Сръбският Рамбо, който почти стана национал на Бразилия
създава толкоз огромно количество футболен гений, че мнозина избират да играят за други страни, с цел да усетят тръпката да облечеш екипа на народен тим. Никой в света не би и предположил, че пентакампеоните в миналото биха имали потребност чужденец да укрепва могъщата селекция. Един сърбин, покорил сърцата на бразилските торсиди обаче е толкоз уважаван в Страната на кафето, че получава действителна покана да заиграе за Селесао. Името му е Деян Петкович.
Атакуващият полузащитник се ражда на 10 септември 1972 година в Майданпек, на 100-тина километра от границата с България. Впечатлява с изявите си за едноименния отбор и през 1988 година е взет от Раднички Ниш. Още на 16 години и 15 дни дебютира в югославската Първа лига. Нестандартните му техника и креативност хващат окото и за 4 сезона плеймейкърът израства до толкоз, че след последния си сезон в Раднички е включен в състава на Югославия за Евро 1992. На фона на войните и разпада на страната обаче отборът е изключен от шампионата дни преди началото му.
Същото лято обаче идва огромна опция за 20-годишния Деян - той подписва с Цървена звезда, където би трябвало да замести гениалния черногорец Деян Савичевич. За три сезона Петкович печели две трофеи, с което идва и още по-голям трансфер - самият притегля халфа с вярата да сътвори конкурентоспособен отбор, който да може да се бори с Барселона на Йохан Кройф.
Адаптацията в Испания за Петкович обаче е сложна, той не съумява да измести Микаел Лаудруп, а и заради рестриктивните мерки за количество чужденци играе извънредно рядко. " Лос бланкос " пробват да дадат чартърен Петкович, с цел да се приспособява към Ла Лига. Той прекарва по половина сезон в Севиля и Расинг Сантандер, само че и там не съумява да блесне същински.
Трансферът, който същински трансформира живота на Деян, идва инцидентно. През 1997 година Реал Мадрид взе участие в другарски шампионат, където играе с Витория Баия. Приключенецът в Петкович се обажда и той взема решение, че бразилското състезание е добре следено от европейските скаути и там той ще бъде още веднъж забавен за тях. Освен това Витория е щатски първенец и мощният спонсор - банка Ескел способства за прехвърлянията на Бебето и Тулио Коща в отбора. Още в дебюта си смайва почитателите, които не знаят нищо за него, с гол и асистенция против Униао Сао Жоао. Легендата Паоло Роберто Фалкао сипе суперлативи след първия му сезон: " Това е футболист с редки умения и страхотна визия за гола. Не се бои да дирижира играта, когато има късмет да вкара. Освен това провежда офанзивите и е биткаджия ".
След като през 1999 година става щатски първенец и печели Купата на североизтока, плеймейкърът взема решение, че е подготвен за Европа и подписва с Венеция. Съдбата обаче си знае работата и Деян се завръща в Бразилия единствено след половин година. Той става част от Фламенго. Отборът се показва извънредно едва в локалния шампионат, като макар славната си история, е един от новобранците. Усилията на Петкович обаче изстрелват Фламенго до две трофеи на щата и победа в Шампионската купа (нещо като Суперкупа, в която вземат участие спечелилите от районните купи на Бразилия) през 2001 година
Във Фламенго Петкович е запомнен основно като страховит реализатор на директни свободни удари. Попадението му от фал в 89-ата минута във финала на Кампеонато Кариока против Васко да Гама е считано за историческо от доста почитатели. Легендарният Марио Загало, който е треньор на Деян във Фла даже му предлага да вземе бразилски паспорт и да играе за Селесао. " През 2000 година разговаряхме с Марио Загало за опцията да играя за националния тим на Бразилия. Обърнахме се и във ФИФА, само че отхвърлиха, тъй като към този момент имах мачове за Югославия ", изяснява малко Петкович в изявление. По-късно с усмивка той ще си спомни този миг и ще добави: " Ако някой лудак ме беше повикал тогава, щях да приема на драго сърце. Но конкуренцията на моя пост тогава беше ненормална ". И в действителност, макар съществуването на Ривалдо, Роналдиньо, Жуниньо Пернамбукано, Жуниньо Паулиста, сърбинът впечатлява не по-малко.
