Произходът на шкембе чорбата не е сигурен, но една от

Произходът на шкембе чорбата не е сигурен, само че една от теориите е, че е зародила в Османската империя, а съгласно други – нейна страна на генезис е Древна Персия. За нея се вярвало, че била наличен източник на протеин за хората по време на сложни времена и е станала известна преди всичко заради своята хранителна стойност.

В България става изключително публикувана през предишния век, а в Пловдив от много време си имат необикновен фетиш към карантията и субпродуктите, по тази причина и не е чудно, че там постоянно се загатват редица фамозни шкембеджийници, изключително през 30-те и 40-те години.

Център на тази кулинарна приятност съгласно старите пловдивчани била Католишката махала. Тя се оформя дружно с одобряването на града като седалище на Южната католическа епархия в България към 1850-1860 и съществува до към 1950 година

От тогава махалата е част от центъра на града и е обитаема освен с католици. Според огромния пловдивски летописец Никола Алваджиев, махалата достигала на изток до бирената фабрика " Каменица “ и настоящия квартал " Каменица “, където е имало езеро известно като " езерото на гургулиците “, на юг до църквата на капуцините.

Католишката махала е известна и с многото обичани кръчми: " Топалчето “, " Новичкото “, " На Маджара “, " Кулата “, " Преспа “, " Пашата “. Те са по този начин да се каже пионерите на мезетата от субпродукти (бумбар, чревца, джигер, търнак, шкембе, агнешки главички, език, шарден), както и жълви (костенурки) и жабежки бутчета. Там живеели и доста касапи, умели в приготвянето на месо.

Сред известните шкембеджийници от това време пък се загатват още и места като: сладкарница до Джумаята в която готвач бил бай Георги, под Халите, по-късно по " Райко Даскалов " вляво и вдясно, на Филипово, на Сточна гара, на Орта Мезар, против Чифте баня.

В една от Facebook групите си спомнят още и шкембеджийницата на Кольо " Черния “, която се намирала в Капана. Там свареното шкембе се поставяло на дебела дъска и го кълцали със сатър на едро или ситно. 

Бульонът се сипвал настрана. Имало и търнак, и агнешки чревца. По предпочитание и мешано. Разбира се, наложителна добавка бил чесънът, оцет, мляни люти чушки без семето. И постоянно свеж самун, написа уеб сайтът jenata.bg. 

Проблем обаче настъпил през 60-те години, когато шкембето станало дефицитна стока и с цел да стигнеш до него, си трябвали връзки. Имало време, когато в центъра можело да се хапне единствено заран в " Москва “, а отвън него – на Сточна гара, Ален Мак и към гара Филипово.

Старите пловдивчани си спомнят и паметния ресторант Чучура, когато фамозната собственичка Таня Гинева с връзки успявала да обезпечи шкембе и език, които задушавала в гювече. Цената била под два лв..

За шкембето има най-различни предписания и истината е, че всеки твърди, че неговата е най-хубава.

В туристическия гид постоянно обновяваме публикацията си за най-хубавите мепста в града и все още в нея може да намерите най-популярните заведения под тепетата, които ценителите предлагат.

Може да  похапнете шкембе супа и от топлите витрини на редица магазини, а в огромна част от гостилниците за бързо хранене тя също е наложителна част от дневното меню, в случай че пък държите да е нещо небрежно и " на крайник “.