Колко още ще издържат производителите и потребителите
Производители на храни у нас поддържаха желанието на ръководещите да затегнат контрола върху цените и надценките в магазините, само че предизвестиха, че проблемите в земеделието са доста по-дълбоки и не могат да бъдат решени единствено със законови промени.
Председателят на Браншова камара „ Плодове и зеленчуци " Цветан Цеков дефинира като „ тъпо " отсъствието на български лук и моркови в огромните търговски вериги. По думите му българските производители са били „ хвърлени неподготвени " на общия европейски пазар и не могат да се конкурират с огромните кооперативи в Западна Европа, които десетилетия наред са били подпомагани с обществени средства.
Той уточни като главен проблем неналичието на съответна държавна политика и незадоволителното подкрепяне на бранша: „ Ние сме уязвим бранш - подвластен от климата, пазара и геополитиката. Подпомагането не е мръсна дума, а метод българският производител да бъде конкурентоспособен. "
Според него част от дотациите отиват при така наречен „ субсидиевъди " - фиктивни производители, които получават средства без действително произвеждане.
Цеков даде образец с инспекции след тежките измръзвания през предходната година, при които сред 40 и 50% от тестваните площи не отговаряли на условията за действително произвеждане. Въпреки това, по думите му огромна част от тези площи след това са получили подкрепяне. „ Докато има политически чадър над такива производители, няма по какъв начин да има конкурентна среда ", съобщи той.
Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов предизвести, че българският пазар е под напън от по-евтино сурово мляко от Европа, изключително от Унгария. По думите му цената на суровото мляко там е доста по-ниска и се чака в допълнение поевтиняване след отпушване на дотациите.
Той изясни, че българските мандри са принудени да купуват по-евтино вносно мляко, с цел да останат конкурентоспособни: „ Ако ние не купуваме това по-евтино мляко, ще дойдат непосредствено непознатите сирена и кашкавали. "
Михайлов предвижда, че в случай че наклонността продължи, цените на млечните артикули може да стартират да спадат и за крайния консуматор.
Председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов акцентира, че българските птичи артикули постоянно са измежду най-евтините на едро в Европа, само че крайните цени в магазините остават високи. Според него аргументите са няколко - високо Данък добавена стойност, търговски надценки и спомагателни разноски като реклами и промоции.
„ В Германия Данък добавена стойност за храните е 3%, а в България - 20%. Това ни прави неконкурентоспособни още първоначално ", сподели той.
Производителите настояха за понижаване на Данък добавена стойност за съществени хранителни артикули, а за някои категории - даже до нула %.
И тримата показаха поддръжка за желанията на страната да ограничи спекулата и нелоялните практики по хранителната верига. Според тях обаче част от предложенията в законовите промени могат да основат нови административни тежести, в това число за дребните магазини.
Цветан Цеков даде образец с условието търговци с оборот над 5 млн. лв. да разгласяват всекидневно информация за цените още в ранните утринни часове.
Въпреки рецензиите, представителите на сектора дефинираха дейностите на кабинета като „ първи опит за действителна държавна интервенция " в отбрана на българското произвеждане.
бТВ, „ Тази събота "
Председателят на Браншова камара „ Плодове и зеленчуци " Цветан Цеков дефинира като „ тъпо " отсъствието на български лук и моркови в огромните търговски вериги. По думите му българските производители са били „ хвърлени неподготвени " на общия европейски пазар и не могат да се конкурират с огромните кооперативи в Западна Европа, които десетилетия наред са били подпомагани с обществени средства.
Той уточни като главен проблем неналичието на съответна държавна политика и незадоволителното подкрепяне на бранша: „ Ние сме уязвим бранш - подвластен от климата, пазара и геополитиката. Подпомагането не е мръсна дума, а метод българският производител да бъде конкурентоспособен. "
Според него част от дотациите отиват при така наречен „ субсидиевъди " - фиктивни производители, които получават средства без действително произвеждане.
Цеков даде образец с инспекции след тежките измръзвания през предходната година, при които сред 40 и 50% от тестваните площи не отговаряли на условията за действително произвеждане. Въпреки това, по думите му огромна част от тези площи след това са получили подкрепяне. „ Докато има политически чадър над такива производители, няма по какъв начин да има конкурентна среда ", съобщи той.
Председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов предизвести, че българският пазар е под напън от по-евтино сурово мляко от Европа, изключително от Унгария. По думите му цената на суровото мляко там е доста по-ниска и се чака в допълнение поевтиняване след отпушване на дотациите.
Той изясни, че българските мандри са принудени да купуват по-евтино вносно мляко, с цел да останат конкурентоспособни: „ Ако ние не купуваме това по-евтино мляко, ще дойдат непосредствено непознатите сирена и кашкавали. "
Михайлов предвижда, че в случай че наклонността продължи, цените на млечните артикули може да стартират да спадат и за крайния консуматор.
Председателят на Съюза на птицевъдите Ивайло Гълъбов акцентира, че българските птичи артикули постоянно са измежду най-евтините на едро в Европа, само че крайните цени в магазините остават високи. Според него аргументите са няколко - високо Данък добавена стойност, търговски надценки и спомагателни разноски като реклами и промоции.
„ В Германия Данък добавена стойност за храните е 3%, а в България - 20%. Това ни прави неконкурентоспособни още първоначално ", сподели той.
Производителите настояха за понижаване на Данък добавена стойност за съществени хранителни артикули, а за някои категории - даже до нула %.
И тримата показаха поддръжка за желанията на страната да ограничи спекулата и нелоялните практики по хранителната верига. Според тях обаче част от предложенията в законовите промени могат да основат нови административни тежести, в това число за дребните магазини.
Цветан Цеков даде образец с условието търговци с оборот над 5 млн. лв. да разгласяват всекидневно информация за цените още в ранните утринни часове.
Въпреки рецензиите, представителите на сектора дефинираха дейностите на кабинета като „ първи опит за действителна държавна интервенция " в отбрана на българското произвеждане.
бТВ, „ Тази събота "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