През 2001 година обаче Рамбо, както е прякорът на футболиста, прави много по-слаб сезон - единствено 4 гола в 21 мача и единствено едно място над изпадащите в класирането. За похлупак на всичко Фламенго не изплаща заплатите в точния момент. Напук Деян си събира багажа, завежда дело против клуба и отива в един от безконечните врагове - Васко да Гама. Престоят е къс и не доста сполучлив - отборът оцелява в елита, само че когато получава преференциална оферта за Деян от китайския Шанхай Шенхуа на стойност 10 милиона реала, не се поколебава. Петкович играе 1 година в Китай и става първенец. По това време равнището на футбола в страната обаче е надалеч от настоящето и халфът се завръща във " втория си дом ", като още веднъж облича екипа на Васко. Този път Петкович се трансформира в същинска звезда в отбора - вкарва 18 гола в 36 дуела и става първият европеец, определен в тима на сезона в бразилската Серия А.
Упражнението с къса азиатска случка и завръщане в Рио е повторено - половин сезон в Ал Итихад в Саутитска Арабия, до момента в който траят щатските шампионати, и още веднъж край Копакабана. Този път обаче 33-годишният към този момент Петкович облича екипа на третия гранд от града - Флуминензе. Феновете го посрещат на нож, защото е играл за Фламенко, а и за Васко. Още в третия си мач обаче печели сърцата на критиците - вкарва 2 гола за разгрома над Крузейро с 6:2, а авторитетното списание Плакар му слага оценка 9 от 10 - нещо, което взискателните бразилски публицисти си разрешават доста рядко. Флуминензе върви добре в шампионата и приключва на пета позиция. Петкович за втора поредна година е в тима на сезона.
Въпреки напредналата възраст на плеймейкъра обаче се заговаря, че сензационно той може да попадне в състава на Сърбия и Черна гора за международното състезание през 2006 година, макар че е съвсем пропуснат в родината си и не е играл за нея от 1999 година Мнозина считат, че това е по този начин поради рецензиите в предишното към локалната федерация. " Щях да имам повече шансове да играя за националния тим, в случай че бях във Венеция - тим, който е 10 пъти по-слаб от Фламенго ", счита Деян. Когато Мирко Вучинич се контузва преди шампионата, треньорът Илия Петкович обаче включва сина си Душан. Критиката към това решение е толкоз огромна, че самият Душан отхвърля да замине със състава. Журналистите в Бразилия акцентират: " Сърбите би трябвало да са непобедими, щом имат 23-ма по-добри от Петкович ".
След слаб сезон 2006 на Флуминензе, наподобява че кариерата на Петкович последователно отива към своя край - слаби престои в Гояс, Сантос и по-късно в Атлетико Минейро, до момента в който през 2009 година се оказва, че 37-годишният боец още не е споделил последната си дума.
След години на правосъдни разправии, томахавката с Фламенго е заровена и на 20 май 2009 година Деян се завръща в отбора, който го направи звезда. Нещата при треньора Кука не вървят изключително добре, като ветеранът е оставян на аварийна пейка, а отборът върви на 14-то място. През юли обаче треньор става Жорже Андраде, който гласоподава цялостно доверие на Петкович. Борбеността на Деян е главен фактор и за възвръщането на формата на Адриано, който е подписал с родния си клуб за година. Тази акция е може би последния мощен сезон на Императора, който вкарва цели 19 гола. Петкович вкарва 8, като отбелязва и 2 попадения за успеха с 2:0 над водача в класирането Палмейрас в 30-тия кръг. Фламенго записва победа след победа, с цел да стигне до първа шампионска купа от 1992 година насам.
Заради приноса си към сензационното за мнозина шампионство, Петкович е включен в Залата на славата на бразилския футбол на " Маракана ", като е петият чужденец в историята с такова самопризнание. Получава място в тима на годината и също така премия за най-хубав полузащитник на сезона. Той остава още година и половина в клуба и до съвсем 40-годишна възраст е същински водач и образец за младите футболисти.
През 2010 година външният министър на Сърбия Вук Йеремич назначава Деян Петкович за Почетен консул на Сърбия в Бразилия. Чужденец, който промотира футбола в страната, където той е вяра. Какво по-голямо самопризнание за Рамбо от Сърбия, който едвам не облече екипа на най-успешния народен тим в историята?
