До месец Пленумът на ВСС избира нов временен шеф на ВАС и и.ф. главен прокурор
„ Прогресивна България “ внесе в Народното събрание пакет от нови оферти за промени в Закона за правосъдната власт. Тези промени целят да реформират метода на избор на краткотрайни ръководители в правосъдната система. Основният акцент в законопроекта пада върху пълномощията на Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС).
Пленумът на Висш съдебен съвет ще дефинира краткотрайните ръководители на Върховен административен съд и прокуратурата. Досега тези функционалности се изпълняваха независимо от Съдийската и Прокурорската колегии. Новият текст планува Пленумът да избира и.ф. ръководител на Върховния административен съд и и.ф. основен прокурор. Кадровият орган ще може да приключва техните пълномощия даже преди приключването на шестмесечния период. Една от задачите е прекъсване на всеобщите назначения на шефове в окръжни и районни прокуратури.
Законопроектът планува още една основна смяна в изборния развой за кадровици. Гласуването за нов състав на Висшия правосъден съвет ще се прави единствено с хартиени бюлетини. Изборните секции ще бъдат ситуирани във всеки областен съд в страната. Тази мярка идва след съществени проблеми с електронното гласоподаване през 2022 година Тогава експертиза откри, че 200 магистрати са дали своят вот от един IP адрес в постройката на Върховен административен съд. Това докара до оборване на избора и закъснение на встъпването на новите членове.
Бившите ръководители на висшите съдилища не могат да бъдат избирани за членове на Висш съдебен съвет. Ограничението важи за ръководителите на Върховен административен съд, Върховен касационен съд и основния прокурор. То обгръща техните заместници и лицата, изпълнявали тези функционалности повече от шест месеца. Предложението цели да ограничи въздействието на някогашните административни ръководители върху кадровия орган. Всички висящи състезания за нови ръководители в системата ще бъдат прекъснати незабавно. Причината е изтеклият мандат на сегашния състав на Висш съдебен съвет.
Колегиите на съвета ще се сблъскат с редица нови забрани. Те няма да могат да назначават, покачват или реалокират магистрати. Изключение се прави само за процедурите по освобождение от служба. Колегиите губят правото си да избират административни ръководители и да организират състезания. Пленумът също няма да може да трансформира правосъдните региони или да закрива настоящи съдилища. Тези ограничения лимитират активността на съвета до попълване на неговия състав. Пленумът на Висш съдебен съвет взема решение за избор нов и.ф. основен прокурор в изискванията на тези нови законови правила.
В преходните разпореждания е заложен непоколебим едномесечен период за деяние. В този интервал Пленумът би трябвало да дефинира нов краткотраен началник на Върховен административен съд и и.ф. основен прокурор. В момента Любомир Гайдов заема поста на и.ф. ръководител на Върховен административен съд. Той пое функционалностите на 15 април 2026 година след края на мандата на Мариника Чернева. Гайдов е заместник-председател на съда и началник на Втора гилдия от 2021 година Новите правила от януари 2026 година не разрешават краткотрайно управление за повече от шест месеца.
Ситуацията с държавното обвиняване остава комплицирана и напрегната. Ваня Стефанова сега извършва функционалностите на и.ф. основен прокурор. Прокурорската гилдия неотдавна отхвърли настояването на служебния министър на правораздаването Янкулов за нов избор. Кадровиците смятат, че назначението на Борислав Сарафов от септември 2025 година е легален административен акт. Те упрекват депутатите за неяснотата към легитимността на краткотрайните шефове. Висш съдебен съвет отхвърли да пита Народното събрание за мандата на и.ф. основен прокурор и остави въпроса на съда. Настоящият състав на съвета не може да избира титуляри поради своя изминал мандат.
