивалентно на кумулативните излъчвания на страна с размера на Исландия.
Рамковата инструкция за отпадъците е правната рамка на Европейски Съюз за ръководство на отпадъците в Европейски Съюз. Европейската комисия предлага правила, които да създадат производителите виновни за цялостния витален цикъл на текстилните артикули и да поддържат устойчивото ръководство на текстилните боклуци в целия Европейски Съюз.
Предложените правила за ръководство на отпадъците имат за цел да подсигуряват, че употребяваният текстил се сортира за повторна приложимост, а това, което не може да се употребява наново, се насочва предпочитано към преработване.
Разделно събран текстил към общо генериран текстил
Въведените системи за отговорност на производителя са в осъществяване на условието на РДО към страните членки да вкарат разделно събиране на текстилни боклуци до 1 януари 2025 година
В плана на изменение на РДО, Европейска комисия предлага да няма цели за разделно събиране на текстил. Вместо това Комисията обвързва разделно събрания текстил с този, който е генериран – т.е. належащо е да се следи съотношението разделно събран текстил към общо генериран текстил за съответната година.
Според в началото събрани данни от Европейската организация за околна среда (ЕАОС), по индикатора за съотношението разделно събран текстил към общо генериран текстил България е сред 8 и 10 процента, за разлика от първенците Австрия и Германия, където съотношението е над 60 %.
Във Франция, където от години съществува въведена отговорност на производителя, това съответствие е над 30 %, което е над междинното за страните от Европейски Съюз – почти 20 %. Белгия и Нидерландия са също над 30 % като съответствие разделно събран/ генериран текстилен боклук. Това демонстрира, че груповите системи са сполучлив модел за разделно събиране на текстилни боклуци.
iStock Според събраните данни от ЕАОС, за наново употребен текстил за 2021 година, без данни за България, да вземем за пример Германия рапортува към 200 000 тона наново употребен текстил.
Разширената отговорност на производителя - първата крачка в вярната посока
Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която става наложителна за текстила и обувките за страните членки в ревизирания план на Рамковата инструкция на боклуци. В България такава отговорност към момента няма, за разлика от доста други европейски страни.
Въвеждането ѝ е нужна стъпка не просто поради законовите условия, а и тъй като ще способства за конкурентоспособна европейска рециклираща промишленост, позволяваща кръговата стопанска система и запазвайки ресурсите за бъдещите генерации.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