Вижте и 10-те най-красиви гола на Петкович по бразилските терени в следното видео:
Атакуващият полузащитник се ражда на 10 септември 1972 година в Майданпек, на 100-тина километра от границата с България. Впечатлява с изявите си за едноименния отбор и през 1988 година е взет от Раднички Ниш. Още на 16 години и 15 дни дебютира в югославската Първа лига. Нестандартните му техника и креативност хващат окото и за 4 сезона плеймейкърът израства до толкоз, че след последния си сезон в Раднички е включен в състава на Югославия за Евро 1992. На фона на войните и разпада на страната обаче отборът е изключен от шампионата дни преди началото му.
Същото лято обаче идва огромна опция за 20-годишния Деян - той подписва с Цървена звезда, където би трябвало да замести гениалния черногорец Деян Савичевич. За три сезона Петкович печели две трофеи, с което идва и още по-голям трансфер - самият притегля халфа с вярата да сътвори конкурентоспособен отбор, който да може да се бори с Барселона на Йохан Кройф.
Адаптацията в Испания за Петкович обаче е сложна, той не съумява да измести Микаел Лаудруп, а и заради рестриктивните мерки за количество чужденци играе извънредно рядко. " Лос бланкос " пробват да дадат чартърен Петкович, с цел да се приспособява към Ла Лига. Той прекарва по половина сезон в Севиля и Расинг Сантандер, само че и там не съумява да блесне същински.
Трансферът, който същински трансформира живота на Деян, идва инцидентно. През 1997 година Реал Мадрид взе участие в другарски шампионат, където играе с Витория Баия. Приключенецът в Петкович се обажда и той взема решение, че бразилското състезание е добре следено от европейските скаути и там той ще бъде още веднъж забавен за тях. Освен това Витория е щатски първенец и мощният спонсор - банка Ескел способства за прехвърлянията на Бебето и Тулио Коща в отбора. Още в дебюта си смайва почитателите, които не знаят нищо за него, с гол и асистенция против Униао Сао Жоао. Легендата Паоло Роберто Фалкао сипе суперлативи след първия му сезон: " Това е футболист с редки умения и страхотна визия за гола. Не се бои да дирижира играта, когато има късмет да вкара. Освен това провежда офанзивите и е биткаджия ".
След като през 1999 година става щатски първенец и печели Купата на североизтока, плеймейкърът взема решение, че е подготвен за Европа и подписва с Венеция. Съдбата обаче си знае работата и Деян се завръща в Бразилия единствено след половин година. Той става част от Фламенго. Отборът се показва извънредно едва в локалния шампионат, като макар славната си история, е един от новобранците. Усилията на Петкович обаче изстрелват Фламенго до две трофеи на щата и победа в Шампионската купа (нещо като Суперкупа, в която вземат участие спечелилите от районните купи на Бразилия) през 2001 година
Във Фламенго Петкович е запомнен основно като страховит реализатор на директни свободни удари. Попадението му от фал в 89-ата минута във финала на Кампеонато Кариока против Васко да Гама е считано за историческо от доста почитатели. Легендарният Марио Загало, който е треньор на Деян във Фла даже му предлага да вземе бразилски паспорт и да играе за Селесао. " През 2000 година разговаряхме с Марио Загало за опцията да играя за националния тим на Бразилия. Обърнахме се и във ФИФА, само че отхвърлиха, тъй като към този момент имах мачове за Югославия ", изяснява малко Петкович в изявление. По-късно с усмивка той ще си спомни този миг и ще добави: " Ако някой лудак ме беше повикал тогава, щях да приема на драго сърце. Но конкуренцията на моя пост тогава беше ненормална ". И в действителност, макар съществуването на Ривалдо, Роналдиньо, Жуниньо Пернамбукано, Жуниньо Паулиста, сърбинът впечатлява не по-малко.
През 2001 година обаче Рамбо, както е прякорът на футболиста, прави много по-слаб сезон - единствено 4 гола в 21 мача и единствено едно място над изпадащите в класирането. За похлупак на всичко Фламенго не изплаща заплатите в точния момент. Напук Деян си събира багажа, завежда дело против клуба и отива в един от безконечните врагове - Васко да Гама. Престоят е къс и не доста сполучлив - отборът оцелява в елита, само че когато получава преференциална оферта за Деян от китайския Шанхай Шенхуа на стойност 10 милиона реала, не се поколебава. Петкович играе 1 година в Китай и става първенец. По това време равнището на футбола в страната обаче е надалеч от настоящето и халфът се завръща във " втория си дом ", като още веднъж облича екипа на Васко. Този път Петкович се трансформира в същинска звезда в отбора - вкарва 18 гола в 36 дуела и става първият европеец, определен в тима на сезона в бразилската Серия А.
Упражнението с къса азиатска случка и завръщане в Рио е повторено - половин сезон в Ал Итихад в Саутитска Арабия, до момента в който траят щатските шампионати, и още веднъж край Копакабана. Този път обаче 33-годишният към този момент Петкович облича екипа на третия гранд от града - Флуминензе. Феновете го посрещат на нож, защото е играл за Фламенко, а и за Васко. Още в третия си мач обаче печели сърцата на критиците - вкарва 2 гола за разгрома над Крузейро с 6:2, а авторитетното списание Плакар му слага оценка 9 от 10 - нещо, което взискателните бразилски публицисти си разрешават доста рядко. Флуминензе върви добре в шампионата и приключва на пета позиция. Петкович за втора поредна година е в тима на сезона.
Въпреки напредналата възраст на плеймейкъра обаче се заговаря, че сензационно той може да попадне в състава на Сърбия и Черна гора за международното състезание през 2006 година, макар че е съвсем пропуснат в родината си и не е играл за нея от 1999 година Мнозина считат, че това е по този начин поради рецензиите в предишното към локалната федерация. " Щях да имам повече шансове да играя за националния тим, в случай че бях във Венеция - тим, който е 10 пъти по-слаб от Фламенго ", счита Деян. Когато Мирко Вучинич се контузва преди шампионата, треньорът Илия Петкович обаче включва сина си Душан. Критиката към това решение е толкоз огромна, че самият Душан отхвърля да замине със състава. Журналистите в Бразилия акцентират: " Сърбите би трябвало да са непобедими, щом имат 23-ма по-добри от Петкович ".
След слаб сезон 2006 на Флуминензе, наподобява че кариерата на Петкович последователно отива към своя край - слаби престои в Гояс, Сантос и по-късно в Атлетико Минейро, до момента в който през 2009 година се оказва, че 37-годишният боец още не е споделил последната си дума.
След години на правосъдни разправии, томахавката с Фламенго е заровена и на 20 май 2009 година Деян се завръща в отбора, който го направи звезда. Нещата при треньора Кука не вървят изключително добре, като ветеранът е оставян на аварийна пейка, а отборът върви на 14-то място. През юли обаче треньор става Жорже Андраде, който гласоподава цялостно доверие на Петкович. Борбеността на Деян е главен фактор и за възвръщането на формата на Адриано, който е подписал с родния си клуб за година. Тази акция е може би последния мощен сезон на Императора, който вкарва цели 19 гола. Петкович вкарва 8, като отбелязва и 2 попадения за успеха с 2:0 над водача в класирането Палмейрас в 30-тия кръг. Фламенго записва победа след победа, с цел да стигне до първа шампионска купа от 1992 година насам.
Заради приноса си към сензационното за мнозина шампионство, Петкович е включен в Залата на славата на бразилския футбол на " Маракана ", като е петият чужденец в историята с такова самопризнание. Получава място в тима на годината и също така премия за най-хубав полузащитник на сезона. Той остава още година и половина в клуба и до съвсем 40-годишна възраст е същински водач и образец за младите футболисти.
През 2010 година външният министър на Сърбия Вук Йеремич назначава Деян Петкович за Почетен консул на Сърбия в Бразилия. Чужденец, който промотира футбола в страната, където той е вяра. Какво по-голямо самопризнание за Рамбо от Сърбия, който едвам не облече екипа на най-успешния народен тим в историята?
Вижте и 10-те най-красиви гола на Петкович по бразилските терени в следното видео:
Източник: sportlive.bg
КОМЕНТАРИ